Тези дни се случва нещо притеснително. В Министерството на транспорта се разразява чудовищен корупционен скандал, еманация на административно-бюрократичната далавера. Единственият призив за оставка на транспортния министър дойде от ДСБ, които... са с единия крак в управлението. И които вървят към съюз с Татяна Дончева, бивш адвокат на "Мултигруп" и настоящ на Гриша Ганчев. Тежко й на "почтеността", щом си е намерила единствен защитник в лицето на ДСБ.

Мълчи БСП. Партията се готви за конгрес, т.е. самовзривява се от скандали по вертикала и хоризонтала. Мълчи ДПС, която също си има организационни неразбории.



Дума не обелва и "Атака",



която напоследък се е отдала на нищоправене. Семейните грижи на Сидеров ли са причината, съдебните ли - не е ясно точно, но "Атака" заглъхна дори по запазените й теми (бежанци, цени ... ето, скачат автобусните билети в София и Бургас). В парламента има и още една "опозиционна" формация, за която, сигурен съм, дори всичкологът Михаил Константинов не знае ("Български демократичен център"). В задачката основателно се пита - къде точно е опозицията, с какво се занимава?

Този въпрос може да бъде зададен още по ред поводи, все актуални. ДАНС влезе във фонд "Земеделие", шеф на дирекция бе отстранен поради подозрения в далавери. С оставка в джоба се разхожда самият шеф на фонда. Все по-усилено се говори, че България е заплашена от 250 млн. евро глоба заради източване на европейски пари, трусовете във фонда подсилват съмненията - къде е опозицията?! 8 млн. лв. бяха "отворени" от социалното министерство за цели два дни, а още за цели пет парите бяха разпределени след "обстойно" преглеждане на документите на 3721 фирми - ехо, опозицията?! Погледнете и границата - оградата строена-недостроена, армията - пратена-непратена, полицията къде пази, къде не.... Някакви хора влизат, други ги връзват със "свински опашки". Премиерът хвали вторите, вицепремиерът ги кори... Държава имаме само тогава, когато следва да се събират данъци и усвояват пари (вижте ДАИ - и ред е имало, и йерархия, и счетоводство на подкупите). Обаче в това държавно безподобие зее и тоталната липса на опозиция - не е новина, но е трагично да гледаш какви безобразия се случват без политическа реакция насреща.

Може би мнозина ще попитат какво точно може да направи една опозиция, какво е по силите й? Не е много, но е достатъчно - може да огласява случаи на злоупотреби и корупция, да праща сигнали на прокуратурата; да формулира политически позиции; да критикува слабите места на властта, да застава зад справедливи каузи; митинг да свика дори (последният такъв на БСП и ДПС бе в качеството им на управляващи, с "целувката на века" между Лютви Местан и Сергей Станишев)... Вижте какво се получава в момента:



крадат ли се европейски пари - крадат се,



обаче най-изявеният говорител по темата от БСП е Илияна Йотова, която настоява да падне европейският мониторинг, който единствен може да поограничи кражбите; шета ли у нас Турция чрез Местан, ДИАНЕТ и други подръчни инструменти - да, но опозицията мълчи, говори вицепрезидентката Маргарита Попова; умни и справедливи ли бяха решенията на парламента по повод къмпингуването - не, не бяха, но срещу Николина Ангелкова и Найден Зеленогорски не седна опозицията, седнаха неправителствени организации. И що за абсурд се получава в крайна сметка - ако някой бута стола под Бъчварова, това е съпартиецът й Цветан Цветанов; ако някой ще критикува президента Росен Плевнелиев, това е вицето му Маргарита Попова; ако някой ще ръчка министрите да внимават с обществените поръчки, това е премиерът -



управляващите са опозиция на самите себе си



Извинявайте, но Яне Янев, макар и пародиен, бе далеч по-полезен в опозиционната си битност.

Не мисля, че пасивността в момента се дължи само на вътрешните скандали, на организационната слабост. Да, БСП и ДПС си имат тежки проблеми, но стана традиция българската опозиция, независимо коя е тя, да превръща времето между изборите в безвремие. През този период опозиционните депутати си стоят тихо в Народното събрание, мъчейки се да се сетят кога точно им свършва мандатът... И захлебват с някой и друг залък, подаден им от властта, за да не се радикализират. Те наистина не се радикализират, най-много да измислят хилав вот на недоверие... Всъщност, това е оптимистичното обяснение за пасивността. Песимистичното е, че управляващи и опозиция имат общ господар, а той



няма интерес да ги скарва в момента



Някакво скарване със сигурност ще има около следващите парламентарни избори. Голямата новина всъщност от цялата работа е, че предсрочни не се задават. Още по-голямата е, че за предсрочни избори спря да се говори в момента, в който стана ясно, че ДПС не са готови за тях.