Странно или не, но пишещият тези редове току се сеща за пълководеца Суворов. Психологическият механизъм напомня описания в стар виц:

- За какво се сещаш, като гледаш Айфеловата кула?

- За секс!

- Как така за секс?!

- Аз каквото и да гледам, все за секс се сещам!

Всъщност фройдистите не се смеят на този виц, те клатят разбиращо глави, със Суворов нещата също са логични, но да караме поред, първо историята с пълководеца, която звучи като виц: Казват, че според Суворов интендантите (за сведение на цивилните гарги - в армията интендантите съхраняват и раздават дрехи, обувки, храна и други благинки) трябва да бъдат бесени след три години служба, защото, щом е интендант, краде и за три години е откраднал толкова, че заслужава да бъде обесен.

Как да не се сетиш за Суворов, колчем разлистиш вестник! При това у нас мандатите са по четири години! И отгоре на всичко свинщините се повтарят, тоест лесно разпознаваеми са. За съжаление у нас борбата с тях е далеч от ефективните световни практики и е съвсем като във вица: Докато показвах на приятелите как съм си счупил лявата ръка, си счупих дясната.

Няма да гадаем как би постъпил Суворов с осемнайсетте служители на агенция "Автомобилна администрация" воглаве с шефа им, арестувани преди дни с 800 хиляди лева, по-интересно е как ще постъпят с тях нашите компетентни органи. Ако пренесем механично опита от друго гнездо на финансовия разврат, митниците, след няколко месеца воглаве с шефа им те ще бъдат възстановени на работа. Може и да не стане така, но факт е, че при такива скандали компетентните органи напомнят деца, а какви са пък те, разбираме от вица: Подрастващ - човек, който е готов за зомби апокалипсиса, но не и за утрешното контролно по математика.

Всъщност единствените добре подготвени за българската действителност у нас са крадливите мушмороци, вероятно те знаят онази мисъл на Суворов за повечето пот в учението, гарантираща по-малко кръв в боя. В случая гаранцията е за малки или никакви присъди. А и като се има предвид табиетът на съдебната ни система да забатачва дела, което води до снемане на отговорност поради давност от хиляди престъпници всяка година, човек трябва да е малоумен, за да не се възползва. А какви обяснения хващат дикиш! Тъстът може да не е знаел, че четиристотинте хиляди лева, които зетят му е дал да скрие между два шкафа, са от престъпна дейност. А откъде са, от просия с акордеон в градския транспорт?! Не, следващият виц у нас не е виц, а начин на живот: Ако се върнеш рано сутринта с плавници и захапал шнорхел, въпросът "Къде скита цяла нощ?!" би трябвало да отпадне от само себе си.

В цялата тази обстановка онзиденшното решение на депутатите да вдигнат заплатите на членовете на Висшия съдебен съвет е парадоксално навременно, а доводът, че така ще се изберат хора с високи морални качества, а не клошари, които стоят без пари, освен че е перверзно логичен, ни припомня стар виц: В Брюксел се обсъжда бюджетът на ЕС, докладчик казва: "Миналата година дадохме на България сто милиона евро за борба с корупцията - потънаха като в пясък. Тази година им дадохме двеста милиона - няма ги. Предлагам догодина да им дадем половин милиард, пък дано се затъкнат!"

Да беше Суворов жив, би повторил крилатата си фраза "Политиката е запъртък!". Добре, обаче него го няма, а ние сме хора оптимисти, гледащи положително и затова ще обясним цялата работа с управленски грижи, за което си има и съответен виц: В усилията за повишаване на благосъстоянието на населението най-големи успехи постига статистиката.