Хазартната игра на бившия ултранационалист, превърнал се в проевропейски премиер, Александър Вучич излезе успешна - свикването на предсрочни избори две години по-рано му гарантира оставането на власт със забележителна победа.

След като си осигури нов 4-годишен мандат, Вучич трябва да подготви Сърбия за членство в ЕС. Докато той настоява, че е твърдо решен да проведе реформите и да възстанови отношенията със съседите, опонентите му твърдяха по време на предизборната кампания, че преизбирането му ще доведе до по-голяма централизация на властта и залитане към авторитаризъм.

Сърбия изостана от усилията за реформи в повечето страни от посткомунистическия свят и това означава политически болезнени промени, но без тях Сърбия няма шанс да се нареди до съседките, бившите югорепублики Словения и Хърватия в ЕС.

Макар опозицията да е твърде малка и разпокъсана, за да застраши позициите на премиера, национализмът, който раздра бивша Югославия, все още не е мъртъв. Успехът на ултранационалистите, които лансират "интеграция" с Русия, връща хардлайнерската риторика в парламента.



Пътят към ЕС



Над 85 на сто от гласовете на предсрочните избори бяха дадени за партии, които публично се обявяват за членство в ЕС. И макар вотът да не бе референдум за членството в ЕС, както някои се опитаха да го представят, е ясно, че политическият консенсус в страната е в полза на еврочленството.

Резултатите от изборите дават на Вучич ясен мандат да проведе реформите, нужни да доближат страната до ЕС. Сред тях е и нормализиране на отношенията с Косово, макар че признаването на независимостта на бившата сръбска провинция все още изобщо не е на дневен ред, както и провеждането на реформи в съдебната система и икономиката.

В регионален план европейските амбиции на Белград и желанието за сближаване, особено с Германия, вероятно ще позволят на Сърбия да не клати лодката, независимо от някои спорадични конфликти, основно с Хърватия.

Но пътят на Сърбия към ЕС наистина е осеян с пречки. От една страна е решението на Хърватия да блокира преговорния процес на Сърбия с ЕС заради отношението към хърватите в Сърбия и заради искането за по-сериозно преследване в съда на военни престъпления. Другият сериозен проблем е Косово, която не е призната за независима държава от всички страни - членки на ЕС. Сърбия усеща хлад и от ЕС. Неотдавнашният референдум в Холандия срещу търговско споразумение с Украйна е знак за слабия апетит за ново разширяване на ЕС. Общността и бездруго е прекалено ангажирана с кризи - от "Брексит" до имигрантите и еврозоната, и Сърбия естествено пада надолу в списъка на приоритетите на Брюксел.



Националистите напират



Ултранационалистическата и проруска Сръбска радикална партия, водена от Воислав Шешел, който наскоро бе оправдан от съда в Хага, а по-отдавна бе патрон на Вучич, не само се върна в парламента, но се очертава и като основна опозиционна сила с над 20 депутати. Това дава на радикалите платформа за парламентарна риторика срещу ЕС и съседите на Сърбия.

Присъствието на партията в парламента ще създаде атмосфера, сходна с тази от 90-те години на миналия век, смята сръбският коментатор Тибор Йона. Съюзът между консервативната Демократическа партия на Сърбия и крайнодясната "Двери" също успя да влезе в парламента.

Демократите някога бяха умерена проевропейска консервативна партия, част от движението срещу Милошевич. Партията сега се оглавява от Санда Рашкович Ивич, наричана "сръбската Марин льо Пен", и се противопоставя на присъединяването на Сърбия в ЕС, а "Двери" е откровено хомофобско движение. Подобни партии са във възход из цяла Европа.



Мандат за реформи



Вътрешните критици и някоя дипломати казват, че Вучич е обещал много и изпълнил малко през 2-те години като премиер. Сега, след като мандатът му бе потвърден и подновен, той разполага с политическо пространство да изпълни обещанията си. Сред тях са приватизация на държавните компании, като телекоми и мини, орязване на раздутата администрация, значително подобряване на правосъдната система и установяване на върховенство на закона. Всичко това със сигурност ще засегне нечии интереси, но е от ключово значение за това Сърбия накрая на капитализира предимствата от географското си разположение и търговските връзки, както и да привлече сериозни чужди инвестиции.

Бобан Стоянович, политолог от Белградския университет, очаква Сърбия да се сближи с ЕС, а не с Русия, но във вътрешен план "Сърбия ще продължи да бъде в перманентна политическа кампания с реминисценции на риалити шоу - с много обещания и малко резултати или с имагинерни резултати".



Заплаха от авторитаризъм



Фактът, че изборните резултати бяха съобщени и коментирани в световните медии като победа за проевропейски реформатор, а не като на популист и авторитарен националист, е знак колко добре е успял да промени и управлява имиджа си премиерът, който навремето бе съюзник на сръбския лидер и военнопрестъпник Слободан Милошевич. Опонентите обвиняват правителството, че ограничава медийната свобода, включително и чрез налагане на автоцензура, създаване на култура на възвеличаване на управляващата партия, подкопаване на върховенството на закона, обогатяване на вътрешния бизнес кръг около управляващата партия и поддръжниците й, както и в манипулиране на изборите. Опозиционният лидер Боян Пайтич дори сравнява Сърбия със Северна Корея. И макар езикът на опозицията да е прекалено остър, има тревоги, че желанието на ЕС за регионална стабилност се осъществява с цената на затваряне на очите за случващото се в самата Сърбия.

Също като в Унгария и Полша, умерената сръбска опозиция е разделена и слаба пред партийната машина на управляващите. Три либерални формации влязоха в парламента, но с нисък резултат от 5-6 процента. Една от изненадите е успехът на либералната партия "Стига вече", оглавявана от бившия министър на икономиката - технократа Саша Радулович.

Но нито една от тези партии няма да е сериозна заплаха за властта на Вучич в следващите 4 г.