|
| *** |
- Я?! - извика вторият, когато охраната въведе при него първия. - Ама ти май си грамотен! Я кажи азбуката, мой човек!
Другият се тресеше от вълнение като андронен колайдер, в когото пернишки учени са ускорили паве в името на науката:
- Господин Буцов, пред нас стоят много по-мащабни задачи! - той се огледа и снижи глас. - Става дума за огромна поръчка! Конкурс! Швейцарската армия ще закупи за всеки войник по едно от прословутите швейцарски ножчета! Там всеки мъж е войник! Представяте ли си колко ножчета са това!
Буцов стана сериозен:
- Ножчета, казваш? С конкурс? Смятай го спечелен! Аз колкото търгове съм спечелил и все честно ти до толкова не можеш да броиш! Кажи за чекийките?
Инженерът си отдъхна:
- На пръв поглед моето швейцарско ножче е като досегашното - той разгърна големи хартии, в които бизнесменът гнусливо надникна. - Има си острие, с което да се реже. Дотук нищо, което да разтърси света.
- Е, а разтърси го де, мой човек!
Грамотният засочи по чертежите:
- Освен да дялка клечки с острието, войникът какво още прави? Лъска си редовно обувките, за да е опрятен! Затова в новото швейцарско ножче има четка размазвачка и четка лъскачка, също и кутийка с боя.
- Това много хубаво! Друго?
- Като си лъсне обувките, войникът за какво се сеща? За своята любима, която го чака у дома. Затова към швейцарското ножче има и рамка за снимка на любимото момиче.
- Аз съм влюбен в мойта Цуци! Да монтирате нейна снимка в ножчето! Да ми завижда де що има швейцарец!
Инженерът извади таблет и с пръст си записа нещо на екрана му, мърморейки:
- Ще коригирам чертежите... - Сетне продължи: - В ножчето има също мобилен телефон, с който войникът да разговаря със съответното момиче.
- Цуци! Веднага ще й се обадя!
Баровецът извади позлатен мобилен телефон, но посетителят се надигна на пръсти, изблея:
- Ама аз да ви кажа за швейцарското ножче!
- Още ли има? Браво, бе, ти май наистина си грамотен!
- Нали трябва да смаем швейцарците! - онзи посочи. - Ето тук към ножчето е прикрепен телефонен указател с телефоните на красиви момичета, защото войникът така и така има телефон към ножчето, защо да не похлопа и на други момински врати, човещинка!
Гигантът се огледа, сниши глас:
- Така е, мой човек, само да не разбере мойта Цуци!
Инженерът кимна, записвайки си. Продължи:
- Човекът, респективно войникът, не живее само с любов, затова към ножчето има два метра наденица и манерка с червено вино.
Другият се оживи:
- И уиски! Аз без уиски съм като без ръце!
Инженерът, записвайки:
- Ще внеса корекции в чертежите! Всичко това логично ни води към фолк певица, тип "миньонче", изпълняваща повдигащи бойния дух балади като "Сто патрона" и "Взривена душа".
- Сложи на чекията Екстра Гуца, много я бива! Освен това и пее.
- Отбелязвам и продължавам. Като хвърли два-три гьобека на бойното поле, войникът ще се умори, затова към ножчето има походно легло и одеяло, с което да се завива, защото настине ли, с кихавиците си може да издаде нашето местоположение на врага.
- Това много умно!
- И накрая - към швейцарското ножче съм предвидил да се прикрепи тръба, с която войникът да буди сам себе си, като заспи на леглото.
Бизнесменът стана и го тупна по рамото:
- Мой човек, ти си гениален! Почвай да правиш ножчетата и да почва износът. През мойте фирми! Да няма после "Ох, боли"!
- Това ще го запомня! - откликна откъм килима инженерът.
И вярно - не си записа, въпреки че явно е грамотен.
|
| Маникюрът на Цуци е в същия swiss trend. |
