Президентските избори наближават, а с тях и възможността на българина да се отдаде на една от любимите си политически обсесии - мажоритарния вот. Да, президентските избори са вот за личности. Хубаво, това е демокрация пар екселанс, разсъждава изкушеният от политиката гражданин, за когото мажоритарните избори са панацеята срещу партийната тирания. (Неслучайно Слави Трифонов предложи дори местните полицейски шефове да се избират пряко.)

Да, ама къде са личностите? Остават малко над 4 месеца до вота. А личности няма. Няма ги, защото чакаме не друг, а точно партиите да ги извадят от своите банки с кадри. А политиците никак не са се разбързали. Тях вече дори не ги е грижа да подхранват илюзиите на гражданството, че мажоритарността е нещо повече от вид избирателна система.



Всеки си гледа собствения интерес



В сегашната ситуация интересът на партиите е да се отдалечи във времето моментът, в който да се представят окончателните кандидати. И, както може да се очаква, този тренд го задава водещата политическа сила - ГЕРБ. Управляващите вече месеци наред умишлено отлагат обявяването на кандидатпрезидентската си двойка. В средата на март зам.-председателят на партията Цветан Цветанов съобщи, че номинациите ще станат ясни през май или юни. А когато дойде юни, го отложи чак за септември, въпреки че претендентът на ГЕРБ за държавен глава вече бил избран - "обществено добре стояща и доста разпознаваема" фигура от партийния апарат. Целта на отлагането била да се избегне "повече политически популизъм, ново политическо противопоставяне", които ранното оповестяване на герберския кандидат щяло да провокира. "В момента държавата ни се нуждае от тази стабилност, която имаме към настоящия момент, и политики, които да достигат до хората ежедневно с обектите, които се откриват, и с това, което се планира от Министерския съвет", обясни Цветанов.

Умишлено или не, партийният заместник на Бойко Борисов ни каза всичко, което ни е необходимо да знаем за стратегията на ГЕРБ за изборите. Опасенията от "ново политическо противопоставяне", които Цветанов пробутва, не са нищо повече от евфемизъм за страха от компроматна атака, на която със сигурност ще бъде подложен партийният кандидат. Колкото по-дълго се крие името му, толкова по-малко време ще имат политическите му противници да изкопаят мръсотия за него и да я излеят в публичното пространство, разсъждават герберските стратези. Удивително е другото, което Цветанов сподели - как хората ежедневно трябва да бъдат информирани за "обектите, които се откриват", и за това, което правителството планира да върши. Така на практика той разкри какво ни очаква до септември -



ката ден откриване на ремонтирани булеварди,



закърпени улички, нови пътни участъци, детски градини и тонове нарязана лента (и вероятно един от най-активните с ножиците ще бъде и кандидатът). Банално, нали? Но, съдейки по досегашните изборни резултати на ГЕРБ, тази пропагандна тактика очевидно върши добра работа сред някои групи от населението. Каквото свърши правителството, ще се прехвърля като политически капитал на партията, а от нея - към претендента за "Дондуков" 2. Затова и Цветанов наблегна, че кандидатът ще бъде от редовете на ГЕРБ.

Разбира се, има и още една причина, поради която личността на избраника се крие толкова усърдно, а именно, че такъв може би все още няма. А обратното се твърди с такава настойчивост, просто за да се създаде впечатлението, че партията е готова за избори и умее да работи в дългосрочна перспектива. ГЕРБ е най-голямата политическа сила у нас и в нея нормално действат всякакви, често разнопосочни интереси. Съгласуването на подходящия човек с различните партийни лобита и партньорите в чужбина със сигурност е тежък и сложен процес. Особено в контекста на нестабилната политическа ситуация в страната. Точно това може да се окаже и най-важното съображение за изчаквателната позиция на ГЕРБ. Още през 2010 г., когато питаха Борисов дали ще се кандидатира за президент, той отговаряше, че 99.99% няма да е той. Но допълваше: "Оставям 0.01% - все пак не знаем дотогава как ще се развива държавата". Е, най-вероятно и сега не знае как ще се развива България. Колкото и да говори, че "при мен всичко расте".

Цялото това поведение на ГЕРБ влияе и на другите политически сили, които волю-неволю трябва да се съобразяват с партията на Борисов. Проправителствената фракция на Реформаторския блок едва преди дни се отказа от илюзиите си за обща дясна кандидатура, когато най-накрая осъзна, че



ГЕРБ няма намерение да дели президентството с никого



На десните обаче от километри им личи, че изобщо не са готови със собствена номинация, и тупкат топката, докато измислят как да излязат от ситуацията. Опозиционните реформатори пък се озоваха в задънена улица, след като изгърмяха поради Господ знае каква причина шанса си да застанат зад настоящия държавен глава Росен Плевнелиев. БСП се опитва да спечели време с предстоящия вътрешнопартиен референдум, за да излезе с решение на вечния проблем с АБВ. Както и за да измъдри как да натъкми собствената си стратегия за изборите с ГЕРБ. Хората на Георги Първанов пък играят някаква неясна игра със заявките на лидера им, че може да потърси нов мандат на "Дондуков" 2, като крайната им цел е вероятно да вкарат бившите си другари от столетницата в някаква компромисна сделка. А националистите ще се мъчат да запълнят в оставащите месеци до вота пропастта, която изкопаха помежду си през последните 5-6 години.

Губещият от този миш-маш от политически интриги и съображения за пореден път е избирателят. На него ще му бъдат сервирани няколко имена едва месец преди изборния ден. Може и да са "доста разпознаваеми", както се оправдава Цветанов. Но само за тесните партийни ядра и малцината, които редовно следят актуалната политика. Останалите ще гледат партията, която е издигнала кандидата. И ще гласуват за политическата сила, а не за човека. А си говорим за мажоритарни избори? Суета, вятър!