Станах от леглото, закусих, направих си кафе - все неща, еднакви с вчерашния ден. Ама нещо не беше наред. Беше ми някак леко на главата, студено, но едновременно с това и ветровито. Веднага отидох при доктора.

- Нещо не е наред с главата ми - рекох му, - вътре духа вятър и не е комфортно.

Докторът ме прегледа, обиколихме разни кабинети със сложни машинарии, после пак седнахме един срещу друг.

- Лоша работа - вика докторът, - здрав си, прав си, ама акъла ти го няма. Изчезнал е, нямаш акъл.

- Не думай така бе, докторе - викам му, - къде може да е изчезнал акълът ми?

Той вдига рамене:

- Не знам! Ама това показват изследванията ти.

- И сега какво да правя?

- Напоследък - вика - има много такива като тебе. Издаваме им документи и после те ходят в полицията и прокуратурата, търсят акъла си по етапен ред. Пробвай там.

Отидох в полицията, където ме накараха да напиша подробно кога и как разбрах, че го няма акъла ми, кога за последен път съм бил с него и имам ли свидетели, които могат да потвърдят, че първо съм имал акъл, а после съм го изгубил. След време ме викат в полицията:

- Потвърждава се, че си имал акъл.

- Видяхте ли - рекох доволно, - не лъжа!

- Лошата новина е - викат онези, - че си го губил дълго време и на различни места.

- Как така? - питам ги.

- Така - викат. - Едно парченце губиш тука, второ - там. После още и още. Различни по големина, на различни места.

- И какво - питам, - няма събиране, така ли?

Вдигат рамене:

- Не знаеме! Нашият опит показва, че човек може да събере акъла си, ако го е загубил на едно-две места. По любовница или кола, по тотализатор или риболов, но когато си го ръсил на десетки места... май няма събиране.

- Добре - предадох се аз, - кажете къде толкова съм изгубил акъла си.

Онези там разтвориха големи папки и се заровиха в тях.

- Помниш ли - питат ме, - когато преди години скачаше по площадите от радост, че прогресивните сили бутат стария и крив ред и обещават да построят нов и светъл?

- Разбира се, че го помня - признавам, - до последния детайл.

- Е - казват ми съжалително, - това е първото място, където си започнал да губиш акъла си. Малко, но е началото на твоята загуба.

- Ти да видиш - викам, - а беше толкова хубаво.

- После ти захвана да гласуваш за една партия години наред, нали?

- Да - признавам, - и още страдам, че тя все губи.

- Това - викат - носи още поражения на акъла ти.

- Леле! - викам. - Положението е бая зле!

- Аха! Ходил си по митинги и бдения, участвал си в стачки и протести, подписвал си петиции и възвания, да?

- Да. И там ли имам загуби?

- Големи. После - денонощно слушаш и гледаш новини по медиите, ядеш и пиеш ментета, нали?

- Разбрах - викам им, - големи ли са загубите?

- Много - казват, - но най-големите вреди идват от друга посока. През цялото време си вярвал на думите, които си чувал, очаквал си нещо да се промени, искал си да стигнеш поне до пътя, който води към светлото бъдеще.

- И там ли съм изгубил от акъла си?

- Надеждата най-много изпива акъла. Ежедневно, по малко, но тъй като това е процес във времето, загубите са най-големи.

- Вие като толкова много знаете - питам ги, - кажете може ли човек да живее съвсем без акъл? Сега как мога да си събера акъла?

- Това - викат в полицията, - ние не знаем. Питай някой друг. Някой, който е с акъла си.

- Че останаха ли такива тука!

Полицията вдига рамене:

- Не знаем. Още не са ни възлагали да търсим акълии хора. Обикновено търсим подобни на тебе. И намираме все по-вече.Тенденцията е такава, както се казва.

Забравих само да ги питам откъде идва вятърът, но реших, че духа, защото има много празно място в главата ми. Сигурно ще свикна с него - с толкова други неща свикнах, че с това ли!