2002 г. По проект на програма ФАР "Стратегическо планиране и координация" е заложено финансиране в размер на 2 млн. евро за подобряване на качеството на законодателството в България и въвеждане на оценка на въздействието от него. По проекта са изработени три наръчника - за оценка на политики и законодателство в България, за оценка на въздействието и за обществени консултации. Изпълнител по проекта е администрацията на Министерския съвет в консорциум със Sema-Agrer-ENA. Ръководствата са издадени през 2008 г.

2009 г. От бюджета на оперативна програма "Административен капацитет" са платени 2.19 млн. лв. за проекта "Институционализиране на процеса по оценка на въздействието в държавната администрация". Бенефициент по проекта е администрацията на МС, като основна част от дейностите са възложени на частни фирми. В резултат от проекта са изготвени оценки на въздействието на конкретни нормативни актове, както и два нови наръчника. Част от резултатите по проекта - предварителните оценки на въздействие на конкретни нормативни актове, така и не виждат бял свят навреме и са публикувани постфактум, след приемането на съответните промени.

2013 г. Изготвен е конкретен проект за изменение на Закона за нормативните актове, до приемането му не се стига.

2014 г. Изготвеният наръчник по проекта по ОПАК от 2009 г. за оценка на законодателството е актуализиран, не е известно дали актуализацията е извършена без допълнително заплащане.

2015 г. Изготвена е концепция за практическо въвеждане на оценката на въздействието на законодателството. От документа личи, че е готвен съвместно с Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Центърът работи по тази тема и проекти с грантово финансиране. Фондацията е изпълнявала проекта "Оценка на въздействието на законодателството - ключов механизъм за подобряване вземането на решения, основани на факти, в България" на стойност 102 654 лв., финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Центърът е изпълнявал сходни проекти и по програмата за подкрепа на неправителствените организации в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, като отчетените суми за 2014 г. са в размер на около 127 600 лв.

Това са само част от парите, платени в последните 10 години за въвеждане на вездесъщата оценка на въздействието на промените в законодателството. Година след годината администрацията пише наръчници и методологии, които така и не прерастват в конкретни законови текстове и не водят до реална промяна в поведението на институциите. Очакването



тази дейност да бъде платена за n-ти път



от поредния проект е само едно от обясненията за забавянето й във времето. Голямата причина е друга - пазене на статуквото, а с него и възможностите за законодателен лобизъм. Администрацията не изгаря от нетърпение да провежда съдържателни обществени консултации. Не припира и парламентът, където редовно тече откровен алъш-вериш със законодателни поправки.

Нейсе, след толкова милиони, платени за наръчници, дочакахме заветният проект с промени в Закона за нормативните актове да мине на първо четене в парламента. Уви, проектът не създава гаранции, че оценките на въздействието няма да се правят формално. От това гражданското общество надали ще спечели, но можем да се обзаложим, че тепърва ще се харчат пари за изграждане на капацитет на администрацията по вменените й допълнителни отговорности. Какво предвижда законопроектът и



защо няма да работи?



Начинът, по който бе проведена обществената консултация по предложените промени в Закона за нормативните актове, направо гали окото. Тази консултация си има всичко - публикувана концепция, цялостна предварителна оценка на въздействието, публично обявен състав на работната група, трудила се по текста, справка за приетите и неприетите предложения в резултат от проведеното обществено обсъждане и аргументите зад това. Истински учебникарски пример, който да онагледи ползите от предложените законодателни промени. Ефектът от това по ирония на съдбата е обратен - купищата хартии отблъскват читателя още на старта. Прегледът им обаче си струва, защото онагледява тоталната доминация на форма над съдържание.

Във вида, в който се предлага, законопроектът предвижда да се извършва задължителна предварителна частична оценка на въздействието на всички законопроекти и проектонаредби на МС. Отделно от това при изцяло нови закони и кодекси, както и на актове, за които МС прецени, ще се прави цялостна оценка. Как точно следва да изглеждат оценките, тепърва ще се решава с подзаконов акт - един за МС, един за Народното събрание. Незнайно защо на фона на наличието на куп наръчници и публикувани в тях примерни формуляри законът мълчи какво следва да съдържа оценката.

На каквото и да приличат формулярите, още от сега е ясно, че те ще се пишат формално, защото броят на готвените законопроекти и изменения на наредби, които минават през МС, е огромен. Само за 2015 г. в законодателната програма на кабинета



имаше 179 законопроекта, извън тях са приети 33 изменения



в наредби и още една купчина промени в правилници и тарифи със събирани от институциите такси. Това е море от законодателни текстове и само наивник може да вярва, че при всички тях ще се прави класическа оценка на въздействието. Много по-вероятно е при такова изобилие от хартия администрациите да подходят формално и просто да подобрят мотивите към проектите, от които много често не се разбира нито кого засягат промените, нито по какъв начин.

Изобилието от актове и рискът оценките да се формализират е изтъкнат в концепцията за въвеждане на задължителните оценки. Този риск обаче е подминат с бодряшкото твърдение, че нищо не пречи в Закона за нормативните актове изчерпателно да бъдат изброени законопроектите, при които оценка на въздействието не се извършва. Резултатът от това твърдение е абсурден - изключване от изискването за оценка на въздействието на бюджетните проектозакони и евентуални изменения в конституцията. И в момента бюджетните закони са изключени от изричното условие да са били публикувани за обществено обсъждане поне 14 дни в аванс, но точно тези законопроекти следва да са най-добре мотивирани и е абсурдно оценката за въздействието при тях да се забранява.

Показателна, че всичко това няма да работи, е практиката със съществували подобни изисквания за оценка на въздействието в един или друг специализиран закон. Изрично изискване за икономически анализ и оценка на въздействието например и в момента съществува за въвеждането на лицензионни и регистрационни режими, но това не е довело до особено подобряване на качеството на това законодателство. Не успя и опитът да се въведат избирателни оценки на въздействието при отделни актове по преценка на Министерския съвет. Такова изискване бе въведено в кабинета "Орешарски", когато бе решено изискването за оценка на въздействието да се включва изрично в оперативната програма на кабинета, а после условието мигрира към законодателната програма. От новата концепция за въвеждането на оценката на въздействието става ясно, че по този ред за 2 години и половина са изготвени около 80 оценки, но качеството им било ниско. Остава да гадаем какво би било качеството при 200-300 оценки на година.

Всичко това са глупости и е много по-реалистично да се мисли за задължително публикуване на съществуващите и в момента



финансови обосновки на законопроектите,



които обаче не са публични, както и да се въведе изрично изискване за оценка на въздействието при точно определен тип актове. В момента всеки проект за нормативен акт влиза в МС с два вида финансови обосновки - в зависимост от това дали оказва или не въздействие върху бюджета. Няма никаква причина при актовете, които имат ефект върху бюджета, финансовите обосновки да не се публикуват. Те до голяма степен припокриват оценката на въздействието - в тях се сочи задължително засегната група, варианти на решение, анализ на риска и т.н. Защо тези оценки да не станат задължително публични, вместо да въвеждаме нов вид неказващи нищо бумаги? И защо да е тайна финансовата обосновка на предлаганото законодателство?

Морето от актове на МС, които ще се оценяват частично, прикрива вакуумът и липсата на задължителни оценки при останалите органи, овластени да подготвят нормативни актове. На оценка на въздействието няма да подлежат наредбите, готвени на ниво министерство, както и наредбите на местната власт. Големият отсъстващ обаче е друг - Народното събрание. В законопроекта се споменава на няколко места, че парламентът приема правила за провеждане на оценка на въздействието, като се допуска да заимства и тези, които ще важат за Министерския съвет. По никакъв начин обаче от текстовете не става ясно дали оценката ще има задължителен характер при законопроекти, внасяни от депутати. Народното събрание не разполага с експертизата на изпълнителната власт да готви подобни оценки, но това не означава, че няма начин законопроектите на депутати да се съгласуват с ресорните министерства достатъчно рано и тези становища да са налице още при предлагането на законопроекта. Това сега се случва избирателно и липсата на становище не предотвратява гледането на акта. На второ четене председателите на комисии също имат право да изискват становище от ресорното министерство, но това е пожелателно. Точно тук стават най-грозните покупки на законодателство.