Съдебната реформа е факт!? Преди три месеца бяха приети промените в конституцията, а преди дни бяха гласувани и поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Това рапортуват правителството, управляващото мнозинство, ръководната партия. Следват фанфари в София, а отчетни писма сигурно вече хвърчат към Брюксел.

Човек за малко да се заблуди, че вече дела няма да се насрочват за след месеци, дори и години. Че после те няма да бъдат гледани още толкова време, че граждански процеси няма да се проточват по 15 години, а пък наказателните вече ще минават стегнато на три инстанции за по година-две. Че вече няма да има корумпирани магистрати, че в системата ще се влиза наистина с качества, а не често с връзки или роднинство. Че вече няма един съдебен състав да решава един казус по един начин, а друг по коренно различен. Че юридическото образование ще стане авторитетно. Че вече няма да се разхождат на свобода хора с по 20-30, че и по 100 висящи дела. Че вече няма да има политическа и икономическа обвързаност в системата. Че вече няма да има районни съдии с по 1000 дела за гледане, а пък върховни с по 200-300. Че вече ще може да се има доверие на свидетели и вещи лица. Че съдебната система няма да допуска възможността за оправдаване на виновни и осъждане на невинни.



За съжаление, нищо от това няма да стане



Дори и в по-далечни времена.

За пореден път съдебната реформа се изроди в политически скандали, кадрови аритметики, а на последната права и в мерене на заплати. Стана така, че депутатите спориха не за да направят Закона за съдебната власт по-добър и работещ, а за това дали да вдигнат или не заплатите на членовете на ВСС до заплатата на главния прокурор и председателите на ВКС и на ВАС.

Покрай този шум така и не стана ясно какво друго бе прието. Може би единствено се чу, че ВСС се разделя на две колегии - прокурорска и съдийска. Всъщност измененията бяха вкарани като пакет от правителството, като за него бе обявено, че претворява на практика промените отпреди три месеца на конституцията. Заради неприемането на някои от идеите тогава оставка подаде правосъдният министър Христо Иванов, а Радан Кънев обяви, че ръководената от него партия минава в опозиция.

Приетите сега от парламента промени в ЗСВ предвиждат всяка от бъдещите две нови колегии на ВСС (прокурорска и съдийска) да приема самостоятелни решения по въпроси от тяхната компетентност. Ще има и пленум, който ще решава общите въпроси - бюджет, годишни доклади за дейността, управление на имоти.

Според проекта решенията на двете колегии и на пленума ще става с явно, а не с тайно гласуване, както беше досега. Освен това промените предвиждат, че няма да има възможност за въздържане при гласуването. ЗСВ вече предвижда създаване на квалифицирани мнозинства за приемането на всички решения по кадрови въпроси, като според вносителите така няма да се "допусне парламентарната квота на ВСС самостоятелно да определя кадровата политика на съдебната власт".

Новите текстове предвиждат кадровите решения в съдийската колегия, която е от 14 души, да се вземат с мнозинство не по-малко от 8 гласа, а тези в прокурорската, която е от 11 членове, да се вземат с не по-малко от 6 гласа.

С приетите вече от парламента промени детайлно се урежда начинът на избор на членове за ВСС от квотата на НС (6 - за съдийската колегия), (5 - за колегията на прокурорите и следователите). Както и за професионалната квота, при която отделните гилдии ще избират 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател. За членовете на ВСС от професионалната квота е предвиден пряк избор, при който всеки съдия, прокурор и следовател ще може да даде гласа си за предпочитан от него кандидат. Тези промени ще бъдат отчетени като радикални, а те не предвещават дори малка промяна в статуквото.

През годините бяха направени четири промени в конституцията, свързани все със съдебната система. И после се приеха пак пакети изменения в ЗСВ. И винаги се отчиташе "положителна промяна". До следващата порция изменения.

През цялото време, а и сега никой и не иска да погледне истината директно в очите. Големите проблеми всъщност са в наказателното, гражданското и административното правораздаване.



Първо трябва да се бръкне в раната



и да се вземат на фокус конкретните проблеми. Например постоянно променящите се закони, в част от които измененията се правят, за да се отворят "вратички" към заобикалянето им или за корупционни практики. Или пък повсеместното триинстанционно производство, позволяващо проточването на граждански и наказателни дела с години. Напоследък тук стана още по-завързано, след като с промени в гражданското правораздаване бе направено така, че ВКС сам си избира кое дело да пусне на трета инстанция и кое не.

Сред сериозните проблеми е продължаващо кадрово обезпечаване по неясни критерии и чрез връзки и познанства, колкото и да се демонстрира обективност и конкурсно начало. Спомняте ли си твърденията на бившия шеф на ВАС и настоящ конституционен съдия Константин Пенчев, че "още от създаването на ВСС като орган в началото на демокрацията сме свидетели на една тъжна върволица от безпринципни назначения и уволнения в системата, дори политически". Как точно ще се промени сега това?

Както и проблемната досъдебна фаза на наказателните дела, изразяваща се в лошо събиране на доказателства, претрупване с дела, слаба разкриваемост, липса на достатъчен капацитет на дознанието. Както и усложненото законодателство и процедури, даващи възможност само на точно определен кръг от лица да са "наясно" с материята.

Тежък проблем е



липсата на единни критерии за юридическо образование,



слабата практическа подготовка в хода на обучението.

Сериозна драма има и за това, че в България има на щат около 1700 съдии. В същото време Австрия има близо 5000 съдии, а Унгария - над 3000. И в двете държави населението е близо по брой до нашето. У нас има съдии с по 1 дело и други с по 1000. Същото е при прокурорите и дознателите.

Да не говорим за липсата на единна информационна система за противодействие на престъпността, която да следи от полицейската регистрация до присъдата. Независимо че бяха хвърлени милиони, тя все още не е факт. Липсват и нормални условия за правораздаване в големите градове, основно в София.

Това са възлите, които трябва да бъдат разсечени, иначе нищо няма да се промени.