:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 424,024,897
Активни 82
Страници 7,628
За един ден 1,302,066

Всеки пети студент отпада от университет

Най-много напуснали има в направленията икономика и администрация и управление, а най-малко - в изкуствата
Въпреки че входът към родното висше образование е широко отворен и почти 80% от кандидатите влизат в университет, не всички от тях успяват да завършат докрай следването си. Приблизително всеки пети студент напуска висшето училище, преди да вземе диплома. Най-много прекъснали младежи има в направленията икономика, администрация и управление и филология, а най-малко - в изкуствата, спорта и военното дело. Това показват данните на просветното министерство за броя на отпадналите студенти по университети и по професионални направления, поискани няколко пъти от в. "Сега" и предоставени едва след запитване по закона за достъп до обществената информация. Използван е и регистърът на действащите и прекъснали студенти на МОН, данните в който се актуализират на определени периоди.



Справката, чието изготвяне очевидно затрудни министерството, обхваща три категории студенти - напуснали по собствено желание, отстранени за определен срок и отстранени завинаги и непосещаващи (но не и прекъснали по семейни причини или поради болест). От нея става ясно, че броят на отпадналите от университет младежи през учебната 2015/2016 г. е 11 хил. души, което спрямо всички приети през миналата година младежи (58 868 души) прави 19% напуснали преждевременно системата на висшето образование. Процентът е най-високият от последните четири години, въпреки че като брой отпадналите студенти намаляват от 12 641 през 2012 г. до 11 004 през 2015 г. Причината е в демографската картина, показваща драстичен спад в общия брой на записаните в университет студенти - от 78 хил. преди 4 години на 58 хил. души през м.г.

Стопанската академия в Свищов е сред университетите, в които делът на отпадащите е най-висок. Ако през 2014 г. висшето си образование са прекъснали 256 човека, през 2015 г. броят им скача четворно - до 1069 души (предимно кандидат-икономисти). За сравнение броят на приетите първокурсници тогава е бил малко над 2562 студенти. С голям дял отпаднали "блести" и висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" - въпреки че намалява през последните години, броят им остава висок спрямо приема - 323 прекъснали студенти (най-много по машинно инженерство), което е около 40% от броя на приетите за последната година (784 души). Техническият университет - София, също не може да се похвали в това отношение - 946 от студентите му са отпаднали през м.г., което е около 36% от първокурсниците. Тук най-много отпаднали има в направленията електротехника, общо и машинно инженерство. Лесотехническият университет е загубил 195 свои студенти (най-много следващи горско стопанство) при 595 приети в първи курс през м.г.

Софийският университет е с най-много прекъснали висшето си образование студенти - 1425 души, което вероятно произтича от факта, че това е най-голямото ни висше училище. Процентно обаче (спрямо приетите през последната година студенти - 5023 души) той стои по-добре от изброените висши училища.

Машинното инженерство, изглежда, е затруднило и младежите в Русенския университет "Ангел Кънчев", в който отпадналите от тази специалност са 1/4 от всички близо 400 напуснали университета през м.г. (при приети тогава 1770 души в първи курс). Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" се е разделил с 1039 свои възпитаници, предимно следвали филология и "педагогика на обучението по..." при малко под 4000 души първокурсници за м.г. Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" през м.г. са напуснали 250 студенти при 1159 приети първокурсници. Университетът по архитектура, строителство и геодезия е изгубил 142 свои кандидат-архитекти при 639 записани в първи курс студенти.

Има и драстични примери, при които някои висши училища са загубили през м.г. повече студенти (от първи до четвърти курс), отколкото са приели в първи курс. От Химикотехнологичния и металургичен университет са отпаднали 552 студенти през м.г., половината от които следващи химични технологии, а са приети 429. Бургаския свободен университет пък са напуснали 485 човека (предимно следващи икономика), а са приети 363-ма.

Малко по-добре е положението например в Икономическия университет - Варна, ТУ - Варна, Медицинския университет - София, Американския университет, Висшето строително училище "Л.Каравелов" и др., където процентите на отпадналите спрямо първокурсниците са между 12-17 на сто. С нула отпаднали студенти могат да се похвалят НАТФИЗ, НХА и НСА, а с много малко прекъснали - Аграрният университет, Минно-геоложкият университет, Академията на МВР, Висшето училище по телекомуникации и пощи, Колежът по туризъм в Благоевград, УниБит и др.



СПЕЦИАЛНОСТИ

Разбивката по професионални направления показва, че най-много студенти се отказват от следването си по икономика - 2483 души, и по администрация и управление - 1263, които са и най-многолюдните специалности. Не са малко и прекъсналите студенти по различните филологии - 633 души, по електротехника, електроника и автоматика - 528 човека, както и по педагогика - 402 души, и "педагогика на обучението по.." - 555 души. Сред масово отпадащите са и младежите, записали общо инженерство - 488 души, машинно инженерство - 449 души, информатика и компютърни науки - 346 души, комуникационна и компютърна техника - 388 души, архитектура - 271 души, химични технологии - 265 души. По стотина отпаднали студенти има в направленията психология, социология, науки за земята, горско стопанство, хранителни технологии, туризъм. Напусналите следването си по медицина са 156, а по право - 174. Специалностите, в които почти няма отпаднали, са военно дело (2-ма), изобразително изкуство (2-ма), теория на изкуствата (0), спорт (0), теория и управление на образованието (3-ма), проучване и добив на полезни изкопаеми (7 души).
22
4715
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
24 Май 2016 22:52
Входът е широко отворен-ми ясно е тогава ,че и изходът ще е в същото дередже.
24 Май 2016 23:00
Докато не се промени образователната система в България, все повече деца ще напускат посредствените български университети.
24 Май 2016 23:14
посредствените български университети.
Абе верно ли, че по Хъбъла, като го лашнали в спейса, станал един конфуз - ена от системите му изщракала, щото в едната стая работили в СИ, а в другата - в Имперските единици. Въпросът е риторичен - верно е - по телевиззора го казаха. А ся щи кажа защо е смешно - защото завършилите най-престижните у-ти, нямат усещането за числа. Башка, че на тоя нещастен Хъбъл, му гладиха огледалата една година плюс за $1млрд плюс. Пак завършили най-престижните у-ти му оплескали кривините. Башка, че великите политици, дето се осраха, където се появиха, и те са завършили най-добрите у-ти.
24 Май 2016 23:24
защото завършилите най-престижните у-ти, нямат усещането за числа
Това не означава, че завършилите най-престижните университети въобще не правят грешки, а незавършилите най-престижни университет не могат да направят нищо правилно.
24 Май 2016 23:26
Това не означава, че завършилите най-престижните университети въобще не правят грешки
А би трябвало да не правят грешки - поне за толко манги. Ма щом не ви се свидят - мен кво ми е
24 Май 2016 23:31
А би трябвало да не правят грешки - поне за толко манги
Парите не могат да направят една система съвършена. Първа бука - за наука, втора - за вретено, а третата вече...
24 Май 2016 23:35
Докато не се промени образователната система в България, все повече деца ще напускат посредствените български университети.

Изразът "все повече деца" имплицира демографска картина, различна от тази, на която се радваме. Склонен съм да прогнозирам, че по-скоро ще настъпи момент, в който броят на българите, отпаднали от университет, ще е равен на нула.
25 Май 2016 00:07
Ако съдя по факултетите, в които имам наблюдение, всеки пети студент трябва да завършва.

Въпреки че входът към родното висше образование е широко отворен и почти 80% от кандидатите влизат в университет, не всички от тях успяват да завършат докрай следването си.

Интересно авторът на тази "логична" мисъл как е успял да завърши.
25 Май 2016 07:14
Въпреки че входът към родното висше образование е широко отворен и почти 80% от кандидатите влизат в университет, не всички от тях успяват да завършат докрай следването си.

1. По въпроса защо всички влизат в университетите думата има законодателят наш и девизът МОНски: "Парите следват студента".
2. По въпроса защо само толкова, а не 40 % примерно, отпадат, думата отново има МОН с горния си пазарСКИ девиз.
3. По същия въпрос в повечето европейски университети нещата стоят така - който не става, отпада. В Литва например по закон всяка година задължително отпадат 10 % от приетите в съответната специалност, тоест завършват горе-долу половината от влезлите, без да се намалява субсидията. Във Франция пък, акъла им виж! , има закон, който забранява да се печели от образование.

Обаче ний, кат по-горни пазарници, каролевци, ИПИевци и пр. агенти на СБ в България, тръгнахме да реформираме висшето образование, без оглед на европейските традиции и практики в него. А пък тандемът Танев-Кунева режат драстично бройките в държавните, и увеличават в пъти приема в частните университети (петдесетина общо таз година "Администрация и управление"/"Икономика" държавна поръчка в един, произволно взет, държавен срещу 600 само в един новоизлюпен частен икономически колеж. Примерно. Под предлог, че няма нужда от икономисти, както пищи "бизнесът" наш)...
На когото му е останала поне една работеща гънка из мозъчната кора, няма да се затрудни да си направи съответните изводи.
Кат си ги направи, да заповяда да му обясня к`во означава качество на висшето образование, държавна политика във висшето образование и най-вече затриване на държавното висше образование... в една европейска, че и "социална" божем територийка.
25 Май 2016 07:53
Напълно съм съгласен със Sv Sophia. Това, което в момента се извършва върху висшето ни образование бих оприличил на геноцид. Вземат се решения къде какво да се учи без някакви ясни критерии и се действа в тази насока. Критериите, въведени от вече бившия зам.-министър на образованието, чрез които по "елегантен начин" се справили с проблемите, би изглеждат не само смехотворни, но и изключително целенасочени - подкрепа на едни вузове за сметка на други. До този момент не съм видял рационално предложение за спряване с кризата - дори напротив, продължаваме надолу със страшна сила!
25 Май 2016 08:06
П.П. При определянето на "приоритетни" и "неприоритетни" специалности ("Българска филология" естествено не е приоритетна) за съответно орязване и уж увеличаване на приема никой не видя разчети - по области, какви индустриални и други производства ще се откриват в перспектива и т.н. Не видяхме, а няма и да видим, статистика как и дали нашите кадри се реализират в рамките на ЕС примерно, в нашето европейско семейство демек. Приоритетна е например физиката (дълбоко уважавам тази наука!!!), но не ни показаха никаква статистика колко от завършилите физика каква работа са си намерили през последните 5 поне години в България и какво и къде ще работят бъдещите ни физици. Туризмът пък се оказа най-ненуждаещ се от квалифицирани кадри - това го съобщи самата Кунева преди месец в Бургас(?!). Спести естествено факта, че мутрите - те са основният "бизнес" в тази област, наемат на срочни договори неквалифициран персонал с ниско заплащане...
Ох, дано върви народът възродени към светли бъднини под науката-слънце, но не виждам това да е цел на назначенците, законодателстващи и администриращи висшето образование.
За средното разговорите тепърва предстоят от есента, когато законът на госпойца Дамянова влезе в сила и ще трябва да се преструктурират училища, да се учи по нови програми със стари учебници, а езиковите гимназии бяха практически ликвидирани, тъй като с над 300 часа се намали обучението по първи чужд език. Плодовете на таз народополезна дейност държавното висше образование ще ги бере след 5-10 години. Ако нещо е оцеляло от него дотогава.
25 Май 2016 08:17
А, да, малко преди да се оттегли на топло местенце като съветник на Борисов, Танев разпрати едни екселовски чаршафи, според които, за да се признаят за учени, историци, филолози, философи, педагози и пр. трябваше да са отгледали/създали нови сортове/модели и да са влезли в скопус. Големите университети писнаха, но някак под сурдинка, а пресата си замълча.
По тез високи наукометрични критерии, начи, Аристотел, Платон, Хегел, Кант, Маркс, Сартър, Бахтин, д-р Кръстев нямаше да са достойни и кенефите на градината/университета/кабинета си да мият.
25 Май 2016 08:25
Напоследък тези безумия продължават и с цитиранията, които трябва да са само на статии и изследвания, публикувани в последните пет години!!!! Явно господин чиновник, в дъното на тази гениална идея, с лека ръка зачерта най-важното - стойностните и качествени изследвания, което се определя по продължителността на тяхния научен "живот". Еднодневките продължават....Както и заличаването на историческата памет на българския народ (история-та не е сред "приоритетните" направления!!!)
25 Май 2016 08:31
които трябва да са само на статии и изследвания, публикувани в последните пет години!!!!

Ми щото кукловодите им от СБ са им наредили за наука да броят само технологията... за изработване на копчета, гащи или др. под., носещи преки печалби тук и сега.
Прочее наистина имах трудности като рецензент на статия за университетски годишник, в който беше изтипосано изискването 50 % от цитираната литература да е от последните 5 години. Авторите, от България и Русия, коректно си бяха цитирали точно това, което пряко засягаше разглеждания проблем, но... ползваха фундаментални, признати от съответната наука по цял свят, източници по въпроса. Пък част от тях, да му се не види, бяха на около 2 000 години. Те така.
25 Май 2016 08:37
С нула отпаднали студенти могат да се похвалят НАТФИЗ, НХА и НСА

Това са едни университети, майка плаче, файда от тях - нула.
Ако е само всеки пети отпаднал, малко са отпадналите.
У нас вирее някаква с нищо не оправдана мания за образование - абсурдна бройка "вишисти" на фона на отсъстващата нужда от такива.
В нашият факултет днес има значително повече студенти от когато аз завършвах, като тогава населението ни беше с 2 милиона повече и имаше, макар и измислени, в пъти повече гарантирани "работни места" или "служби", по същество помощи за безработни.
25 Май 2016 09:15
Всеки пети студент отпада

Да гледаме на положителното!
https://scontent.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/13094402_1179753342089455_1625382549012043314_n.jpg?oh=7c8884c7b3ffc42aaaf305e6ce45b564&oe=57E5D807
25 Май 2016 10:02
НАТФИЗ, НХА и НСА- еталон за българското образование, щото никой не отпада? Ха!
25 Май 2016 11:24
А ся щи кажа защо е смешно - защото завършилите най-престижните у-ти, нямат усещането за числа. Башка, че на тоя нещастен Хъбъл, му гладиха огледалата една година плюс за $1млрд плюс. Пак завършили най-престижните у-ти му оплескали кривините.

В България напоследък масово няма усещане за числа при завършилите родни университети. И изобщо не става въпрос за историци, журналисти, филолози,... където отдавна се приема за даденост.
За Хъбъл май бирата е друга, не е точно от университетите и випускниците им. На едни мъдри политици им хрумнало, че със същите пари може да има повече телескоп и повече полети на совалките (или същите телескопи и брой полети, но с по-малко пари). Резват се излишни глезотии като независимите паралелни проверки и става работата. Е, че на криви телескопи нещо им пречи е по-малката беда, падащи совалки и загинали астронавти се правят на легенди и готово.... Още много време ще има да гризкаме жабите от фе-бе-цетата.
Да не е съвсем спам, подобни жабчета със сегашната образователна вакханалия в университетите също ще ядем много, много време.
25 Май 2016 15:38
Когато се появи статия: "Всеки пети университет отпада...." - има надежда за висшето ни образование.
25 Май 2016 17:11
Сложно е.
25 Май 2016 17:12
Като преподавател в един голям технически ВУЗ , мога да кажа, че вузовете, изброени в статията с най-малко отпаднали студенти, са тези, в които дават мило и драго - студентите да минат на изпитите на всяка цена (парите нали следват студента!) и да отпаднат само тези, които и с въже не можеш да ги задължиш и задържиш да останат. Част от студентите са влезли с последната класация, когато ги хващат от улицата, целуват и ги правят студенти - само и само да се запишат! Много от тях просто не са за там, с много нисък бал от гимназията; математиката, физика им се виждат непреодолими - само ако им подарят изпита (което за съжаление често се случва именно по икономически причини и под въздействие на ръководството на вуза ), тогава минават от трети-четвърти път. И от тях след това стават инжеЛери - срам ни е понякога да ги слушаме на дипломните защити, но свенливо мълчим и им пишем високи (!!!) оценки за дипломните им работи по същите причини. Фалшиво човеколюбие, раждащо фалшиви инженери, от които толкова уж има нужда! Повярвайте, по-добре е да отпадат, отколкото на всяка цена да завършват!
Моето мнение - в първи курс в т.н. приоритетните специалности да приемат всички желаещи без изпити в платена форма, после да се предявават нормални изисквания за преминаване в горен курс, а който остава - да му се връща таксата за първата година. Ще идват само тези, които наистина искат да получат знания, а не само диплома.
25 Май 2016 18:48
Докато не се промени образователната система в България, все повече деца ще напускат посредствените български университети.


Не знам кои са посредствените, ама определено нашите университети/институти в техническата област (като цяло) не дават по-лошо образование от това, което може да се намери в горната половина на съответните университети в Европата. Другото е само за насаждане на малоценност в "туземното" население (както четох в един блог).

Въпреки че входът към родното висше образование е широко отворен и почти 80% от кандидатите влизат в университет, не всички от тях успяват да завършат докрай следването си.


С колеги от Виенския Университет и от няколко Баварски университета съм говорил по темата. Интересното е, че при тях в първи курс записват всеки, но се знае колко трябва да останат за втори курс, след което се знае коко да останат за по-нагоре. Например, 2010-2011 във Виена са имали по комп. науки записани 870 човека, при необходими 78 максимум за 3 курс. Колегата беше в потрес как ще води часовете (лексии и упражнения) и как ще ги изпитва.

..."приоритетни" и "неприоритетни" специалности ...


Една измислица, която беше насочена да преразпредели пари към строго определени места - използва се недостигът на работни места и "плаченето" на Бизнеса. Филологиите не са най-показателния пример (а и учебниците за децата са пример какво е сбъркано с тези направления). По-същественото е, че все палчем за изчезващите медици, а медицината не е приоритетна.

...само на статии и изследвания, публикувани в последните пет години!!!!


Темата "наука" е болна тема, защото през последните 20 г. се наредиха едни научни работници, мани-мани. С цялата тази система на науко-метрични критерии нищо друго не може да се получи. А и парите за раздаване свършиха в Европа, така че правилата станаха други. (П.С. Само за да не звучи странно написаното - преди да престана да се занимавам с наука и да премина по към приложната част на науката, импакт факторът ми беше минал 100. И то в техническите науки !)
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД