Прекрасно. В Пловдив пак ще има детски игри. Пак ще играят на "Двама са малко, трима са много". Пак ще играят деца, артисти, мимове, акробати.

Забравили сте как се играеше на "Двама са малко, трима са много"? Нищо. Аз ще ви припомня. Че и вие да разкажете на вашите внуци за тази прекрасна игра, когато ритахме парцалена топка, а момичетата скачаха с часове на въже, после рисуваха с тебешир по тротоара и играеха на дама.

Вие и аз играехме така: децата се разделяхме на тройки, казвахме "Ала-бала ница, турска паница, ой, гиди Ванчо, наш капитанчо", или "Китка, китка магданоз, кой излезе първи... тоз". И пак, и пак, докато накрая остане един за гоняч. Гонячът гони, когото улови, бие му "Джандарска марка Бум-печатна" и уловеният е следващият гоняч. Ако гонячът започне да те настига, но твоят приятел го изпревари и ти подаде ръка, гонячът няма право да ви закача. Ако трима се уловите за ръце, гонячът не пипа средния, избира за гоняч левия или десния. Избира по-слабия бегач, щото по-добрият може него да настигне и той пак да стане гоняч. Изглежда елементарно. Но не е. Гонячът може да има по-дълги крака, да тича по-бързо, но ти, малякът, си по-маневрен, можеш на зигзаг между дърветата. Коронният номер е право към някое дърво, преди сблъсъка - страничен отскок, претъркаляне с кълбо през рамо, а гонячът се блъсва в дървото и всички ти викат "Браво!". В градска обстановка, ако гонячът е по-едричък, ти - "шлинг" в шахтата за въглища на мазето, а гонячът остава навън.

Играта учеше да превръщаш слабостта си в предимство. Учеше колко е хубаво да имаш приятели, които ще ти подадат ръка, когато си в безизходица. Играехме на открито, изгаряхме калории и не затлъстявахме като днешните деца, които играят компютърни игри. Момичетата също не затлъстяваха, понеже с часове скачаха на въже, после начертаваха тротоара с тебешир и играеха на дама. Те се развиваха по-бързо от нас, така е открай света. В София на нашата улица - бул. "Фердинанд" (после "Толбухин", после "Левски"), в училище с хубавата Мая седяхме на един чин. Тя ми опъваше ухото, защото трябвало да се гордея, пък аз не се гордеех, че на 24 май ще нося знамето на нашето първоначално училище (сега на неговото място е спортната палата, понеже го гръмнаха US бомбите) и аз исках да ритна Мая, но понеже момиче не се рита, аз ритнах ученическата й чанта с презрамки като раница и после заедно събирахме нейните тетрадки, сметало и букварче. Понеже момичетата бяха повече от момчетата, Мая ме даваше за временно ползване на Лина Слънчева, на която викаха слънчасалата Лина. Тя беше още по-силна от Мая, не ми дърпаше ухото, но ме поваляше, стискаше ми носа, докато си отворя устата, пъхаше ми дъвчащо ментово бомбонче "Валда" и ми заповядваше "Глътни си лекарството". Така играехме общата женско-мъжка игра, когато ние ще сме ранени войници, а те - санитарки. Иначе те не се интересуваха от нашите игри, нито ние от техните, ние смятахме за естествено на тях да пишат шестици, на нас - двойки. Имаше междуполово разграничение: те не са мъжкарани, ние не сме женчовци. Но когато онзи чичко с цигарата ме погна с крясъци "Гамен, хулиган", те му се препречиха пред краката, щом настъпи тебеширената линия на дамата, защото знаеха, че аз не исках фунийката, която изстрелях с моя сарбакан, да му се забучи в бузата, целех му цигарата.

После видях мръснишки игри, не като детски наивното "Ала-бала ница, турска паница". Видях съвременни турци и туркини, които харесвам, както харесвам и писателя Орхан Памук, но виждам също, че в моята България сега се намесват турски политически примитиви с мозъци на заптиета, еничари и башибозук. Нова турска партия ДОСТ, "Който е мюслим, е турчин", "Където се говори турски, е Турция"... като възторжените стихове на Киплинг: Гробът на английския войник в Индия е Англия. България не е имала колонии, нашествието към Европа не е българска вина, а на Европа и САЩ. "Сивите вълци"... Пак ли?

Миналата седмица дойде професор Консоло да изслуша официалните глупости, които се казват, когато ти дават орден (той го заслужаваше, доказа в съда, че липсват доказателства, че Сергей Антонов стоял зад атентата срещу папата). Беше мръснишка игра, но не по-мръснишка от сегашната us-турско-европейска против България. Чрез "Червените бригади" ЦРУ отвлече и уби италианския премиер Алдо Моро, чрез "Сивите вълци" през 1981 г. Ахмет Агджа прониза с три куршума папа Йоан Павел II, който оживя, но само в България, която поначало е игнорирана като източник на световни новини, той си позволи да каже, че никога не е вярвал в "българската връзка". Истината е някъде отвъд, както казваха в "Досиетата Х". Чрез "Опус Деи" и "Банко Амброзиано" всеки папа разчиташе на пари за Ватикана; благодарение на US беше "назначен" за папа полякът Войтила, защото в пропукването на червения монолит Лех Валенса и католическа Полша щяха да имат много по-важна роля от сервилната на Москва България, която сега сервилничи на САЩ.

Петко Бочаров и аз направихме първите телевизионни коментари в България. Петко си купи съветски спортен хронометър, евтин, но добър, помагаше му да не превиши триминутното екранно време. Аз си купих пясъчно часовниче, още ми върши работа, когато сутрин се събудя, прозея се, протегна се и ми се прииска рохко сварено яйце на закуска.

Павел Писарев познаваше Силвио Берлускони. Аз познавах хора от влиятелния вестник "Ла Република". Заминахме заедно за Рим с мисия невъзможна, кауза пердута - да обясним на италианските медии, че не България по поръчка на Москва е искала да убие папата. За да спестим от хотел, хайде в жилището на Сергей Антонов, щото беше празно. То просторно, ама мрачно, гледа към един вътрешен двор. На мебелите - инвентарни номерца. Сутрин, като се събудиш, изтегнеш и прозееш, какво правиш? Каквото правят всички, с извинение към вас и към едно полуоткраднато заглавие на Моцарт. Но не всички са ходили в такава тоалетна. С прозорче към вътрешния двор, като си прав, за да... еди-какво си, виждаш долните етажи насреща и оттам те виждат. Като седнеш на тоалетната чиния, от горните етажи на вътрешния двор имат на прицел главата, тила и раменете ти. Защо нямаше едно простичко перденце? Защо на прозорчето имаше Bulletproof Triplex glass - вярно, много по-дебел от триплекса на предното стъкло на вашия автомобил, но един куршум от стара противотанкова пушка ще го пробие. Кой е имал два варианта: неуспешен изстрел в тила на Сергей, за да има жив виновник за трите куршума на "сивия вълк" срещу папата и успешен изстрел.

Хубаво е да си папа. Сутрин, като се събудиш, протегнеш и прозинеш, виждаш твоя началник разпънат на кръст, забравяш, че имаш и други началници.



DI copyright