Надя e снишила глас и почти шепне: "Треперя й повече, отколкото едно време над двете мои". Вики спи в съседната стая, а ние стъпваме на пръсти и говорим в шепите си - да не събудим случайно детето. След два дни Вики ще отпразнува първия си рожден ден, но вместо да се радва, на Надя й се е свило сърцето. Подскача като ужилена при всеки телефонен звън. И двете с Вики имат по един социален работник. Всеки момент някой от тях може да се обади и да й нареди да стегне багажа на детето. После да изведат Вики от дома й и повече никога да не я види.



Да си приемна майка, не е като да си осиновител. Гледаш детето като писано яйце, даваш му всичко от себе си. Без да броиш избудуваните, вмирисани на оцет нощи над изгарящото от температура челце. Или ония покрай някое набождащо зъбче... Но един ден социалните ти го взимат и го отнасят в друг дом. Раздялата е неизбежна, не е ясно как ще я понесеш, колкото и да си подготвен за нея. То за една котка или куче се грижиш, после трудно преболедуваш липсата на животинката, къщата ти опустява. Камо ли след едно малко човече...

"Когато я изнесох от родилния дом, се усетих като крадец. Вики беше само на четири дни. Казаха ми: Побързай, че след малко ще изпишем майката от родилното, да не се засечете. Бях посочила в документите, че искам дете от нула до 6-годишна възраст. Дадоха ми новородено", разказва Надя, приемна майка за пръв път. Преди около две години тя губи работата си и докато се чуди с какво да се захване, си дава сметка, че професионалната приемна грижа й е по мярка. Работа, която би приела с радост. Нямаш шеф над главата си и каква ли по-смислена кауза има от тая



да промениш живота на едно дете,



изоставено от биологичната му майка или в момент на житейска криза в собственото му семейство. Ти ще помогнеш на него, а то на теб във все по-трудното оцеляване - физическо, психическо, емоционално... Работата е на граждански договор. Заедно с различните надбавки, а в нейния случай и с парите за майчинство, заплатата е прилична, особено там, където все по-трудно се намира препитание. Надя е от Северозападна България. Големите предприятия, давали някога поминък на общината, вече не работят. Още по-трудно става, ако си жена около 50-те. При това разведена, като нея. В същото време на тая възраст вече си отгледала собствените си деца, може да имаш и внуци. "Моите, всички, отдавна са в Испания", умълчава се за кратко приемната майка на Вики. Покрай икономическия срив голяма част от жителите на региона отдавна са скъсали пъпната си връв с родния град и припечелват хляба си в различни точки на света.

Надя бързо взема решение да влезе в тежката процедура на подбор за приемни родители, да се подложи на обстойно проучване и да изтърпи кръстосания разпит в отдел "Закрила на детето". След това тръгва да събира документи, всякакви бумаги, откъдето се сетиш - от банки, от районна и окръжна прокуратура, от данъчното... После отива и на обучение за приемен родител - за всички ситуации, включително и за спешна приемна грижа. "След като социалните работници установиха, че у дома имам необходимите условия за отглеждане на дете, се явих и на съдебно дело", връща се назад във времето Надя. Процедурата е като мъчително изнизване през иглени уши, а проточването й във времето разколебава част от кандидатите за приемно родителство. Но пък поетата отговорност наистина е огромна. Често за влизане в приемни семейства чакат деца с грозно надраскани души - преживели насилие, нагледали се на различни трагедии, изведени от колиби, измъкнати от обори, делили един наръч слама с козата, с кравата в селския обор; деца, които никога преди не са обувани с гащи, с чорапи... Колкото и невероятно да звучи за цивилизованите ни уши, има и такива случаи.

"Не знам как ще се разделим с Вики", казва Надя и очите й натежават от влага. Момиченцето е бяло, синеоко, здраво, а за осиновяването на такива деца се водят истински битки. Напоследък изоставените етнически българчета са все по-малко, повечето от чакащите дългосрочна приемна грижа са от смесен или ромски произход. А за разлика от чужденците, нашите бъдещи осиновители все още делят децата по етнически признак. Докато съдбата на Вики се решава, Надя е на кръстопът. Още не знае дали след нея ще има сили да продължи напред и отново да стане приемна майка. Смята да потърси психологическа помощ, а ако накрая не успее да се справи с емоционалния срив, Вики ще е



първото и последното й приемно дете



Философията на приемната грижа на пръв поглед е доста сурова - нямаш право да се обвързваш емоционално с поверените ти деца. Тези, които не успяват да се справят с трусовете на раздялата, след първото си приемно дете сами излизат от регистъра на социалната услуга.

Надя се вписва в общия профил на българските приемници. Според проучванията те са между 40- и 50-годишни, със средно образование, отгледали са поне едно собствено дете. В същото време не са редки случаите, в които възрастни двойки или дори самотници около 70-те кандидатстват за приемни семейства. "Няма как да им откажеш, било дискриминация. Законът не поставя горна възрастова граница. А един 75-годишен дядо вече сам има нужда от чужда грижа, как би могъл да тича след едно малко дете?", пита Цветелина Милославова, първата приемна майка във Видин от 2006 г. Живеят срещу дома за медико-социални грижи, чиято ограда дъщеря й често прескача, за да играе с връстниците си. Когато става 18-годишна, тя сама води първото дете от институцията в дома си - за празниците. Но ако вземането на дете е семеен празник, то връщането му в дома е истински кошмар. През 2006 г., след законовото регламентиране на приемната грижа Цветелина става приемна майка на първото си дете, което продължава да живее в семейството и до днес. В следващите 3-4 години тя все още е единствената приемна майка в общината. После една по една и други жени от града се престрашават да я последват, а социалната услуга добива все повече популярност. Днес приемните родители само в града са около 40.

"В началото бюрото по труда предлагаше приемната грижа като вид работа. Но нямаше желаещи, хората много се страхуваха, отговорностите са много - пред децата, пред обществото, пред неправителствения сектор. Сега има бум на кандидати за приемни родители. Преди мои познати ме питаха какво работя и вдигаха рамене: Че това работа ли е? Но днес много хора вече са наясно какво значи приемен родител. В града има много безработни, но тази заетост е особена, иска призвание. Грозно ми звучи, когато се говори за безработица и за принудата да си приемен родител. Наскоро имахме един случай, при който трябваше да настаним дете в семейство. Обърнахме се към една от одобрените приемни майки, а тя каза: "Смятам да поизчакам, още не съм толкова гладна. Явно екипът по приемна грижа или тези, които са проучвали кандидатурата й, не са си свършили добре работата", отчита Цветелина Милославова, която в момента гледа третото си приемно дете - ромче, също като Вики, взето направо от родилния дом и отгледано с много любов. Според Цветелина, която участва и в комисиите по приемни грижи в общината, не всички кандидати за приемна грижа успяват да се промушат през ситото. Най-често причините за това са в липсваща мотивация, неподходящи жилищни условия или болест на член от семейството.

Проучване отпреди година на Галъп интернешънъл и Националната асоциация за приемна грижа върху проблемите на приемните семейства у нас сочи, че тепърва имаме да преодоляваме стереотипите, свързани с грижата за чуждо дете. Приемните родители у нас все още се



сблъскват с неразбирането



на обществото, но в същото време приелите каузата все повече си дават сметка, че отваряйки домовете и семействата си за ромските деца, стават част от най-успешната, най-истинската интеграция на етноса. Ромските деца в риск са най-голямата част от всички, нуждаещи се от алтернативната грижа. И ако сега 600 семейства в цялата страна чакат в дома си деца в риск, а другаде децата чакат отчаяно приемните си родители, то според Националната мрежа за приемна грижа занапред акцентът ще бъде прехвърлен върху качеството на социалната услуга. Това означава край на старата практика, която набираше приемни родители без анализ за нуждите от тях и позволяваше всеки приемник да кандидатства за дете по собствен избор. Ще се направи равносметка в кои области какви деца в риск има и на тази база ще бъдат подготвени приемни родители. В новия проект "Приеми ме 2016" държавата и неправителственият сектор планират и въвеждането на специализирана приемна грижа - за бебета, включително и за тийнейджъри в конфликт със закона. Обмислят и двустранното развиване на приемна грижа за непълнолетни майки, която да обхваща и децата, които раждат деца.

"Доста неща трябва да се променят и в законовата основа, за да поеме социалната услуга в правилната посока - отбелязва Цветелина. - Ние сме на граждански договор, имаме право да работим и на трудов. Но как се работи на ръце с новородено бебе? Законодателят трябва да намери друго решение за тези, които гледат деца с увреждания и новородени, за да може бебетата и децата с увреждания по-лесно да влизат в приемните семейства. Ако се промени нещо в тази посока, пътят на бебетата към медико-социалните домове ще бъде пресечен. А това е особено важно, точно първите месеци от живота на детето се отразяват на цялото му развитие", подчертава Цветелина, първата приeмна майка във Видин. Или баба. Когато първото й приемно бебе за пръв път казва в лицето й "мама", собствените й деца, сред които и първото й приемно, останало и до днес в дома й, проявяват силна ревност. И за следващите тя става баба. Така е по-лесно. Мама ще е една - тази, която ще го приеме завинаги у дома си.



ИСТОРИЯ

Приемната грижа стъпва у нас през 1997 г. благодарение на фондация "За нашите деца", а през 2001 г. става държавна политика с приемането на Закона за закрила на детето и се лансира като най-добрата алтернатива на социалните домове. Истинският старт на социалната услуга обаче започва през 2006 г. Без значение дали е спешна, краткосрочна или дългосрочна, всяка приемна грижа има в края си една цел - да върне детето в биологичното му семейство или да го подготви за осиновяване и за развитие в нова семейна среда.



КАРТИНА

В национален мащаб в края на миналата година приемните семейства са 2420, сред тях 2343 професионални и 77 доброволни. А настанените деца в тях са около 1900. Статистиката показва, че около 600 приемни родители остават в листата на чакащите. Данните са за 82 общини, в които приемната грижа работи с финансиране по европейския проект "Приеми ме". Според тях социалната услуга е най-добре развита в Шуменско, както и в областите Монтана, Варна, Плевен, а интересът към алтернативната заетост в изброените региони непрекъснато расте. В същото време мотивираните за тоя вид труд в по-големите градове като София, Бургас и Пловдив, са доста по-малко, сочи статистиката.

Само високата безработица ли стимулира развитието на приемното родителство, при условие че на него често се гледа като на шанс за заработване на доходи? А в същото време точно тая работа изисква много повече, отколкото дава в брой. В същото време в столицата се забелязва друг феномен - все повече нараства броят на приелите доброволното приемно родителство, трудна кауза, за която държавата не плаща.

"Не само заетостта е причината. В Шуменска област например имат много голям опит предимно в грижата с новородени. В Монтана пък фондация "За нашите деца" разкри комплекс за социални услуги и също работи по европейски модел, което постави началото на приемната грижа в Северозапада", допълват част от причините за повишения интерес на места от Националната асоциация за приемна грижа.