Когато багер изкара човешки кости на повърхността, спешно се викат или криминолози, или археолози - зависи колко стари са останките. Така се случи, че навръх тазгодишния 3 март строителите на новия хипермаркет в Стара Загора трябваше да развалят празничния обяд на Мария Камишева от античната секция на регионалния исторически музей в града. Тя нямаше как да им се разсърди, щом видя под пръстта да се подава мраморен капак на гробно съоръжение. И се размечта артефактите под него да се окажат непокътнати.

Две седмици по-късно медиите разпространиха новината, че новооткритите гробници от некропола на Августа Траяна са две, но само едната не е ограбена. В нея бяха намерени седем черепа, стъклен съд и колие от мъниста, три костени игли за коса, златна висулка, бронзови фибула, тока и кутийка, използвана може би за съхранение на благовонни масла. Ако кутийката не беше пробита, щеше да има по-голям шанс да се разбере какво точно е съдържала. По-важното е, че откритите монети (оставени до всеки от мъртъвците като Харонов обол, с който да се плати слизането в подземното царство на Хадес) позволиха да се датира гробницата около средата на III век.



Хаос след кабелджиите



"Предполагаме, че става дума за семейно гробно съоръжение на сравнително заможни жители от Августа Траяна, това се разбира по инвентара и се потвърждава от масивния градеж - коментира Мария Камишева. - По мраморните блокове, захванати със скоби, съдим, че погребаните в съседство може да са били дори от по-знатен род. Там подът е от тухли, измазан е с розов хоросан, но иначе е голяма бъркотия. В края на миналия век са прокарвали някакви кабели и не са се обадили на археолозите. Очевидно тогава всеки, който е искал, си е взел каквото му хареса, а в замяна са ни оставили един кален чорап. Уви, съвременно производство."

След по-детайлно преравяне на пръстта в ограбената гробница екипът на Мария Камишева все пак се натъкна и на чифт антични златни обици, по случайност пропуснати от обирджиите. Лично тя повече се радва на прецизно изработената костена игла, открита под тегулите на разрушен гроб в близост. Вярно, че не е от благороден метал, но кой казва, че няма да се засекат интересни паралели?

Тежестта на археологическото откритие не се измерва в карати, колкото и да ни убеждават в противното тукашната жълта преса и холивудските приключенски саги. В този смисъл Индиана Джоунс е повече иманяр, отколкото учен. Работата на археолога не се състои в това да грабне някой скъпоценен предмет от добре пазена стара гробница и да го завлече в музея, рискувайки живота си зрелищно. За учения е важно да стигне до информацията, която се съдържа в артефакта, затова държи да е в непокътната среда - рядък лукс покрай ерозията, земетресенията, наводненията, животинската и най-вече хорската намеса.

Когато обектът е непипнат, историята е запечатана в него и с помощта на съвременните методи картината на миналото може да бъде доста точно пресъздадена. А когато някой е безчинствал, загубата далеч надхвърля парите от продадените на черния пазар антики. Защото, както казват археолозите, можеш да поправиш мост или зид, да възстановиш държава, да преодолееш демографска криза дори. Но веднъж унищожена, информацията за миналото е невъзстановима.



Проблеми с дребни и едри бозайници



Разбира се, не върви да се сърдиш на природата, че ти обърква хронологията. Специалистите в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) могат да разкажат много истории на тази тема. Например как при спасителни разкопки на надгробна могила от ранната бронзова епоха в землището на село Каменци, Силистренско, ги изненадало парче найлон на три метра дълбочина - без видими признаци за копане на повърхността. Оказало се, че някакви дребни гризачи са си направили леговище насред останките от конниците, дошли да се заселят по нашите земи от Южноруските степи около 3000 г. преди Христа.

Без респект към покойниците очевидно са действали и язовците в един от могилните некрополи на територията на Тутраканска община - само че там помогнали на археолозите да се ориентират в датировката при предварителния оглед, защото изкарали на повърхността парчета керамика от V-IV век преди Христа.

И по-шокиращ случай с животни има в практиката си археоложката от НАИМ Снежана Горянова. Докато била на разкопки в Провадия, стигнала до метал, но оставила изясняването какво точно представлява предметът за следващия ден. Само че не отчела ефективността на местната клюкарска "агенция" и на сутринта се натъкнала на отрязани кокоши крака в ямата, от която впоследствие извадили късноантичен меден тиган. С това историята не приключила - неизвестен оставил през следващата нощ задната част от убито черно коте, а колеги етнографи предупредили Снежана да очаква змия по-нататък. В такъв ред суеверните търсачи на съкровища опитвали да налучкат жертвеното животно, заради което ще светне мястото със заровеното имане.

Както се казва, колкото по-едър бозайник - толкова по-големи проблеми. По правило представителите на уж разумния вид Homo sapiens продължават да вредят много повече от разположените по-ниско в еволюцията екземпляри от семейство Порови (Mustelidae).



Да откраднеш от крадеца



Дори не е задължително човекът да действа злонамерено, може просто да е бил небрежен. Като в онзи случай при проучването на Западния некропол на Августа Траяна, когато Мария Камишева и Красимир Калчев се натъкнали на изграден от камъни интересен гроб, вкопан в стерилния терен на около 80 см дълбочина. Цял ден го чистили, снимали и рисували, а отварянето оставили за следващата сутрин.

Когато се върнали на обекта, заварили гробното съоръжение потопено под вода. В ужаса си грабнали кофи и започнали да изгребват, но нивото пак се покачвало. Впоследствие се оказало, че не става дума за подпочвени води, а за спукана тръба. От ВиК обяснили, че вече 30 години се чудели къде им се губят кубиците и добре че били археолозите - да ги насочат правилно...

Но това все пак са екзотични изключения. Постоянният разрушителен фактор с дълготрайно въздействие върху културно-историческото наследство у нас са иманярите. Те заличават следите от миналото, оставяйки своите: празни бутилки, опаковки от вафли, счупени инструменти, вестници с трохи от хляб и сирене. Такива "находки" помагат на археолозите да установят кога е станал грабежът. И толкова.

"Би трябвало да сме свикнали, че тези хора не зачитат нищо и никого, че оставят хаос и разруха след себе си, а почти винаги се измъкват безнаказано - коментира Румяна Колева, археолог от СУ "Св. Климент Охридски. - Но не сме. Още си изпускам нервите при сблъсък с иманяри, както в онзи случай, когато си тръгнах от обекта по магистрала "Марица" и буквално щом обърнах гръб, някакъв дойде с металотърсач да ни "преслушва" профила. Слязох от колата, върнах се и му викнах - ей, ти, мислиш ли, че ние не сме си свършили работата?! А той ми отвърна - спокойно бе, колежке, само проверявам, не се ядосвай... Направо онемях от тази наглост! Така че когато по време на една голяма експедиция над Маджарово в Хасковско се натъкнахме на купчина набързо зарязани кирки около една от гробниците, изобщо не се поколебах. Заедно с другите археолози взехме инструментите на иманярите и ги прибрахме в нашата база. Може сега да изглежда смешно, но тогава за момент се почувствахме малко по-добре."