Италия прави всичко по силите си, за да осигури стабилност в Либия, за да брани своите бизнес интереси и да спре нова имигрантска криза по южните си брегове. Това е трудна мисия, като се вземе предвид хаосът, погълнал северноафриканската страна от 2011 г., когато бе свален от власт и убит Муамар Кадафи. Но Италия става все по-тревожна заради имигрантите. Сделката между ЕС и Турция бе помрачена от проблеми преди официалното й привеждане в действие на 4 април, а балканският маршрут е затворен, което превръща Италия в по-атрактивна възможност за търсещите нов живот в Европа, които си проправят път и по море, и по суша. През последните две години разделението между политическите сили в Либия, всяка от които разполага със собствена бунтовническа сила, се задълбочи и страната е разделена между две правителства - международно признатото в източната част на страната и подкрепяното от ислямистите в столицата Триполи. Миналата сряда трето правителство се опита да пристигне в Триполи. То е подкрепено от ООН, САЩ и ЕС, като Италия тук е начело.

През декември ООН успя да убеди някои, макар и не всички, съперничещи си законодатели да приемат създаване на правителство на националното единство. Формиран беше 9-членен Президентски съвет. Новото правителство е водено от слабо известния технократ Файез ал Сарадж, който пристигна в Триполи



с италианско корабче от Тунис



в края на март, след като милициите го изгониха от либийския пристанищен град Тобрук.

Серадж, който твърди, че е пристигнал с либийски кораб, се настани във военноморска база, заслонен от нарастващата враждебност на конкурентите си от Изток и от столицата. Подкрепящите го се надяват, че той ще сложи край на политическото съперничество и ще спаси страната от хаоса, използван от "Ислямска държава". Ислямистите сложиха ръка на петролни терминали и полета - основен източник на богатството на Либия, и контролират крайбрежни територии, за да държат и мрежата за трафик на имигранти.

Серадж е от сой. Баща му Мустафа управлява при крал Идрис, чиято 18-годишна монархия загива през 1969 г., свалена от Кадафи. Телевизия "Ал Джазира" описва Мустафа Серадж като "един от основателите на съвременната либийска държава след обявяването на независимостта й от Италия".

Италианският премиер Матео Ренци



храни големи надежди



за новия спасител в лицето на Серадж, който е работил в Министерство на строежите при режима на Кадафи и е избран като компромисен премиер, защото не е свързан с нито една политическа партия, намесена в настоящата борба за надмощие. Ренци иска сътрудничество между Триполи и Рим, както бе в ерата Кадафи, иска либийски лидер, който да е в състояние да пресече трафика на хора по море и да се справи с ИД. Това едва ли ще стане скоро, като се вземе предвид, че съперниците посрещнаха новия премиер с огън, а не с цветя. Докато ЕС договаряше сделката с Турция, Ренци търсеше уверения, че отстъпките пред Анкара ще са достъпни и за други страни извън ЕС като Албания и Черна гора, ако друга страна от ЕС се изправи пред имигрантска криза.

Броят бежанци, които стигат до Италия от Либия, нараства. През март 8405 бежанци са пристигнали в страната, което е три пъти повече в сравнение със същия месец миналата година по данни на ВКБООН. Още повече чакат на либийския бряг, макар че броят им зависи от това кой брои - по данни на ВКБООН те са 36 000, френският военен министър обяви за 800 000 кандидат-имигранти.

От май миналата година Италия е начело на операция "София" - патрулна мисия на 22 страни в международни води край бреговете на Либия. Освен да спасява бедстващи кораби с бежанци, мандатът й включва претърсване на съдове и конфискуване и задържане на заподозрени в трафик. За 10 месеца съдовете от операцията са задържали 58 заподозрени трафиканти и са ги предали на италианските власти. Унищожени са 98 морски съда, спасени са над 11 500 бежанци. Цените за превозване на бежанци от Либия до Италия варират от 800 до 1200 долара за място в лодка, твърдят експерти. По данни на Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност, огласени през май 2015 г., ИД е спечелила около 300 млн. долара от трафик на хора през 2014 г. Засега няма данни за печалбите й за миналата година, но при падащите цени на петрола експертите смятат, че приходите от трафик са сред водещите за ислямистите.

Как Италия ще се справя с мигрантската криза зависи от стабилността в Либия. От друга страна обаче, за италианските управляващи Либия



означава голям бизнес



Италианският газов и петролен гигант ЕНИ има почти монополно положение в северноафриканската държава. ЕНИ работи в Либия от 1959 г. и е единствената международна петролна и газова компания, която действа с пълен капацитет в страната. Продължаващото й присъствие в Либия е от жизненоважно стратегическо значение за Италия. Запазването на това положение въпреки високата цена за охрана и сигурност е вероятно най-сериозната причина за усилията на Рим да умиротвори Либия - със или без чужда помощ.

По последни данни от ЕНИ общото петролно производство в Либия се е увеличило от нивата преди конфликта от 240 000 барела дневно до средно 300 000 барела на ден през 2015 г. Миналата година компанията обяви, че е открила две нови петролни полета по либийското крайбрежие. ЕНИ иска този нов петрол и затова правителството на Ренци се опитва да се дистанцира от Франция и Великобритания - двете страни от ЕС, които най-слабо се противопоставят на нова военна интервенция в Либия. Рим се опасява, че Париж и Лондон биха могли да се мотивират за военна операция, за да наложат контрол върху природните ресурси в Либия - най-големите доказани петролни резерви в Африка и четвъртите газови резерви на континента. Въпреки нежеланието си в Рим се готвят и военни планове за Либия. Защото Италия трябва да се намеси, ако получи молба за това от новото либийско правителство. Ако новото правителство поиска помощ за обучение на полицията, ние искаме да сме готови да откликнем и да изпратим хората в рамките на 15 дни", потвърди говорител на италианското Министерство на отбраната.