Когато става дума за това как е минало едно председателство на Европейския съюз, оценките за ефективността му не са свързани толкова с количеството и качеството на взетите решения, още по-малко с вкусовите качества на кетъринга, а с това колко пари са били изхарчени за него. Това показва статистиката досега. Правилното изразходване на милионите евро, които струва всяко едно председателство, е знак, че държавата знае на първо място как да се грижи да не прахосва напразно собствените си пари. Логично това е знак и за европейските й партньори, че тази страна ще подхожда отговорно и към средствата, които получава по линия на ЕС.

Например френското председателство през 2009 г. е било всички рекорди с цената си от 171 млн. евро. Изчисленията показаха, че то е струвало по 1 млн. евро на ден. За сравнение същото през 1995 г. е струвало 14 млн. евро, а през 2000 г. - 57 млн. евро. Председателството на Нидерландия, което ще приключи този месец, струва 62.8 млн. евро. Това е доста по-добре от предишното им през 2004-та, което е излязло 97 млн. евро. Малта, която ще поеме щафетата от началото на следващата година, е изготвила консервативен план как да се харчат парите. За целта са отделени само 40 млн. евро. Ако страната успее да се вмести в тези пари, това ще е най-евтиното председателство досега.



Къде е България?



Точно две години преди българското председателство на ЕС - от юли до декември 2018 г., България не знае колко ще струва то на бюджета. Не е ясно какво еврофинансиране е осигурено. Засега има само общи планове, но без да са ясни какви ще са целите на председателството - разширяване на Шенген или приемане на страните от Западните Балкани в ЕС. Още през септември м.г. трябваше да има 3-годишен бюджетен план, но такъв досега не е показан. Няма и яснота около плана за провеждане на обществените поръчки, който трябваше да е готов още декември.

Това обаче не пречи вече да се гласуват разходи, някои от които с доста спорна ефективност и нужда от тях. На 18 май правителството прие постановление, с което одобрява прогнозно разпределение на разходи от 49 858 000 лв. за периода 2016-2019 г. за подготовка и провеждане на българското председателство. За всички е ясно обаче, че това постановление ще бъде допълвано още много пъти, с което сметката сериозно ще набъбне. Причината е, че част от разходите, предвидени в него, дори не са включени в плана за подготовка на председателството. Става дума за преместването на пленарната зала на депутатите от сградата на пл. "Народно събрание" №2 в бившия Партиен дом. За целта от отпуснатата сума са отделени 25.2 млн. лв. С тях ще се реконструира и оборудва зала "Света София", където от 2018 г. вече ще се провеждат заседанията на парламента.

Преместването на депутатите в сградата на площад "Княз Александър I" е изненада, тъй като досега никой не е обвързвал председателството на ЕС с изграждане на нова пленарна зала. Реконструкцията на "Света София" липса и в одобрения от правителството план за европейското председателство. В раздела "Инфраструктура, логистика и сигурност" е записано единствено, че трябва да се осигури конферентен център и други сгради, свързани с председателството. За Народното събрание няма и дума. И това е логично, тъй като в документа е посочено, че "парламентарното измерение на председателството включва срещи с председателите на национални парламенти, председатели и членове на комитети по европейски въпроси, председатели на комитети по външни работи и/или комитети за национална сигурност". Тук и дума не става за съвместни заседания на парламентите на България и други страни членки. Това обаче беше неофициалното обяснение за преместването от страна на МС.



"Строго секретен" ремонт



Идеята за оформянето на депутатския комплекс в сградата на бившия Партиен дом, която в момента е част от Народното събрание, датира още от 1996 г. Тогава бе първият конкурс. През 2003 г. и през 2008 г. се проведоха още два, за да се стигне до 2012 г. и последния конкурс. Досега обаче не се отделяха средства за преместването. Затова вероятно някой в МС е решил, че предстоящото председателство е добър начин на никой да не му направи впечатление колко десетки милиони са отделени за нова зала на депутатите. Още повече, че в момента имат такава и нищо не налага преместването им. Въпреки това седмица след решението на правителството вече е налице и обществената поръчка за реконструкцията на зала "Света София". Според обявлението в Агенцията за обществените поръчки (АОП) предметът на поръчката ще съдържа информация, която е "държавна тайна", и нивото на класификация на договора е "Поверително". Затова изискванията към кандидатите са да имат издаден сертификат за работата с класифицирана информация, което рязко ограничава броя на възможните участници.

Тук парадоксът вече е пълен, тъй като става дума за строително-ремонтни дейности по проект, който е публичен от години. Последният конкурс за идеен проект за реконструкцията на зала "Света София" беше спечелен от арх. Владислав Николов. Той предвиждаше залата да е на две нива, като на долното ниво ще има помещение за пресконференции. На горното ниво ще заседават депутатите. Помещението ще може да се преустройва и за Велико народно събрание. С монтиране на допълнителни депутатски банки там ще могат да заседават не 240, а 400 депутати. По проект обаче цената на строително-ремонтните работи беше доста по-различна от одобрената. Предварителната оценка бе, че ремонтът ще струва около 9.2 млн. лв., а не над 25 млн. лв.



Кое е по-спешно



Бързането с ремонта на парламента е странно и на фона на катастрофиралия конкурс за преустройство на НДК. Сградата беше определена за мястото, където ще се провеждат 80% от заседанията по време на председателството. Обявената обществена поръчка за преустройство на сградата, което бе за 12.8 млн. лв., беше спряна. Проектът предвижда сградата да бъде разделена на различни зони - за делегатите на ЕС, за VIP персони (премиери, президенти и др.), за журналисти, служители на НДК. Ще бъде оформена една основна зала до 350 души, където ще се провеждат неформалните заседания на Съвета на министрите. Процедурата беше прекратена, тъй като бяха открити редица нарушения. Било е пропуснато изискването към участниците да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителя, което е препоръка на АОП. Също така предвиденото двуфазно проектиране е щяло да забави и да оскъпи допълнително проекта. Предварителните очаквания за ремонта на НДК бяха, че ще струва 48 млн. лв., а не 12.8 млн. лв.

И ако се върнем отново към цената на българското председателство, ще видим, че още в началото гоним цената на цялото председателство на Малта. Въпросът е докъде ще стигне крайната сума. И отговорът е - зависи дали ще има още спорни решения, скрити зад оправдание за доброто ни представяне пред ЕС.