Кметът на Бостън Мартин Уолш e много добре информиран за това, което се случва в неговия град. Голямо място в офиса му заема контролно табло - огромен екран, на който непрекъснато се сменят текст, цифри и таблици. Една част показва текущия трафик към градския колцентър и процента на обажданията, които получават отговор в рамките на 30 секунди. До нея е таблица, която проследява броя на уличните дупки, които се запълват ежедневно. След това се появява карта на кварталите в Бостън, като всеки от тях е оцветен в определен цвят според това колко често Уолш го посещава.

Основната част от информацията е CityScore - число, което показва цялостното състояние на Бостън.



То комбинира 24 различни показателя



- от престъпленията до наличието на Wi-Fi, потреблението на енергия и средствата, отпускани за изкуство. Стойност над 1 означава, че нещата вървят по-добре от планираното; стойност под 1 вероятно ще накара кмета да вдигне телефона. "Всички знаят, че той наблюдава", казва Даниел Кох - шеф на кабинета на градоначалника, който предложи идеята с индекса. Жителите на Бостън могат онлайн да проверяват какво е състоянието на града.

CityScore, който започна да функционира през октомври м.г., е отражение на засилващата се тенденция сред градските управи в Америка. Първи бяха Бостън, Чикаго и Ню Йорк. Те започнаха да използват непрекъснато увеличаващото се количество информация, която събират, за да подобрят планирането, да предложат по-добри услуги и да ангажират гражданите. За да се ускори този процес, Белият дом наскоро даде начало на нова инициатива за т.нар. "умни градове".

И пак можем да кажем: само преди няколко години големите производители на компютри и комуникационно оборудване правиха усилия да убеждават кметствата да купуват повече от техните продукти. Сега обаче този натиск идва от страна на градските власти и дори на самите граждани. Градовете все повече осъзнават, че информацията и възможностите за анализирането й ще станат важни за благосъстоянието на гражданите, подобно на енергийната мрежа и транспортната система.

Това, което повечето кметове трябва да осъзнаят, е до каква степен администрациите им ще трябва да се променят, за да могат да извлекат най-доброто от тази информация и да го използват, за да направят градовете си по-демократични. Повечето и по-качествената информация може да помогне на управниците да гарантират, че услугите в бедните квартали са толкова добри, колкото и в богатите.

В някои отношения Бостън е дигитален първенец. През 2006 г. предишният кмет Том Менино нае специален високопоставен служител, отговарящ за информационното обслужване. Той даде начало на приложение, наречено Citizen Connect, чрез което



улесни гражданите при подаването на сигнали за проблеми,



например като снимат изрисувани графити. За първи път бе създаден и специален екип по иновациите, станал вероятно по-известен чрез приложението Street Bump. То събира данни от движещите се автомобили, чрез които се откриват дупките, нуждаещи се от запълване.

Сега градът влага повече усилия при анализирането на тази информация. Около 1/3 от кошчетата за боклук са снабдени със соларни панели и сензори, които показват коя кофа е пълна. Това прави събирането на отпадъците по-ефективно. Градските експерти анализират и обяви, пускани в интернет, за да откриват собственици на жилища, които пускат прекалено много наематели в домовете си. Освен това провеждат експерименти, известни като "А/Б тестове", които вече са се превърнали в нещо обичайно. Те се опитаха да дадат приоритет на автобусите при преминаването на светофари и да увеличат глобите за блокирането на кръстовище, след което използваха данни от популярното приложение за навигация Waze, собственост на Google, за да видят по какъв начин това влияе на задръстванията, което е голям проблем за Бостън.

Намиращата се в Кеймбридж Senseable City Lab, разработена от Масачузетския технологичен институт, показва колко много градове могат да се възползват от информацията. Учените разработват евтин вариант на сензори, които да бъдат монтирани върху уличните лампи. Ако те се използват масово, ще направят възможно измерването на нивата на шума и замърсяването на въздуха в почти всяка къща в реално време. Проектът, наречен Underworlds, предвижда малки роботи да пълзят из каналите, като събират проби, а може би един ден ще е възможно да се прави анализ на място. Това може да покаже с какво се хранят хората и колко от тях са болни от грип. "Представете си колко много информация може да се крие в тоалетната", казва Ерин Баумгартнър, един от директорите на лабораторията. Проектът е подкрепен от правителството на Кувейт, което търси начин да измери големите количества сол, консумирани от населението.

Подобна система обаче няма да доведе до огромна разлика, ако бюрократичната структура в градските управи остане същата. Повечето от тях се състоят от много отдели, които не обменят информация помежду си, но пък са обединени от сложни йерархични структури и правила. Тези структури може и да работят, когато информацията е оскъдна и се разпространява бавно, но сега се превръщат в проблем. Градските управи трябва да бъдат по-свързани, подобно на "платформа".

Това обикновено започва със



създаването на технологична връзка



Компютърните системи на градските власти отразяват разпокъсаната им структура. Информацията традиционно се съхранява в различни бази данни. Обединяването им е изключително важно, но тази задача обикновено се подценява, обяснява Яша Франклин-Ходж, който ръководи звеното за събиране и анализ на данните в общината в Бостън. Градът все още има да свърши много работа, но по-голяма част от дигитализираната информация в момента е в т.нар. "информационно хранилище" - голяма компютърна система, до която достъпът е лесен, както и анализирането на данните.

Следващото нещо е по-добрата интеграция на градската администрация. "За да могат да подобрят качеството на съществуващите услуги и да предложат нови, отделите там трябва да работят в много тясно взаимодействие", казва Стивън Голдсмит от Университета Харвард, който е съавтор на новата книга за градско управление The Responsive City. Служителите в администрацията трябва да имат свободата да действат по-независимо и да бъдат оценявани по резултатите от работата си, а не да са длъжни само да следват безропотно правилата.

И регулацията трябва да бъде преосмислена. Когато бе трудно да се получава информация за бизнеса и предприятията, имаше смисъл да се въвеждат всякакви правила и редовно да се следи спазването на разпоредбите. Но днес, когато бизнес практиките могат да се следят в реално време и анализаторите са в състояние да посочват вероятните нарушители, такива регулации могат да убиват. В Чикаго например инспекторите се изпращат на проверка предимно в ресторанти, за които предварително е



установено чрез алгоритъм, че биха създавали проблеми



Най-голямата промяна обаче би била от друг порядък - градовете трябва да играят по-активна роля като брокери на информация. "Това означава много повече от просто споделяне на административна информация, каквото много градове по света вече правят", казва Антъни Таунсенд, изследовател в Нюйоркския университет и автор на книга за "умните" градове. Общинските власти трябва да се превърнат в пазители на местната информационна екосистема, създавайки рамка, която насърчава обмена на информация и предлагането на услуги за гражданите. Те биха могли да действат например като портал за информация от комуналните и онлайн компаниите, като същевременно защитават неприкосновеността на личното пространство и гарантират, че използваните алгоритми не дискриминират определени групи от населението. Някои градове вече поемат тази нова роля. Подобен пример е партньорството за обмен на информация между Бостън и приложението Waze за намаляване на задръстванията. В замяна на част от данните на приложението градът може да отправи предупреждение за планирано затваряне на улици за ремонт. Чикаго например направи сайта OpenGrid, който позволява на гражданите и фирмите лесно да визуализират чрез онлайн карти публичната информация за града.

В нюйоркския Център за градски науки и прогрес (CUSP) създадоха проект Quantified Communities за проучване как хората използват данните от нарастващия брой сензори в града. Една от идеите е да се мери качеството на въздуха в различни райони и да се сравнява с броя хоспитализирани с астма. Ръководителят на проекта Константин Контокоста обяснява: "искаме да дефинираме проблема, преди да решим каква технология да използваме, а не обратното".

Сиатъл пък установи, че гражданите му много настояват за стриктно спазване на личния им живот. Преди няколко години полицията започна да използва безжична мрежа, която следи смартфони и автоматично разчита регистрационните табели на колите. Програмата бе въведена без много публични дискусии по въпроса как ще се управлява информацията. Това обаче доведе до отхвърляне от страна на гражданите. Градските власти се принудиха да приемат ясни принципи за спазване на правото на личен живот и назначиха специален служител за защита на личните данни - нещо, което е обичайно за Европа, но в Америка се случи за пръв път.

Не е ясно какво градовете могат и ще направят, за да попречат на това алгоритмите да се превърнат в "оръжия за масово поразяване" - каквото е и заглавието на новата книга на Кейти О'Нийл, блогър и бивш анализатор на Уолстрийт. Според критиците местните



полицейски управления в САЩ са сред най-сериозните нарушители



Те използват алгоритми, криминални статистики и други данни, за да определят къде е вероятно да се извършат бъдещи престъпления и често са твърде точни. Но тази практика може да доведе до ненужни разпити, прекалено рестриктивни мерки, обиски и профилиране по расов признак.

Дори привидно неутрални приложения като Street Bump могат да имат непредвидени последици - услугата може да даде приоритет на по-богатите квартали, където хората могат да си позволят смартфони, докато в бедните квартали услугата да не е достъпна. За да се избегне това, Бостън пръв създаде приложение за пътните си инспектори, които обикалят целия град. Освен това градът сключи споразумение с "Юбер" за получаване на данни за пътуванията, за да може транспортния отдел в общината да следи например колко време жителите на бедните квартали чакат, за да бъдат транспортирани.

Големият политически въпрос е дали данните сами по себе си правят местните власти по-ефективни, което само по себе си си струва усилията, и дали дават повече възможности на гражданите. Сюзън Крофърд от Харвард, съавтор на The Responsive City, твърди, че достъпът до информация не само показва на хората какво постигат с данъците, които плащат, но им дава и инструмент да участват в делата на града.

Други обаче не са така сигурни. Технологията рядко може да реши основния проблем, по-скоро го репликира, казва Бенджамин Барбър, американски политолог, който се интересува от местното управление. "Нуждаем се преди всичко от умни кметове и умни граждани, не толкова от умни градове", обобщава той.