"Където е текло, пак ще тече", казва народната мъдрост. От което следва, че където не е текло, няма да протече. Още отсега можем да прогнозираме какво ще предизвика световният скандал с разкриването на "Панамските документи" - другаде може да има правни последици от изтеклата информация, но в България течът ще попие в пясъка на острова на спокойствието, за какъвто тя обича да се представя.

Имаше световни скандали с германските дискове от швейцарски банки (2010 г.), "Офшорлийкс" (2013 г.), "Люклийкс" (2014 г.), "Суислийкс" (2015 г.) и всеки път протеклата информация отнасяше едри риби от световната политическа сцена. "Панамалийкс" предизвика небивал досега по обхвата си световен водовъртеж, който засмуква цели кашалоти от държавните акватории, но до българските брегове достигат къдрави вълнички, в които



нашият политически и икономически елит може безопасно да се плацика



Доказателствата заваляха от първия ден. "24 часа", който се хвали с привилегията единствен от българските издания да има официален достъп до базата данни, излезе с категорично заглавие: "Няма български политици сред собствениците на офшорки". Но добавя едно "Засега", защото знае, че читателите му простодушно биха отвърнали: "А плува ли корабче край техните офшорки?". Това ли беше най-важното, което трябваше да знаят българските читатели? Още първокурсниците по журналистика ги учат, че новина е какво има, а не какво няма. Използваната търсачка не се натъквала на имена от българските върхове, но нали същите търсачки не засичаха и името на руския президент Владимир Путин? Как така журналистите, ползващи се с привилегията да ровят в документите, стигнаха до него през името на челиста Сергей Ролдугин, а за нашите политици не излизат данни, защото едва ли не трябвало да се появят с трите пълни имена и ЕГН?

Когато някой работи с информация за офшорки, трябва да знае най-важното за тях - защо ги има. Независимо какви услуги предлагат на своите клиенти, главната им задача е да скрият отговора на въпроса "Кой?". Кой стои зад фиктивните фирми, натискащи се за обществени поръчки, кой се прави на честен, като крие парите си през девет земи в десета, кой източва държавни средства, кой пере пари от корупция и криминална дейност, кой играе на борсите с подставени лица и пр.? България доказа през последните години, че



въпросът "Кой?" е най-секретният в държавата,



защото успя да опази отговора му в тайна дори след масови протести по улиците през 2013 г. Когато се крие и кой финансира повечето вестници в България, не бива да се очаква, че точно от техните страници ще тръгнат разкритията.

Ето и друго доказателство. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Бойко Атанасов изпрати още на другия ден след огласяването на "Панамските документи" писмо до Международния консорциум на разследващите журналисти, който ги обработва, с искане да разбере кои са засечените до момента 150 български физически и юридически лица, ползвали се от услугите на панамската адвокатска компания "Мосак Фонсека", откъдето изтече информацията за офшорните операции. Приходната агенция предложи "помощ при обработката и анализирането на големи обеми информация". Нейният шеф обясни, че "общественият интерес изисква внимателно да се анализират, проучат и ако има отклонения от нормативните изисквания, да се разследват всички данни за потенциално отклонение от облагане на български физически или юридически лица". Той обеща, че "данните ще бъдат използвани единствено за упражняване на законоустановените правомощия на приходната администрация". Щяхме да поздравим г-н Бойко Атанасов за демарша му,



ако паметта ни бе по-къса от опашките на гущерите,



които крият парите си по офшорките.

В началото на март 2010 г. неговият предшественик начело на НАП Красимир Стефанов отиде в Берлин, за да търси информация от своите германски колеги за влогове на българи в Швейцария и Лихтенщайн. Интересуваше се от дисковете с информация за тайни швейцарски влогове, които германската данъчна служба бе закупила за 2.5 млн. евро. Знаеше се, че от тях излизат имената на българи с депозити общо за 200 млн. евро. Германците проявиха съюзническа солидарност и в името на общия интерес за върховенство на закона в ЕС дадоха безплатно на България всичката интересуваща я информация. И какво последва? НАП обясни колко трудно е да се обработи такъв голям обем информация и я бутна в чекмеджето за отлежаване на тъмно за неопределен срок. И до ден днешен не сме разбрали какво има в нея и уличен ли е някой в нещо.

След избухването на скандала "Офшорлийкс" през февруари 2013 г., от който още в началото излязоха имената поне на 30 българи, НАП заяви три месеца по-късно, че прави проверки, защото до момента не е имало никаква уличаваща информация за осветените лица. Паралелно разследване се правело и от (пази се!) ДАНС. Оттогава изтекоха не три месеца, а три години - и какво от това?

Скандалът "Суислийкс" показа в началото на февруари 2015 г., че неизвестен българин се радва на 264 млн. долара в швейцарския филиал на британската банка HSBC. Други 73 негови сънародници са превъртели през трезора средно по 5 млн. долара през периода 1990-2007 г., с което са наредили страната ни на 69-о място в глобалната класация на HSBC Private Bank, поделение на банката-майка, която е втората по големина в света. Данни за имената на тези хора и сметките им са били предоставена на българската главна прокуратура, но все едно е била запечатана в бутилка и хвърлена в океана. Ако някога излезе нещо наяве, ще е от далечен бряг, стигнало дотам по волята на случайно течение.

Защо овластените държавни органи не ползват пълномощията си в защита на държавните интереси? Сигурно ще отговорят: защото се придържат стриктно към закона.



А кой пише законите за офшорките?



Разбира се, вездесъщият преуспял млад човек Делян Пеевски, който няма нищо общо с въпроса "Кой?" Съставеният от него и от Йордан Цонев (ДПС) законодателен акт е в сила от началото на 2014 г. и се нарича "Закон за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици". За по-лесно произнасяне служи абревиатурата му ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС. Само че никой не си прави труда да запомни поне заглавието му, защото, ако имаше някакъв обществен смисъл, поне щяхме да научим кой притежава "Булгартабак" след снишаването на Пеевски. А протестиращите стотици работници от софийската му фабрика щяха да знаят кого да питат накъде изтичат поточните му линии.

След критики от Европейската комисия България разбра, че нейният закон за разкриване на клиентите на офшорките е черупка без съдържание, и реши да го ремонтира. През февруари 2016 г. парламентарната бюджетна комисия обяви, че ще пише промени, но така, че скритите собственици на офшорки пак да могат да участват в обществени поръчки, ако разхвърлят авоарите си на повече подставени лица. По този начин няма да имат контролиращ дял и ще изглеждат обществено приемливи. Малко ще бъде пипнато и названието, за да се получи по-благозвучното ЗИФОДРЮПДРКОТЛТДС.

За досадата, с която авторите се отнасят към творението си, говори отношението им към поставените от Брюксел въпроси. "От зададените 22 въпроса кой от кой е по-тъп", коментира Йордан Цонев по време на заседанието на комисията на 12 февруари. "Един от тях беше вярвате ли, че законът ще изпълни целите и задачите, с които е създаден", даде пример той. Наистина, много е тъпо да питаш дали целта на българските политици с офшорни интереси е да се осветят, т.е. да отговорят на въпроса "Кой?". Тъй като не показват горещо желание, може би



осветяването им трябва да стане без тяхно съгласие



Нарастващата глобална нетърпимост към корумпираните елити е добра атмосфера за оздравяване и на България. Тя се е залостила здраво, за да не допусне вятъра на промяната, но все пак ветровете брулят и острови като нея. Глобалните проблеми изискват глобални усилия и затова съвсем правилно германският вестник "Зюддойче цайтунг" е споделил суровата си информация от "Панамските документи" с още 108 редакции в 76 страни. Те са работили досега близо година, за да установят "кой кой е", но и техните обединени сили не са достатъчни.

За издирване на българската следа в масива от 11.5 млн. документа се труди само една нещатна българска журналистка - Алексения Димитрова. Както призна самата тя пред БНР, ще й трябват 26 години, за да прочете всичко. Изобилието от информация също може да означава липса на информация. Затова единственото решение е познатото откакто свят светува разделение на труда. Необходим е открит достъп до първичната информация, за да бъде преровена от всеки, който има време и желание - не само медиите, но и от всички будни граждани. В края на краищата офшорните политици и бизнесмени крадат от всички.