Малкият кабинет, в който се пише историята на Исландия, е обзаведен минималистично: една маса, два стола, един компютър. Тук са привиквани десетки бивши банкери, мениджъри, инвеститори - едни от най-властните хора в Исландия, за да отговарят на въпросите на специализирания прокурор Олафур Хауксон.

Хауксон - едър мъж, висок близо 2 метра - от 6 години води разследването на незаконните сделки, които през октомври 2008 г. предизвикаха колапс на исландската икономика. Само за три дни колабираха трите най-големи банки в страната.



Какво се случва с шефовете на трите банки?



"И тримата бяха осъдени на лишаване от свобода", отговаря Хауксон. Сега се задава нова буря.

В досиетата на панамската компания "Мосак Фонсека", която предоставя услуги за създаване и менажиране на офшорни компании, стои името на Сигмундур Давид Гунлаугсон - настоящия премиер на Исландия. Вътре са и финансовият министър Бярни Бенедиктсон и министърът на вътрешните работи Олоф Нордал. И тримата имат офшорни фирми, като нито един от тях не е декларирал този факт. Освен тях в документите присъстват още: Хролфур Олвисон, ръководител на управляващата партия на министър-председателя, някои от най-богатите граждани на Исландия, множество бивши топбанкери и най-малко един висшестоящ съветник на правителството. И това се случва в държава, която има население от около 330 000 граждани.

Ако пътувате до Рейкявик в началото на 2016 г., ще попаднете в държава, която все още се възстановява бавно от голямата криза. Шокът, който преживява държавата през есента на 2008 г., все още се усеща дълбоко. В продължение на няколко месеца страната се превръща в гореща точка на световната финансова криза, след като трите най-големи банки Ландсбанки, Каубтинг и Глитнир рухват под тежестта на външните си дългове почти едновременно. Останалото е история: фондовият пазар се срива с 90%, исландската крона се обезценява наполовина, брутният вътрешен продукт потъва с 10%. Заедно с икономиката колабира и репутацията на държавата. Хиляди души излизат на протести пред парламента.

Светът не може да повярва какво се случва в Исландия, която до този момент е



водеща сила сред скандинавските страни,



любимец на организации като "Прозрачност без граници". Виновниците за кризата са същите онези банкери, които до онзи ден са възхвалявани като "храбри финансови викинги". Оказва се, че са си раздавали взаимно проблемни кредити в размер на стотици милиони, чрез които са манипулирали курса на акциите на собствените си банки. За да не бъдат засечени, на хартия тези заеми минават през офшорни фирми, често менажирани от "Мосак Фонсека", както става ясно от #PanamаPapers. Без офшорните фирми измамата щеше да бъде прихваната веднага.

Седем години по-късно специализираният прокурор Олафур Хауксон е със статут на знаменитост в Исландия. До 2016 г. неговият екип успява да вкара в затвора 27 мениджъри.



Населението на Исландия празнува всяка отделна присъда.



Важно е да се знае тази предистория, когато се четат досиетата на офшорните фирми на исландските политици: гневът на хората все още е пресен. А министър-председателят Гунлаугсон трябва спешно да даде обяснения.

Според панамските документи в края на ноември 2007 г. Гунлаугсон и неговата бъдеща съпруга Анна Сигурлауг Палсдотир стават съсобственици на Wintris Inc. - фиктивна компания, регистрирана на Британските Вирджински острови. По това време Гунлаугсон все още е журналист и водещ на радиопредаване. Палсдотир работи като антрополог. И двамата са наследници на богати фамилии. Посредник е люксембургският клон на Ландесбанки.

През март 2010 г. WikiLeaks разпространи таен списък с близо 30 000 жалби срещу банката Кауптинг, които показваха алчността на спекулантите. Един от кредиторите в списъка се оказва Wintris Inc. В списъка на кредиторите на Ландсбанки от 2009 г. също може да се открие офшорката на премиера. Според запознат с казуса източник Wintris е кредитирала и Глитнир, третата фалирала банка. Общият размер на облигациите към днешна дата е около 3.6 млн. евро.

Гунлаугсон потвърждава, че притежава облигации. През 2007 г. това не е обществено значима информация, но малко по-късно Гунлаугсон влиза в политиката, като през 2009 г. става председател на Прогресивната партия и през април на същата година е избран за депутат. По това време в Исландия е прието ново законодателство за прозрачност на имотното състояние на лица, заемащи публични длъжност. Всеки, който притежава над 35% от собствеността в дадена фирма, трябва да ги декларира. Гуналугсон не разкрива собствеността си в Wintris Inc. На 31 декември 2009 г. Гунлаугсон продава своя дял от Wintris на Анна Палсдотир за 1 долар, въпреки че става дума за фирма с милиони активи.

Разкриването на връзки с офшорни фирми са неприятна новина за всеки политик. Но в случая с Гунлаугсон аферата с милионите от офшорката



поставя под въпрос цялата му политическа кариера.



Възходът на Сигмундур Гунлаугсон започва чрез гражданското движение InDefence, което излиза на сцената след рухването на трите банки. InDefence е съкращение от "В защита на Исландия". Един от техните слогани гласи: "Исландците не са терористи". Произходът на тази фраза се дължи на противоречивата реакция на британското правителство след исландската банкова криза: след като през есента на 2008 г. колабиралата Ландсбанки е национализирана, Великобритания призовава Исландия да гарантира спестяванията на британските вложители. Исландската централна банка отказва, а Великобритания се опитва да възстанови парите по други пътища: правителството нарежда замразяване на исландските активи - мярка по законите, които се прилагат при терористична заплаха. Исландия, доскоро смятана за пътеводна светлина, попадна в една графа с "Ал Кайда". Избраното през 2009 г. лявоцентристко управление се опитва да постигне компромис. Но когато и то предлага Исландия да гарантира влоговете на британските граждани, InDefence избухва. В крайна сметка се провеждат три поредни референдума срещу предложението, като всеки път лагерът на InDefence печели. А Гунлаугсон става един от



най-твърдите защитници на исландските национални интереси.



Премиерът твърди, че водената от неговото движение InDefence политика всъщност е засегнала негативно активите на Wintris, тъй като според нея вложителите трябва да имат предимство пред облигационерите при получаване на обезщетенията от банковите фалити. Гунлаугсон отказва да разкрие финансовия си интерес и през 2013 г., когато е избран за министър-председател. Въпреки че позицията му предполага той да взема решения, които засягат и интересите на кредиторите. Само преди година правителството на Гунлаугсон прокарва противоречив закон. Дотогава важи правилото, че всички кредитори, които изнасят парите си извън Исландия, дължат 39% "данък стабилност". Гунлаугсон обаче решава да въведе "вноска за стабилност", събирана от остатъчните активи на одържавените банки. Този ход ще ощети хазната с над 2 млрд. евро, които трябваше да бъдат събирани от кредиторите. Включително - от Wintris Inc., фирмата, която междувременно е прехвърлена изцяло на съпругата на премиера. Гунлаугсон стои едновременно от двете страни на масата за преговори.



Класически конфликт на интереси.



През март 2016 г. той прекъсна интервю на шведски и исландски телевизионни журналисти, партньори на Sueddeutsche Zeitung в това разследване, които му поставиха въпроса за фирмата - пощенска кутия. Няколко дни по-късно съпругата му публикува статус в профила си във Facebook, в който обяснява, че Wintris е само нейна фирма, което е декларирала пред данъчните власти. Това, че Гунлаугсон бил посочен като съсобственик на компанията, било грешка на банката.

След като исландските медии разпространиха постинга на съпругата, "казусът Гунлаугсон" се превърна в тема на политическия дебат. Опозицията поиска оставката му и призова за предсрочни избори. Финансовият министър Бярни Бенедиктсон, който е и председател на партията - коалиционен партньор на Гунлаугсон, обясни пред депутатите, че не е имал информация за фирмата на министър-председателя.

Бенедиктсон, който произлиза от една от най-богатите фамилии в държавата, обаче също разполага с офшорка - 33% от фиктивната компания Falson & Co., основана през 2005 г. на Сейшелите. Според документите фирмата е развивала дейност поне до края на 2009 г., като е създадена за сделка с недвижими имоти в Дубай. През 2009 г. Бенедиктсон също е народен представител и е бил задължен да декларира фирмата си. В телевизионно интервю от 2015 г. Бенедиктсон заявява: "Никога досега не съм държал активи в "данъчни оазиси" или подобни места". На запитване от SZ сега той отговаря, че "не е знаел", че фирмата ще бъде регистрирана на Сейшелите и че тя е декларирана пред данъчните власти.

Вътрешният министър Олоф Нордал е бенефициент на панамската фирма Dooley Securities S.A. заедно със съпруга си. Тя обяснява, че фирмата никога не е използвана и затова тя не счела за нужно да я декларира.

Разкритията за Исландия имат една особеност: през 2015 г. исландското данъчно разузнаване придоби пакет с тайна кореспонденция на "Мосак Фонсека" от анонимен информатор. Става дума за материали, които засягат само 250 компании. Сред тях обаче присъстват Wintris Inc, Falson & Co. и Dooley Securities S.A. Офертата за закупуването на данните се превърна в тема на обществен дебат в Исландия. Финансовият министър Бенедиктсон тогава заяви, че е "напълно немислимо да предадем куфар, пълен с пари, на някаква анонимна личност". Премиерът Гунлаугсон заяви, че е "неясно дали данните са реалистични и полезни". Сега обаче Бенедиктсон и Гунлаугсон твърдят, че винаги са били "за" закупуването на данните.