Държавата и общините може не само да получават пари за концесиите, но и да плащат за услуги, извършвани от самите концесионери. Това става ясно от проектозакона за концесиите, който е публикуван за обществено обсъждане.

Пример за такова плащане е предоставянето на социални услуги - като кухни за социално слаби граждани, които не биха могли да плащат на концесионера. Това трябва да бъде направено от съответната община, разясни вицепремиерът Томислав Дончев, който представи вчера закона. Местните власти обаче няма да могат да плащат колкото пожелаят, а ще им бъде наложен лимит. Той ще бъде процент от държавната субсидия и собствените приходи в последните три години.

На концесия ще могат да се отдават музеи, културни обекти, спортни зали, спирки на градския транспорт и др. Максималният срок на концесията за тях е 25 г. Още при обявяването на процедурата всяка община или министерство ще залага и максимален срок за концесията. Кандидатите могат да предлагат в офертите си и по-къси срокове, но отсега е ясно, че е малко вероятно това да се случи.

"Нали никой не очаква да обявим концесия за 500 години. Идеята е инвеститорът да получи възможност да възвърне инвестицията си за гарантиран период", каза Томислав Дончев. По думите му още при обявяването на откритите конкурси за концесии ще е ясно при какви случаи и условия сключените вече договори ще може да се преразглеждат. Министерският съвет пък вече няма да е възложител, а договорите ще се сключват от отделните министерства и общини. Едва след това те ще минават за одобрение - съответно през правителството и през общинския съвет.

С влизането в сила на закона ще бъде създаден и регистър на концесиите. Контролът върху изпълнението на договорите се поема от Агенцията за приватизация, тъй като според Дончев тя има опит от следприватизационната си дейност.