![]() |
Пабло Неруда 2 г. преди смъртта си - при връчването на Нобеловата награда за литература през 1971 г. |
След близо 43 г. смъртта му продължава да е загадка. Според смъртния акт, издаден от управляващата чилийска военна хунта, Неруда е починал от рак на простатата няколко дни след преврата през септември 1973 г. Но шофьорът му и негов личен асистент по онова време Мануел Арая твърди, че поетът и активист на комунистическата партия е умрял след инжекция в деня преди заминаването му в Мексико, където възнамерявал да емигрира и да ръководи оттам съпротивата срещу Пиночет.
След дълга юридическа битка тленните останки на Неруда бяха извадени от гроба в Исла Негра през април 2013 г. Оттогава са правени много анализи, но без да се стигне до окончателен отговор. През май 2014-а екип от испански учени установи наличие на голямо количество бактерии - златисти стафилококи, които е възможно агенти на диктатурата да са му вкарали. Последният анализ се чака през май, с което окончателно да се сложи край на тригодишната процедура.
Четири лаборатории - в САЩ, Испания, Норвегия и Дания - анализират ДНК на златистите стафилококи, намерени в тленните останки на поета. Очаква се те да определят дали бактериите са предадени на Неруда навремето, или са се появили в останките в резултат на по-късни манипулации. Бактериите, обяснява пред световните агенции адвокатът на поета, са били обичайното средство, използвано от Еухенио Бериос, химика на тайната полиция на Пиночет, работещ върху химически оръжия. Специално този щам бил сред онези, които вероятно се намирали в болницата в Сантяго, където лежал Неруда.
Смъртта през 1982 г. в същата болница на постъпилия за рутинна операция бивш президент Едуардо Фрей (1964-1970), който е възможно също да е бил отровен, допринесе за тезата за убийството на Неруда. Разследването вече е установило, че един и същ медицински екип е приел и Неруда, и Фрей.
От днес Пабло Неруда отново ще почива в градината на къщата си на Исла Негра редом до третата си съпруга Матилде Урутия. Остров всъщност няма, а черни скали, о които се разбиват вълните на Тихия океан. Така е нарекъл мястото самият Неруда, запленен от величествената гледка.