Уж ден като всички останали, обаче като ми отвори входната врата комшията и се събух, той не ме съпроводи до кухнята, ами ми каза делово:

- Я излез и влез като ВИП персона!

Вътрешно изстинах, зачудих се дали не е усетил чувствата ми към капамата на жена му, но инак запазих спокойствие, попитах на свой ред:

- Като каква ВИП персона визираш?

Той потърка брада, създавайки шум от миграция на таралежи през суха есенна шума, после отсече:

- Председател на Европейския съюз!

Да ме убиеш, пак не знам кой е председател на съответния съюз, затова подходих не чрез превъплъщение, а представих моята версия на образа - позвъних и след като иззад вратата се чу "Кой е?", отговорих с неопределим чуждестранен акцент:

- Председателят на Европейския съюз!

Пусна ме. Отидохме в кухнята. Посочи ми стол до масата:

- Сядай!

Седнах, оставих чинно краставицата, която носех. Той се обърна към жена си, която се раздаваше край печката:

- Пенке, я излез на стълбището и влез като Ангела Меркел!

Тя му се закани с черпака и комшията бързо седна на стола до мен и прошепна:

- Пенка предпочита Маргарет Тачър!

Кимнах:

- Чувал съм за нея. От мен да го знаеш, ако Желязната лейди се бе появила тук, веднага щяхме да я продадем на вторични суровини!

- И аз това й говоря на Пенка, обаче тя жена, може ли да загрее какви са регионалните особености!

- Аз пък не загрявам какво става у вас, та ще те помоля да ми обясниш с универсалния език на домашната ракия!

С безшумната ловкост на възпетите от Лизелоте Велскопф-Хенрих синове на Великата мечка комшията донесе чиния, наряза надълго краставицата, поръси я със сол и червен пипер. Междувременно ми сведе ситуацията:

- С Пенка се готвим за предстоящото българско председателство на Европейския съюз. Ще ги посрещнем така както се полага, няма да се излагаме пред чужденците, я!

- Нали посрещането, съответно отсрамването, се предвижда да е в НДК на културата? - отбелязах.

- Какво е това НДК, какви са тези милиони за ремонт?! Толкова ли сме богати?!

- Тука милиардите за нищо ги нямаме, ти мислиш някакви милиони!

Той май се позасрами:

- Откакто бомбираха компотите, не съм на себе си... - После живна. - Обаче по върховете на държавата се притесняват от изоставането в подготовката! Затова се намесваме ние с Пенка! ВИП персоните и персонките да заповядат тук, по човешки ще ги посрещнем, подомашному ще решават съществените проблеми. Това отработваме в момента с моята спътница в живота и дипломацията.

- Посрещането сте го отработили, забележки нямам. Да видим с езиковата бариера как сте.

Той осъществи и втората фаза от хуманитарната кухненска акция - донесе чаши и наля от огнената вода. Отбеляза:

- След двеста грама от това достижение на битовата химия всяко човешко същество проговаря на произволен език.

Кимнах, защото лично бях участвал безброй пъти в експерименталното доказване на тази лингвистична теза.

- Наздраве! - казахме си.

Отпихме. Замезихме. Продължихме, като едновременно се заехме да уточним дребни детайли - къде пред блока ще спират лимузините на официалните делегации (на бившата детска площадка), къде ще чака охраната (пак там, на люлките) и малко преди шишето да свърши, до нас застана председателят на ЕС, препасан с кухненска престилка, и отбеляза в делови порядък:

- Има да чакате! Няма ли милиони, няма и ВИП персони!

Сетне милостиво ни сипа по една гореща чорба, което ми подсказа, че може би всъщност това е жената на комшията, което от гледна точка на българското председателство на Евросъюза няма чак такова значение.