|
| Делото за смъртта на Лора Казанлиева мина през съдебните зали седем пъти. |
не се огледала, преди да пресече улицата,
където е блъсната от Станчев. Той се движи с превишена скорост. Тезата, че 20-годишното момиче е "съпричинило" катастрофата, доведе и до днешния протест, организиран от майката на Лора Нели Петкова, която стана депутат от ГЕРБ, след като се разшумя за трагичния инцидент.
Лора Казанлиева загива на пешеходна пътека във Варна на 17 юли 2011 г. Катастрофата става около 5 ч. сутринта. Тогава момичето, излязло преди това със свои приятели, се опитва да пресече бул. "8-и приморски полк". По същото време по платното в посока центъра на града се движи Станчев заедно със свой колега. Двамата се връщат с моторите си от работа в ресторант "Хоризонт". В ранния час по улицата няма много движение освен такситата. Станчев изпреварва един таксиметров автомобил отляво, като според данните по делото
скоростта му е далеч над разрешената от 50 км/ч
Първата инстанция е записала, че скоростта е била 97.3 км/ч., а последната - 87.9 км/ч. По това време Казанлиева вече е пресякла едното платно и се намирала в разделителната ивица с двама свои приятели. Покрай тях минава колегата на Станчев, а след това момичето тръгва да пресича. В този момент Станчев я удря. По-късно казва, че я видял, но не е имал време да реагира. Ударът е много силен. Тялото на Казанлиева е отхвърлено на 20 м, а нараняванията са много тежки. Умира няколко часа по-късно в болницата.
Първото решение по делото е в началото на 2012 г. Станчев се признава за виновен и споразумението набързо е одобрено от съда. Получава 2 години условно с 4 г. изпитателен срок. Няколко месеца по-късно, през юли, ВКС отменя това решение. "Прилагането на института на условното осъждане при аргументираната позиция за актуалния облик и динамика на извършените неправомерни деяния от водачи, управляващи моторни превозни средства с несъобразена или превишена скорост, поражда реална опасност същият да бъде възприет като безнаказаност", пишат върховните съдии. Делото се връща отново в окръжния съд във Варна. Следва ново решение, присъдата пак е условна. Тя е изцяло отменена от апелативния съд, който връща материалите за трети път на първата инстанция. В поредното си решение окръжният съд решава, че Станчев трябва да влезе в затвора, и го осъжда на 2.5 години и му отнема правото да шофира за 4 години. Тази присъда е потвърдена от втората инстанция и делото стига до ВКС. С окончателното решение наказанието бе намалено на 2 години затвор.
Че Казанлиева е "съпричинила" катастрофата е защитна теза на Станчев още от самото начало на процеса. Тя обаче намира съмишленици едва в лицето на апелативния съд във Варна, когато той потвърждава осъдителната присъда от 2.5 години. Впоследствие със съпричиняването се съгласяват и върховните съдии. Преди това съдебните състави я отхвърлят. Според защитата на Станчев
момичето е излязло рязко на платното,
като по този начин е нарушило чл. 113 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), който казва, че пешеходците са длъжни "преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение". Какво отговаря съдът?
"Несъстоятелен е доводът на защитата, че неспазването на правилата за движение на пешеходците от страна на пострадалото момиче са причина за настъпване на ПТП. Това е така, защото в един предходен момент подсъдимият, който многократно е преминавал в този район (както твърди), е следвало да се съобрази с пътната обстановка, пътния знак, пешеходната пътека и обстоятелството, че тя вече е била правомерно заета от пострадалата и най-вече със скоростта за движение в населено място-50 км/ч. Установи се, че е шофирал с превишена скорост, превишаваща възведената от законодателя за населено място, като в случая и към момента на извършване на престъплението на процесното място не е имало друга установена скорост, различна от тази за населено място". Това казва в мотивите към третото си решение варненският окръжен съд. Дори в първото решение, когато Станчев е осъден условно, съдът не е съгласен, че има съпричиняване:
"Императивната разпоредба на ЗДвП задължава водачите на МПС при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите и преминаващите на нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Противно на това подсъдимият е увеличил скоростта си на движение, и то като достигнал почти двойно от разрешената... Пострадалата се е движела по пешеходна пътека заедно с други пешеходци, могла е да бъде възприета, поради което и
подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с нея
След като не намалил скоростта си и не спрял, а продължил движението със скорост, която не му е дала възможност да реагира и да предотврати удара на пострадалата, деянието му не е случайно", пише в тези мотиви.
Колкото по-нагоре се изкачва делото, толкова повече съпричиняването се появява в съдийските мотиви. "По отношение довода на защитата за налично от страна на пострадалата съпричиняване - справедливостта изисква да се приеме, че такова е налице. Законът вменява в задължение на пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Именно това си задължение не е спазила пресичащата - като е предприела пресичане, без да се огледа. Т.е. от страна на пешеходката е налице нарушение, което е допринесло за настъпване на общественоопасния краен резултат. Първопричината обаче за настъпилото произшествие е грубото несъобразяване на подсъдимия с пътните предписания", пише в мотивите на апелативния съд. Все още никой обаче не се осмелява да намали присъдата.
Това се случва едва на третата инстанция, където е прието, че той ще лежи с 6 месеца по-малко. Както апелативният, така и върховният съд защитават тезата, че
Лора е можела да се огледа
Това е направила нейната приятелка, която е вървяла до нея, става ясно по делото.
ВКС пише още, че правото на пешеходците е абсолютно по съдържание, но относително по ефект. Или иначе казано - в опасна ситуация пешеходецът е длъжен да не упражни иначе абсолютното си право. И в двете решения (на втората и третата инстанция) се споменава, че приятелката на Лора се е огледала, преди да пресече, а оттам се извежда, че самата пострадала не го е направила, т.е. самата тя е нарушила закона и е налице съпричиняване.
С тази теза не е съгласен единствено съдия Севдалин Мавров, третият член на състава във ВКС. "Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи МПС, които могат да рефлектират върху спирането им преди пешеходната пътека. Още по-малко да са в състояние да преценят скоростта им на движение поради възрастови особености, житейска зрялост, умствена недоразвитост, болестно състояние, умора, разсеяност и др.", пише той.
А с какво са съгласни всички съдии от седемте състава, гледали делото? Станчев е карал с превишена скорост. Инцидентът става в участък, където е имал видимост над 200 м, улични лампи, фарът на мотора е работил. А според експертните заключения - ако беше карал по-бавно, щеше да успее да спре или ударът все пак щеше да се случи, но не и с тези фатални последствия.
Защото да, те имат предимство, но то се ползва, ако колата спре и ти го даде. А не, ако се хвърлиш под гумите, за да изпробваш спирачките. Онзи, който направи това, си е чист самоубиец!!!!!!! И на 100 години да осъдят "убиеца", жертвата няма да оживее.
