Карахме по пътя към Мейн, най-североизточния щат, слънцето ми блестеше в очите, исках да си купя бейзболна шапка с козирка, видяхме надпис Sale и спряхме. Вместо бейзболна купих си за един долар каубойска и я нахлупих. По-нататък по пътя до една бензиностанция едни бая одъртели рокери се засмяха: Хей, каубой, къде ти е конят? Come over for a ride. Те караха "Харли-Дейвидсън", които - четиритактови, боботят басово, флегматично, с дискретна мощ и рокерите, easy riders седяха на тях като във фотьойли, а не сгънати напред, както ездачите на двутактовите японски машини, които ускоряват с истеричен вой.

Поврага, Джак Керуак дори автомобил не можел да кара, камо ли мотоциклет, возели го приятелите му, пък той написал "По пътя" (?On the Road).

Още си нося старата каубойска шапка. Прокъсала се е от въртенето в пералнята, но аз забождам дупките с безопасни иглички и с всякакви значки - Мишлен на френските гурмета, Royal Yachting Club, св. св. Кирил и Методий, Стара планина. Всекиму мога да кажа "Тия ги разправяй на старата ми шапка" или "Дръж ми шапката".

Престанах да карам кола, щото имам естетически задръжки. На 84 години съм, некрасиво е старец на волана. Мотоциклет? Жоро Кузмов, като видя как завистливо го гледам, стана от неговата японка с водно охлаждане и неразбираеми за мен джаджи по нея да си направя мотокрос. Чак като седнах, се сетих, че само велокрос мога, никога през живота си не съм карал мотор, само са ме возили, в България Петко Бочаров на неговата италианска Джилера, в САЩ дъртите рокери на техните "Харли-Дейвидсън". "Ох, сецнал съм се в кръста", излъгах Жоро, макар че нищо ми нямаше на кръста. "Друг път тогава", каза той.

За разлика от мен парламентарната спикерка Цецка Цачева няма естетически задръжки. Не вижда, че е некрасиво тя, бившата партийна секретарка, да се изтъпанва да обяснява, че Ботев бил европеец, мечтаещ за демократичен свят. Изкара го бележит неин предшественик.

Публицистът и полемист Владимир Бобошевски навремето написал: "Добре, че Ботев падна убит, ние щяхме да го убием, разкъсвайки го, чий е Ботев, наш или ваш."

Росен Плевнелиев, държавната глава не престава да е глава, изричаща глупости, особено външнополитически. Той/тя главата е бивша комсомолска деятелка и импулсивна говорячка, както има импулсивни клептоманки, които не могат да се сдържат и посягат. Предишните президенти посегнаха на Левски, кипрейки се под портрета му. Той/тя и на Ботев. Кой/коя си ти бе? Дръж ми шапката. Ама интелектуалците мълчели. Е ми мълчат, щото не могат да вземат думата от разни плевни и цецки. А има кооптиращи се интелектуалци като Андрей Пантев и Стефан Цанев, които могат да кажат нещо десетократно по-кратко и стократно по-смислено от учебникарските словоизлияния на цецките и плевните.

Един билюк устати жени навлязоха в политиката. Няма лошо. Но се обърквам. Мая Манолова омбудсманка ли е, или е омбудсуманка? Меглена Кунева, като договаряше присъединяването ни към ЕС, йесменка ли беше, или йесуманка?

По пътя е Орхание. От там излезли Ботеви четници, правилно го преименували на Ботевград през 1934 г. По нататък по пътя е Осиковица. И там има забележителни жени и мъже, както в On the Road на Jack Kerouac. На 19 декара, езеро и дъбрава от коркови дъбове Мирослав и жена му Ева направили изложба под открито небе на скулптурите на Павел Койчев. Окосили тревата, иде ти да се изтегнеш гол/гола на моравата. Ева ми даде буркани крокмач. Не зная как се прави. Чувал съм, че се прави в късна пролет, когато овчето мляко е най-гъсто, потапяш в него нажежен камък, подсирваш млякото с агнешко сирище. Знам само, че крокмачът е по-вкусен от всичките 520 вида френски, швейцарски и италиански сирена. Пък Миро се подписал МирО в интересната книга, която написал.

Ах, как искам, а не мога да обходя всички български пътища. За утеха имам вкъщи керамична миниатюра оригинал от Жоан Миро, подари ми я една друга Ева, тя беше словачка.



Послеслов



Някогашните теолози казали "Еди-кой си е по-католик от папата". Някогашните политолози казваха "България е най-верният сателит на Москва". Народът ни го казваше по-простичко: "Когато в Москва пръднат, в София се насират". Държавната глава Плевнелиев, бивша комсомолска деятелка/деятел, не престава да се насира външнополитически. Освен това на 24 май той ни обясни какво били направили св.св. Кирил и Методий. Пропусна десетки възможности да си държи устата затворена.

Едни момичета правят по радио "Хоризонт" "Закуска на тревата". Момичета, не седете голички на тревата, че ще ви настинат яйчниците. По-добре научете ударенията в българския език и в другите езици.

Не пия early morning tea, нито five o'clock tea, не съм англичанин я. Не ща нито Earl Grey tea, нито Gunpowder tea, искам мурсалски чай. Казва се и алиботушки, щото е от една билка самораслячка в ливадите под Алиботуш. Въх, свършил съм го! Иван Бакалов, който ме возеше по пътя, трябва да ми купи още заради сантименталното за мен пътешествие. С дъртите US рокери се деряхме да пеем срещу вятъра песента на Дорис Дей Johnnie makes a Sentimental Journey.



DI copyright