Ако се чудите кои са най-многобройните решения на Министерския съвет през последните години, то със сигурност не са за любимите на властта магистрали. Почти няма заседание на правителството, в което то да не се произнася по няколко осъдителни присъди за България в Европейския съд по правата на човека. Те са както за бавно правосъдие и институционален произвол, така и за липсата на адекватно правораздаване. Сумите, които се отделят от бюджета, за да се плащат обезщетения, не са никак малки и струват в пъти повече на данъкоплатеца, ако държавата спазваше правата на човека.

С терена на бъдещето китайско посолството е свързан поредният казус, с който ще се занимава скоро съдът в Страсбург. Делото ще бъде заведено от един от собствениците на част от терена, който държавата еднолично определя за строеж на дипломатическата мисия. За случая стана ясно, след като Министерският съвет реши да плати близо 3 млн. лв. обезщетение на собственици на терен, върху част от който се строи новото посолство на Китай в София. Със сумата ще бъдат откупени 1420 кв. м на бул. "Джеймс Баучер" № 58. Това е станало след преговори между представители на собствениците на терена с представители на различни министерства, Столичната община и областната управа на София. Целта е била да се стигне по-бързо до разрешаване на дълга съдебна сага, която е спряла временно изграждането на посолството на Китай.

Според Министерския съвет всичко започва през ноември 2006 г., когато правителството на



Сергей Станишев подписва спогодба с Китай



относно имотите на посолствата на двете държави. През март 2007 г. кабинетът одобрява закон за ратифициране на спогодбата, според който Китай получава терен 12.7 декара на бул. "Джеймс Баучер" № 58, както и право да построи върху този терен сгради за нуждите на посолството си. София трябва да възстанови на Пекин и 400 хил. долара, които Китай е платил през 1964 г. за правото на строеж върху същия терен.

Българската държава дава терена, въпреки че в Софийския градски съд започва дело от собственици на част от терена. На 25 юни 2008 г. съдът отсъжда в полза на собствениците. Според обясненията на външно министерство то не е било уведомено за делото от Министерството на регионалното развитие, което е било страна по него.

През 2010 г. част от собствениците завеждат ново дело срещу държавата за предаване на владението на тяхната собственост от терена. Първоначално като ответник е конституирано и МВнР, но впоследствие делото е прекратено по отношение на него. Към момента делото все още е висящо и се води от регионалното министерство.

Въпреки двете дела, на 12 март 2012 главният архитект на



Столичната община дава разрешение за строеж



на посолството. Собствениците обаче го оспорват и през юли 2014 г. административният съд отменя разрешението за строеж. По-късно обаче Върховният административен съд отменя изцяло влязлото в сила решение и в крайна сметка е отхвърлена жалбата на съсобствениците срещу издаденото разрешение за строеж на посолството.

За да бъдат обезщетени собствениците обаче, представители на държавата постигат споразумение със собствениците да бъдат откупени техните дялове, потвърдени от съда през 2008 г.

С плащането на 3-те млн. лв. претенциите към имота не приключват, така че бъдещето на китайското посолство още не решено. Особено след като стана ясно, че този казус ще се гледа в Страсбург. Сред обезщетените не е Анна-Мария Бакрачева, която от години се опитва да си върне имота, собственост на дядо й - Тома. Теренът е купен още през 1920 г. и по време на национализацията от комунистите е взета половината. Именно тази част попада в терена на бъдещото китайско посолство. Въпреки че има всички документи за собственост, институциите отказват това да се случи. Не помага и решение на Софийския градски съд от юни 2010 г., който определя Анна-Мария да получи наследството си. Това решение е отменено от Върховния касационен съд след жалби на министерствата на външните работи и на регионалното развитие. Интересни са обаче аргументите, с които това се случва.

С изключение на СГС всички инстанции твърдят, че имотът, за който има претенции, е собственост на китайското посолство, тъй като има учредено право за строеж и не може да се деактува. Тук обаче тази теза се пропуква, и то многократно. Имотите на бул. "Джеймс Баучер" № 58 са окрупнени през 1961 г. Следва учредяване право на строеж в полза на Китай. До 1980 г. обаче това право не е упражнено и имотът е върнат на българската държава. Китайското посолството пък получава терен в кв. Овча купел. Аргументите на ЦК на БКП са, че не може дипломатическата мисия да е толкова близо до сегашната резиденция "Лозенец", където често се забавлявал комунистическият елит. Този период съвпада и с



влошаване на отношенията между Пекин и София



и това определя българското поведение. Така до 2006 г. имотът си е изцяло държавен, но това не пречи на институциите да не уважават молбите на Анна-Мария да получи собствеността си. Със същите аргументи са били първоначалните откази за обезщетение и на собствениците, на които правителството реши да плати обезщетение. Те успяват, но Бакрачева - не, засега. Нейната битка с държавата започва още през 1996 г. Тя подава заявление да си получи имота, но не получава отговор. Тя отговаря на всички условия по чл. 1 на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.

"Писала съм до цялата администрация, но те отговарят само че ще проверят и ще проучат", разказва премеждията си Анна-Мария. През 1998 г. излиза законът "Лучников" и на поредната й молба някой дописва с друг почерк, че е готова да получи компенсаторни бонове за терена. Бакрачева категорично отказва, тъй като тя не е искала подобно нещо, и сезира институциите за фалшификацията. Тя има и редица доказателства, че в годините, в които й се отказва връщане на собствеността, теренът е бил напълно държавен. През 1982 г. теренът е определен за построяване на комплекс на ЦК на БКП, а през 1994 г. - за комплекс на БДК. Въпреки това през цялото време до 2006 г. на Бакрачева й се отказва връщането на терена с аргумента, че той е на Китай. Едва през 2010 г. Софийският градски съд решава в нейна полза. Радостта й обаче е кратка, защото ВКС отменя това решение. Това е напълно достатъчно днес на Бакрачева за пореден път да й откажат да върнат имота. Вероятно този случай ще спре отново строежа на китайското посолство, но няма да спре поредната осъдителна присъда за България в Европейския съд по правата на човека. Ще съдя държавата, защото искам да си получа собствеността, заявява Анна-Мария Бакрачева след още един отказ на външно министерство да й реши проблема.

А практиката досега е показала, че българските институции определено ощетяват собствениците на имоти. През 2008-2010 г. Европейският съд постанови общо 20 решения, повдигащи сериозни въпроси, произтичащи от българското реституционно законодателство. В своите решения по тази най-многобройна група дела съдът най-често се е занимавал с проблемите, свързани с пропорционалността и доколко е осигурен баланс между интересите на обществото като цяло и на отделния засегнат индивид. Наред с това обаче той се е натъквал и на хипотези, при които лишаването от собственост не е било осъществено съобразно условията, предвидени в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.