Организацията, стилът и методите в българската наука и висше образование се променят бавно, но едно нещо бе променено веднага след краха на комунистическия тоталитаризъм - квалификацията "научен работник" беше изхвърлена. Но докато "Съюз на учените в България" звучи по-добре, "Синдикат на учените" звучи смешно. Защото никъде по света, с изключение на България, няма такъв синдикат...

Академичните институции са практически изключени от официално регистрираните Labor Unions в САЩ, а в Западна Европа само 3% от университетските преподаватели са се записали към учителските синдикати. На запад е прието, че научното творчество е твърде специфично и че учените изследователи и университетски професори не могат да бъдат защитавани от традиционните синдикати. Техни специфични професионални асоциации до голяма степен поемат и синдикалните функции. Така например, хабилитираните университетски преподаватели в САЩ търсят защита на свои социални искания чрез Американската асоциация на университетските професори (AAUP).

Какво е положението обаче у нас? Национален браншов синдикат "Висше образование и наука" претендира да представлява учените в България. Функциите и направленията за действие при традиционните браншове са механично преместени и в този конфедериран синдикат без отчитане на специфичните особености на научното творчество, на неговата оценка, необходимостта от мобилност на учените, от ненормиран работен ден и др. Продължава третирането на учените като "научни работници". Нещо повече - синдикатът счита, че защитата на техните социални права е пряко свързана с управлението и развитието на цялата система на висшето образование и науката.



Накичени с научни титли синдикални лидери



организират дискусионни форуми и изпращат "становища" по "Развитието на висшето образование и науката в България" от позицията, че държавата трябва да съгласува всичко с тях. Оказва се, че синдикатът претендира да провежда не само социален диалог с държавата, но и граждански диалог, че той държи държавата да не предприема нищо преди постигането на "споделена визия" за развитието на висшето образование и научните изследвания; предлага дори "експертна помощ".

Синдикатите са предназначени да водят само социален диалог с държавата и разширяването на претенциите до граждански диалог, т.е. диалог от позициите на гражданско общество, е недопустимо. Синдикатите не могат да представляват "гражданското общество", защото са професионално сегментирани и се движат от социални интереси. Гражданското общество се движи от ценности и е плуралистично - представено от всички обществени слоеве (бизнес, култура и т.н.). Затова претенциите на този синдикат да определя развитието на такъв отрасъл като висшето образование и науката са абсурдни.

В становищата на синдиката при приемането на националните стратегии за развитие на висшето образование и на научните изследвания идеите и принципите на обвързване на финансирането с ефективността и качеството срещаха ред възражения. Позицията на синдиката че "държавата трябва да отделя 1.5% от БВП за наука още днес" не почива на обективен анализ и оценка на състоянието. Какво ще се получи при разнородния и не особено качествен (като цяло) хабилитиран научен състав, бюрократизиран асистенски състав и корумпирана система за рецензиране? Синдикатът заявява декларативно, без никакъв анализ и доказателства: "Науката ни разполага с качествен човешки потенциал". Само че с голи декларации искания за наливане на повече пари в системата не се обосновават. С оглед ефективност увеличаването на средствата за наука трябва да бъде съпътствано със законови и структурни промени, изпитани системи за оценяване, акредитация и атестация, изграждане на компетентно независимо проектно финансиране. Всичко това не може да стане за един ден.

Позицията на синдиката отразява една картина на политически оцветена, некомпетентна, защитаваща интересите на посредствените и



бюрократизирани учени



съпротива срещу реформи в науката и висшето образование. Синдикални "експерти" често привеждат грешни занижени данни за броя на учените у нас (за броя на изследователите на 1000 заети лица, некомпетентно представян като брой на учените на 1000 души население). По относителен брой на учени с научни степени и/или звания България се нарежда в първата половина на европейските страни, а по брой на "изследователи" съвсем не е на последно място. Българската наука има кадрови проблеми не толкова по отношение на количеството на учените, а на тяхното качество - обстоятелство, което синдикатите не желаят да признаят. Искането за бързо наливане на пари в системата отразява примитивното желание за вдигане на заплатите без никакво диференциране, не на проектна база, а in block. Българската наука трябва обаче да се прочисти от неефективни учени не само с оглед прехвърляне на средства към тези, които заслужават, но и с оглед на цялостната си ефективност. Всъщност, пари за учени, които няма да ги прахосат, се намират (както от европейски, така и от български фондове) и сега.

По отношение на университетите синдикатът обикновено застава на страната на искания на ректори и техни лобисти за повече автономия и пазарно ориентиране без отчитане, че висшето знание не е пазарен продукт, че неговото производство и продажба изискват регулация, че университетите трябва да служат на обществото, а не на университетските състави.

Показателно е отношението на синдиката към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав, чието приемане понастоящем предстои в парламента. Известно е, че сегашният закон, прокаран от бившия министър Сергей Игнатов, отвори вратата за продължаващо роене на университети и колежи, за процъфтяване на "бизнеса с дипломи", доведе до изключителна девалвация на научните степени и звания и заедно с други фактори - до спадане на качеството на висшето образование у нас. Още при въвеждането му сериозните университети, БАН, изтъкнати учени алармираха за необходимостта този закон да бъде променен - конкурсите (особено тези за научните степени) да се изведат отново на национално ниво и да се въведат минимални наукометрични изисквания към кандидатите и журитата. Браншовият синдикат обаче спомогна на усилията на посредствени и заинтересовани учени и органи за отлагането на необходимата промяна, за



"производството" на около 6 хиляди нови професори



и доценти само за пет години. Дори и сега, когато необходимостта от посочените промени е подплатена от многобройни становища и е добре конкретизирана в няколко различни законопроекта, в "становище" на браншовия синдикат (подписано от председателя му доц. д-р Лиляна Вълчева), четем следното:

"Въвеждането на национални изисквания и превръщането на тези изисквания в числови стойности, единни за всички научни институции и висши училища, ще породи редица затруднения, а по наше мнение и дори объркване и необосновано ограничаване на правото на всеки учен да се развива в йерархията на академичния състав."

"Считаме, че българските висши училища и научни организации се управляват от хора с висока интелигентност, които могат да формират преценка за това доколко и какви да бъдат критериите и на какви изисквания да отговаря академичният и научният състав".

"Правото на всеки учен да се развива в йерархията на академичния състав" се осъществява с покриване на определени изисквания, а българският "Синдикат на учените" настоява за вредно, контрапродуктивно, вулгарно либерализирине. Новосъздадените български университети нямат мотивациите и традициите, необходими за поддържането на тези изисквания. Това се осъзнава от сериозните български учени. Убеден съм, че ако се направи едно допитване до хабилитираните лица в България, исканията за промени в ЗРАС ще бъдат подкрепени от мнозинството като необходими за спасяването на българската наука. Кого всъщност представлява синдикатът и кого защитава? Синдикалната защита на учените не бива да се свежда до защита на научната посредственост и статуквото, не бива да опростява пътя на кариерното израстване, не бива да влияе на научното и образователното законодателство, на провеждането на реформи.

----------------

Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта bulgarianscienceproblems.