Кърчагът на Горунша

Истинската история

Кърчагът на Горунша

Смятаният досега за най-ранен кирилски надпис в Древна Рус се оказва резултат на търговски или военни връзки с България

Иван Петрински

Кърчагът на Горунша след реставрацията (вляво) и представяне чрез снимка и зарисовки на Гньоздовския надпис; погребална могила Л-13 при с. Гньоздово, до Смоленск.

(Продължение от миналия четвъртък)

В първата част на този текст (вж. Свързани текстове) се спряхме на представата, която Началната руска летопис създава за похода на древноруския княз Олег към Византия; при това във връзка с една хипотеза, изказана твърде отдавна - за военен съюз между Древна Рус и България, през чийто земи е трябвало да преминат русите и техните съюзници на път за Цариград, където те стигат "на коне и с кораби", т. е по суша и по море. Запитахме се тогава дали от времето точно на този поход датира и първият българо-руски военен съюз. Поставянето отново на този въпрос е от съществено значение именно сега, в навечерието на 1050-ата годишнина от края на Великопреславския период в историята на Първото българско царство.

Дано да ни е позволено да отложим с малко отговорът на поставения вече въпрос; този отговор се полага, разбира се, макар и съвсем не в категорична форма - след точно два месеца ще имаме отличен повод за да го дадем. Засега като работна хипотеза ще приемем, че походът не се е състоял през 907 г., както обичайно се пресмята, а няколко години по-рано - през 904 г., при това през нейната втора половина.

Не съществува по-сложно археологическо знание от славянската археология - изобилието от археологически култури и безбройните често противоречиви мнения на хиляди разкопвачи за тях, както и необходимостта да се съпоставят огромно количество трудно датируеми паметници, прави разглеждането на тази проблематика напълно неподходящо за масово представяне; въпреки това във втората част на текста се постарахме да възсъздадем археологически селищната история в близкостоящата южна околност на древноруски град Переяслав - като отчитаме вече известните ни правила за развитие на славянските селища предположихме, че търговско-занаятчийските селища южно от съвременното с. Григоровка и самият Переяславски детинец са функционални "отпечатъци", получени след разпадането на селищното струпване на 15 км южно от днешния Переяслав при печенежките нахлувания. Такъв подход е напълно обоснован, още повече, че бъдещо археологическо проучване на землищата на бившите села Городище и Песчанка сега е невъзможно, понеже днес те са на дъното на Каневското водохранилище. Това предположение имаше за задача да покаже, че несъществуването на град Переяслав на днешното му място в началото на Х в. не е пречка за упоменаването на града в Началната руска летопис - авторът й просто е осъвременил достъпните му ранни сведения, отнасящи се или до някакъв хипотетичен протоПереяслав, или, по-скоро, до племенния съюз на севери, прабългари и алани, чийто граничен с поляните район е приднестровската тераса, разположена южно от бъдещия Переяслав. Именно съставките на този племенен съюз - заедно с близките им родственици на юг от Дунав, заподозряхме като подбудители на възможен българо-руски военен съюз в началото на Х в.

* * *

Преди да се върнем на въпроса за първия българо-руски военен съюз, и дни след светлия ни 24 май, нека набързо разгледаме една важна археологическа находка от преди почти 70 години. При археологическото проучване на надгробната могила Л-13 в околностите на с. Гньоздово, разположено на 11 км западно от Смоленск по течението на р. Днепър, през 1949 г. {1} са открити - помежду останалите погребални находки, и множество чирепи от кърчаг*, византийска изработка {3}{5}. На плещите на яйцевидното тяло на съда веднага е забелязан надпис, който продължава усилено да се обсъжда и до наши дни (вж. Изображението).

Надписът от Гньоздово се състои от една-единствена дума и ще е пресилено да кажем, че той е вече разчетен еднозначно. Така представен, еднословният надпис от Гньоздово може да се отнася - според знанията ни, натрупани на основата на подобни означения от южнодунавските земи, единствено до съдържанието на амфоровидния съд или до неговия притежател; всякакви други възможности са по-скоро невероятни.

Откривателите и първите проучватели на надписа го четат (в превод) ту като "горчица", ту като "нефт", ту като "синапено масло" {2}{4}. Може да е самонадеяно, но за нас надписът е еднозначен; най-вероятното разчитане е дадено от Албина Мединцева {4} и то е мъжко лично име - Горунша; образуването му не буди никакви съмнения и подозрения - от старобългарската (и общославянска) дума "горун" (другото название на дъба) и наставка -ша, по подобие на имена като Словиша и Людоша. В превод надписът би следвало да гласи "[Кърчаг] на Горунша [или на Горун]".

Макар наистина да е възможно името да е само Горун (в родителен падеж), пропускането на надреден знак ("ш") няма да е приемливо все пак - въпреки Албина Мединцева, която има предвид слабата вероятност за използването на надредни знаци толкова рано изобщо в староруския език. След малко ще видим обаче, че староруският език едва ли има много общо с Гньоздовския надпис. Впрочем чак през ХII в. общият славянски език окончателно се разпада на отделни езици, както твърдят езиковедите; до това време славяните се разбират отлично помежду си, независимо коя част на Източна, Централна или Южна Европа обитават.

До сравнително неотдавна Гньоздовският надпис бе разглеждан твърде откъснато от археологическата си среда; сякаш бе позабравено, че става дума за погребален комплекс, който има и множество други характеристики, освен кърчага на Горунша.

Още първите датировки на паметника {1} използват намерените в погребалната могила арабски монети - общо пет; от тях първата е фрагментирана и неопределяема, втората е с припоен петлик за окачване, което веднага я изключва от броя на монетите и я причислява към накитите, третата монета е от втората половина на VIII-началото на IХ в., четвъртата - от 848/849 г., а петата - от 907/908 г. Поради значителната времева отдалеченост на монетите, с право се предполага, че погребението в могила Л-13 е станало много скоро след датата на отсичане на последната монета, т. е. много скоро след 907 г.

Корелация на всички находки от могила Л-13 обаче дава неочаквани резултати {5}. На основата на съпоставяне на находките, за които е известно времето на направата им, датировката на погребението бе изместена след 930 г., но не по-късно от средата на Х в. В това време отива и направата на Гньоздовския надпис. Ние обаче ще продължим да се придържаме тук към датировката която е близка до 907/908 г., поради някои проблеми, според нас, с приложението на класификацията на съставните гребени от Ладога към погребалния комплекс Л-13 и съставните гребени, намерени в него.

Значително по-съществен е изводът {5} за народностната принадлежност на погребания; всички материали от погребението - трупоизгаряне в лодка-еднодръвка, (поне) двете съпруги на починалия, погребани също чрез трупоизгаряне в погребалната могила, както и всички вещи на погребаните, показват скандинавската им принадлежност. Така наречените в изворите "рос" са старото население по тези земи преди разселването на славяните тук.

Този резултат от скорошно изследване променя нацяло и характеристиката на Гньоздовския надпис, заедно с неговия носител - кърчагът на Горунша; този кърчаг, заедно с надписа, вече ще трябва да се разглежда като резултат от търговски или военни връзки с България на Долния Дунав {5}, макар при погребания в Л-13 да не е открин търговски инвентар. В този смисъл разглеждането на Гньоздовския надпис като староруски паметник ще трябва да се преустанови; като най-стари кирилски надписи там ще останат засега тези {4}, които са от втората четвърт и до средата на Х в.

* * *

Остава да оформим изводите. Едва наскоро се оказа, че Гньоздовският надпис, и кърчагът, на който е врязан, са вероятно внос по р. Днепър чак до горното й течение (реката е плавателна до след Смоленск), от Дунавска България; точно там такива византийски амфори, а и издраскани притежателни кирилски "битови" надписи, са често срещано явление. Стана ясно също, че Горунша (или Горун) не е името на погребания, който е скандинавец, според ясната характеристика на погребалните находки.

Горунша е несъмнено обитател на Дунавска България - вероятно търговец или производител; неговият кърчаг - като опаковка на някаква стока, скандинавският търговец е купил за лична употреба и е превел по търговския път по Днепър. Каква може да е тази стока, няма начин да разберем, но с голяма увереност ще предположим, че кърчагът трябва да е бил пълен с вино - стока, която на север не може да се произвежда поради климатичните условия, и която се търгува успешно от Античността насетне. При смъртта на погребания в могила Л-13 кърчагът е разбит в гробната яма като посмъртен дар.

Каква е връзката на кърчагът на Горунша с възможния българо-руски военен съюз трябва да станало ясно, може би. Появата на български стоки по търговския път по р. Днепър още веднъж ни насочва към разширяване на връзките между Древна Рус и България - този път те са търговски; точно по този път ще трябва да предположим малко по-късно и навлизането на създадената във Великата българска школа кирилица на север от Северното Причерноморие - отначало само по търговските пътища, а после и чрез масирано българско културно влияние след налагането на християнството в Древна Рус при княз Владимир Святославович (970-1015).

___________

* Старобългарската дума кърчаг е общо понятие, обозначаващо всякакви съдове с тясно гърло. Според формата си съдът е амфора - транспортна и търговска опаковка за редица течни или масловидни стоки; най-често, но не само, за вино. В Северното Причерноморие се откриват и амфори, в които се е пренасял нефт.

Книгопис:

{1} Д. А. Авдусин, М. Н. Тихомиров, Древнейшая русская надпись, Вестник АН СССР, 4, 1950, с. 70-79

{2} А. С. Львов, Еще раз о древнейшей русской надписи из Гнёздова, Известия АН СССР. Отделение литературы и языка, XXX, 1, 1971, с. 47-52

{3} Е. В. Каменецкая, Керамика Гнёздова как показатель торговых и этнических контактов. В: Историческая археология. Традиция и перспективы, Москва, 1998, с.122-134

{4} А. А. Медынцева, Надписи на амфорной керамике X-начала XI в. и проблема происхождения древнерусской письменности. В: Культура славян и Русь, Москва, 1998 г., с. 176-195

{5} В. С. Нефедов, Археологический контекст "древнейшей русской надписи" из Гнёздова. В: Гнёздово. 125 лет исследования памятника, Труды ГИМ, 124, 2001, с. 64-67

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=803438

(Кога е сключен първият българо-руски съюзен договор?)

http://www.segabg.com/article.php?id=804524

("Каквото искаш, ще ти дадем")

18348

Откривателите и първите проучватели на надписа го четат (в превод) ту като "горчица", ту като "нефт", ту като "синапено масло" {2}{4}. Може да е самонадеяно, но за нас надписът е еднозначен; най-вероятното разчитане е дадено от Албина Мединцева {4} и то е мъжко лично име - Горунша; образуването му не буди никакви съмнения и подозрения - от старобългарската (и общославянска) дума "горун" (другото название на дъба) и наставка -ша, по подобие на имена като Словиша и Людоша. В превод надписът би следвало да гласи "[Кърчаг] на Горунша [или на Горун]".
---
{4} А. А. Медынцева, Надписи на амфорной керамике X-начала XI в. и проблема происхождения древнерусской письменности. В: Культура славян и Русь, Москва, 1998 г., с. 176-195

Ето какво точно пише Мединцева:

Таким образом, ни один из предложенных к настоящему времени вариантов прочтения нельзя признать удовлетворительным, хотя, кажется, испробованы все возможные комбинации. К приведенным выше вариантам можно добавить еще один, при котором шестой знак расшифровывается как лигатура N + Ш, соответственно порядку начертания букв. При таком прочтении получаем имя с окончанием на -ша: Гороунша, производное от имени Горун.25) Имена на -ша (Ратьша, Путьша) встречаются уже в самых древнейших летописных текстах и эпиграфике первой половины XI в. — Словиша, Людоша и т.д. Такое прочтение допустимо по графике (лигатура в обычном порядке N + Ш) и смыслу, но не может считаться удовлетворительным по тем же причинам, что и чтение "ГОРОУШNА": мы должны признать наличие лигатуры и пропуск глухого, что трудно допустить для начала X в.

Нетрудно заметить, что разночтения вызывает толкование шестого знака Гнездовской надписи: одни исследователи предполагают читать его как лигатуру двух букв, другие считают, что предшествующий ОУ + этот знак передает декомпонированный носовой звук, третьи — как букву N со знаком мягкости необычной формы, некоторые — как ошибочное написание.

Строго говоря, этот знак не находит близкого соответствия ни в кириллице, ни в греческом письме: необычно, как это уже отмечалось исследователями, начертание N, или X (при первом варианте прочтения) и тоже необычной формы, если согласиться с наличием этой буквы, не говоря уже о лигатурном прочтении. Больше всего шестой знак (именно так мы его должны воспринимать, если судить по размеру и расстоянию между буквами) напоминает некоторые тамгообразные знаки, встречающиеся в Причерноморье,26) однако и в них не находят полного соответствия.

Если принять во внимание, что на амфорах часто наносились знаки собственности, можно высказать еще одно предположение. Скорее всего, на амфоре сначала был нанесен знак , обозначающий собственника, и лишь затем он был включен в имя ГОРОУNА, заменив собой букву N по внешнему с ней сходству. Это предположение подтверждается более крупными размерами этого знака по сравнению с предшествующими буквами, а также одной до сих пор неопубликованной и полностью непрочитанной надписью из монастырского комплекса близ с. Равна (Болгария, IX—X вв.), где знак включен в слово "АМINЬ". При таком прочтении надпись обозначает собственника корчаги — Горуна (имя ГОРОУN в родительном падеже, единств, числе, мужского рода). [188]

Графические особенности надписи, не позволяющие пока достоверно прочесть ее, не позволяют дать и окончательное толкование. Вероятно, меньше всего данных считать, что в амфоре хранилась горчица или какая-либо другая пряность. Другие надписи недвусмысленно указывают, что в таких амфорах на Руси хранилось чаще всего вино, а иногда масло. Если надпись отнести к содержимому корчаги, то, скорее всего, она должна обозначать горчичное масло. Но больше оснований предположить, что на корчаге записано имя владельца — Горуна, Горунши. Сакральность обычая разбивать принадлежавший умершему сосуд при насыпке кургана позволяет предположить, что в кургане № 13 был похоронен владелец корчаги (Горун?), воин-купец (в составе погребального инвентаря находятся и весы), ходивший в далекие торговые экспедиции по пути "из варяг в греки".

Както се вижда, Мединцева не предлага "Горунша". Тя предполага - доста смислено - че въпросният кърчаг отначало е носел знака NШ, който търговски знак новият владелец е използвал, за да постави името си около него. Предположението е смислено, защото отговаря и на проблема за евентуалното изписване на развърнато "ш", което е познато в кирилските ръкописи едва след средата на 10 в. (И. Гошев, Развитие на негръцките кирило-методиевски буквени знаци в т. нар. кирилица. "Хиляда и сто години славянска писменост, 863-1963. София, 1963, стр. 275-286.), т.е. трудно би се вписало в така датираното за "първите десетилетия на 10 в." погребение.

Друг е въпросът кой е въпросният Горун, ако възприемем мнението, че за изписаното около NШ име е използвана непременно кирилица, а не гръцко унциално писмо (каквото мнение също има). Твърде възможно е това наистина да е не "руският воин-търговец", както Мединцева предполага, а човекът (българин) от който погребаният в Гнездово е взел въпросната стомна. Дали стомната е придобита с покупка от българското тържище в Цариград или местното тържище , например, в Месембрия (византийско владение поне до 917 г.); дали погребаният в Гнездово я е придобил като търгувал с Византия и български търговци или пък е бил руски наемник на служба у ромеите (като онези, които участват в Критската кампания 911 г.) ние няма как засега да узнаем. Във всеки случай твърде многото неизвестностни околонадписа и находката, както и неговата уникалност, не дават основание да бъде реанимирана старата съветска теза от 60те години на миналия век (срв. История Византии. Том 2', Академик Сказкин С.Д. (отв.редактор) - Москва: Наука, 1967 ) за някакъв българо-руски договор от 904 или 907 г.

Общо	440,705,282
Активни	401
Страници	16,212
За един ден	1,302,066