Радост и тъга. Така е в живота, така е и в пресата - от всичко по малко и нищо конкретно.

Твърди се, че като цяло читателят е по-възприемчив на катастрофи, потопи, отрови, обири, побои и трупове. И по-малко обръща внимание на "магистрали, естакади, детски градини!..."

В "Труд" изглежда дават ухо на това твърдение и труповете се мятат един връз друг, ведно се бият живи и умрели, кървавицата е пълна: "22-ма гинат на пътя", един хомо убил сапиенс посредством лопата, пенсионер от Шумен пък е в кома поради побой заради съмнения, че не си е платил вход за тоалетната.

След такава обработка почваме да вярваме, че човекът е същество, по-грозно в душата си от Иван Грозни, дето ритнал бременната си снаха в корема, а след това умъртвил сина си, който поискал обяснение за булката си.

В "24 часа" четем за човешко същество, наречено Крокодила, срещу което свидетелства друго същество, наречено Тавата. Харесваме защитени свидетели с бойни прякори, но някак и в тая новина (няма смисъл да я преразказваме) мракът доминира. Затова пък се увеличават местата в детските градини! Дано отгледат още щастливи крокодилчета и кухненска посуда!

В "Новинар" нещата се развиват върху пътното платно. Светлината струи под формата на обещание за нов четирилентов булевард в София, а мракът се спуска в образ на нордически хаймана: "Фиркан финландец скочи да бие ченгета". Същият бръкнал в очите на полицай, който се опитвал да му вземе алкохолна проба. Не е много слънчево и в душите на близо 700 наши шофьори, блокирани в Италия заради стачката на гръцките профсъюзи - вестникът разказва за тяхната драма.

За щастие човек винаги може да вземе в ръце "Стандарт" и да се окъпе в сиянието на позитивното: кметът на Лозенец обещава да не се повтори фекалната Одисея от миналата година. Пак там Бащата на хората, боговете и пречиствателните станции ББ е герой на дописка тип "Бойчето написа нещо у фейса" - честитил Деня на Европа, голям праз.

Гасим.