Министър-председателят влезе в телевизионното студио тъмен като градоносен облак. Водещите притеснено запелтечиха:

- Добрутро, господин премиер! Ние едни въпроси тука имаме...

Премиерът ги прекъсна:

- Няма да отговарям на никакви въпроси вече. Всеки се хваща за отговорите ми и после си прави интриги и сплетни зад моя широк и здрав гръб. По-нататък!

- Ами за предстоящите избори ще трябва да ви питаме... - извинително рекоха водещите.

- Нищо не трябва! Казах, че вече няма да отговарям конкретно за нищо. Не че ме е страх. Не че моята партия няма подходящи хора за всеки пост в държавата, освен за моя. Всичко си имаме, всичко можем и всичко ще направим.

- Но изборите наближават!

- Голям праз! - вдигна рамене премиерът. - Няма да ви кажа нищо за нашите кандидати. Така е най-справедливо и най-честно. Те са едни крехки и чувствителни хора. Ако ние сега разкрием кои са нашите кандидати, знаете ли какво ще стане?

Водещите в студиото не знаеха.

- Ха! - изсмя им се премиерът. - Ще започнат да ги спъват по улиците, ще бият чембери по главите им, ще им показват кукиш. Всеки ден ще ги питат какво ядат, с кого си правят селфи! Вие идея си нямате колко коварна е опозицията. Главата ми побеля от кофти номера и затова ходя все остриган. Няма да кажа никакво име.

- Че може ли така! Законът не го позволява, май.

- Щом законът ми пречи - най-спокойно рече премиерът, - аз ще помоля парламента да се съобрази с тези мои виждания и да направи нужното.

- Но това не е демократично - прошепнаха телевизионните водещи.

- Вие - отряза ги премиерът - не учете Бащицата си как се правят деца! Нима е демократично аз да имам опозиция? Избран съм с цялата любов на народа и съм носен на ръце от същия този народ! Това не е ли напълно достатъчно никой повече да не се мотае в краката ми и да пречи на управлението ми! А опозицията никой не я носи никъде. Само се заяждат с мен за всяка дреболия. Вие ми кажете сега това демократично ли е?

- Миии...

- Няма ми, няма си! Аз управлявам и аз най-добре знам кое е бяло и кое е черно. Друго?

- Искахме да ви питаме за вашите планове, за бъдещето на страната ни!

- Бъдещето - рече благо премиерът - ще бъде построено. Само днес отивам да откривам и да режа лентичките на четири инфраструктури.

- Така ли! И къде ще режете ленти днес?

- Няма да ви кажа! Нали сте журналисти, нали сте голямата разследваща работа - намерете ги, покажете ги на хора. Аз казвам на народа си, че работя, че денонощно строя и се грижа за щастието на всички. Вие си свършете вашата работа - намерете новите неща, отразете ги и ги покажете на хората, че и те да могат да се зарадват на новите придобивки!

- Ама, господин премиер! - разхлипаха се телевизионните водещи. - Вие нищо не казвате! Как ние да знаем какво се прави в нашата държава?

- Прави се каквото трябва - отсече премиерът. - Но не ви казвам, защото онези само чакат да чуят нещо и да започнат да ми се хилят отсреща. От това ме боли главата, а ми е нужно спокойствие - и на мен, и на държавата.

- Молим да ни простите! - предадоха се водещите. - Кажете ни все пак за изборите.

- Изборите - рече премиерът - ще бъдат организирани от нашето правителство така добре, че няма да има нужда опозицията или други да участват в тях!

- А народът - плахо попитаха водещите, - той ще може ли да участва в изборите?

- Че как иначе! - великодушно рече премиерът. - Нали всичко правим за народа!

- Но все пак - кога ще разберем имената на кандидатите от вашата партия?

- След изборите! - обеща премиерът. - Веднага на другият ден след изборите ние ще обявим името на нашия кандидат. И тогава хората ще разберат, че отново са гласували за най-добрия и най-способния. Айде със здраве!

После премиерът излезе от студиото и тръгна да открива поредната инфраструктура - както беше обещал някъде на някого.