Няколко деца сме и получихме в наследство имот, земя, пари. Има ли някакви специални правила за разделянето на наследството?

К.Я., София



Известно е, че делбата на наследство може да е доброволна, а ако няма съгласие, се стига и до съдебна. При всички варианти обаче разпределението на наследството става при строго определени изисквания.

Според чл.69 от закона за наследството всеки наследник може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя. Освен това всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Това означава, че ако има един имот, в който може да живее един човек, а пък наследниците са две или повече лица, то няма да има за всеки в натура. Обичайно имотът остава за единия, а пък той плаща дяловете на другите.

Друго основно правило е, че при делбата неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, пък се изнасят на публична продан, гласят още законовите норми.

Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва задължително да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно - и по вид.

Има и друго правило, свързано със съставянето на дялове. При последното не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.

Важно е да се знае и че всеки сънаследник съобразно своята наследствена част дължи обезпечение на сънаследника, "който по причина, предшестваща делбата, е съдебно отстранен от полученото в дял имущество". Това обезпечение не се дължи, когато то е изключено с особена уговорка в акта за делбата, или когато сънаследникът по своя вина е претърпял съдебно отстранение.

Друго правило е, че делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му. Искът за поправяне на грешно разпределение не може да бъде предявен след изтичането на 1 година от извършването на делбата. Унищожението не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.

Възможно е при извършването на делбата да бъде пропуснато някое наследствено имущество. Тогава то просто се поделя допълнително. Когато делбата е извършена обаче без участието на някой от сънаследниците, то тя е изцяло нищожна. Важно е да се знае и че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. Например ако е заменил, продал или дал под наем нещо, то тези действия са си за негова сметка и са недействителни за останалите в правния мир.

Наследодателят може и приживе да раздели имотите си между своите наследници, като включи в делбата и запазената част. Тази делба може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание. Но ако делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, то тя е категорично недействителна.

Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Ако пък в делбата не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал по време на своята смърт, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпоредил другояче.