|
| Платно самотно се белее... Баце пристига на сърф и с томче на Лермонтов в плувките. |
Корабът обаче се отдалечаваше. И точно преди всяка надежда за спасение да изчезне, от далечината внезапно се чу сирена и корабът тромаво започна да извръща курса си към острова.
- Да! - викна корабокрушенецът. - Да! Спасен съм!
Корабът се закотви, спусна във водата малка спасителна лодка и двама души подкараха към острова. Когато акостираха, на брега слязоха мъж и жена, огледаха критично наоколо и очите им се спряха на брадясалия човек.
- Инспектор Митрев! - представи се мъжът. - Това е колежката Пешева. Вие ли, господине, сте опънали онази палатка ей там? - и посочи с нос окъсаните дрипи, овързани между две палми.
- Да, да... - закима корабокрушенецът, - с подръчни средства успях да си направя палатка, вече четири месеца живея в нея...
- Четири месеца! - повдигна вежди Пешева, извади бележник и записа нещо в него.
- А това там? - кимна с нос по посока на огнището пред палатката Митрев. - Огън ли сме си палили?
- Огън, да - каза корабокрушенецът, - първата вечер едвам го запалих, после обаче намерих кремък и...
- Тоест - прекъсна го Пешева, - палили сме огън нееднократно на плажа, така ли?
- Вече четири месеца! - кимна корабокрушенецът. - Ако не се бяхте появили, не знам още колко щях да остана тук...
- И нагъл, бе! - изсъска Митрев.
- А ей това там - попита Пешева, - какво е?
- Торбеста мишка - отвърна корабокрушенецът.
- Ние с колегата виждаме, че е торбеста мишка - каза Пешева, - но защо, господине, сте я забили на шиш?
- Ами... за да я опека и да я изям.
- Значи вие сте я убили? - намеси се Митрев. - Този застрашен вид торбеста мишка? А може би сте я тричали, г-н варварин!
- Ама, чакайте... - вдигна ръце корабокрушенецът. - Вие наред ли сте...
- Абе, как може, бе! - изкрещя внезапно Митрев. - Хем нарушител, хем нахален! - след което яростта така го завладя, че той с всичка сила изрита първото нещо, което видя - в случая, някаква изхвърлена на брега волейболна топка.
- Уилсъъън! - изкрещя корабокрушенецът.
- Млък! - скастри го Пешева. - Знаете ли изобщо колко нарушения сте извършили? - и трескаво задраска в бележника си.
- Пешева... - внезапно посочи към морето Митрев, - какво е това?
Пешева се загледа:
- Прилича ми на подводница...
- Не, според мен е кашалот... и се приближава!
Секунди по-късно от водата изскочи едър мъж по бански на цветчета, изплю една риба-чук и харизматично изтръска водата от ушите си.
- Кво става тука? - попита той.
- Господин Борисов... - запелтечи Пешева и веднага приглади полата си, а погледът й се размаза от вълнение.
- Аз уж влязох да поплувам на плиткото - обясни премиерът, - ма като не си знам силата и с два размаха стигнах дотук... А вие, бе, защо тормозите тоя брадясал избирател?
Като чу строгия премиерски тон, Пешева не успя да се сдържи, забели очи и директно припадна.
- Ами - заекна Митрев, - нарушител с палатка... - и след миг добави - сър... Баце!
- Аз вече нали разпоредих друго, като искат да спят с кърлежите, да спят! - и се обърна към брадясалия. - Тука нали имате избирателна секция! Шти пусна един кабел да гласуваш електрически.
- То ние с колежката нали по море - пелтечеше Митрев, - и, таковата, не сме разбрали...
- Айде - прекъсна го премиерът, - вдигай я там госпожата да не се удави и да остяваме човека да си бивакува и да опазва природата...
- Ама... - стресна се корабокрушенецът, - чакайте...
- Няма, няма - успокои го Борисов, - всичко е наред, на изборите ще ми благодариш.
След което изкрещя "В пъти, в пъти повече!" и се хвърли обратно в морето, а Митрев качи Пешева на лодката, извиниха се и отплаваха. Корабокрушенецът остана сам с отворена уста - като след избори.
Харесва ми. Добре казано.