Близо 50 млн. лв. несъбрани вземания е натрупала хазната заради неплатени от общините финансови корекции по европейските фондове за миналия програмен период. Част от тези суми се оспорват по съдебен ред, други са предадени на НАП за принудително събиране. На този фон расте политическият натиск санкциите на общините да бъдат платени от държавния бюджет за сметка на парите на всички данъкоплатци. За прилагане на такова решение вече открито се обявява ДПС.

Според предоставена на "Сега" справка от екипа на вицепремиера Томислав Дончев по 7-те оперативни програми и програмата за развитие на рибарството несъбраните към момента вземания след наложени финансови корекции са 29.8 млн. лв. В съда се оспорват санкции, на обща стойност 9.1 млн. лв., над 20 млн. лв. са предадени на НАП за принудително събиране. Подобна е картината и при програмата за развитие на селските райони. Несъбраните вземания от общини заради наложени финансови корекции по нея към момента възлизат на 19.4 млн. лв. Няма предоставени данни при кои общини проблемът е най-сериозен.

Това е само малка част от общия обем наложени финансови корекции на общини заради допуснати нарушения, най-често при възлагане на обществени поръчки. Както "Сега" писа, индивидуалните санкции по общински проекти само по две от оперативните програми - "Регионално развитие" и "Околна среда", надхвърлиха 300 млн. лв. Голяма част от тези корекции вече са прихванати от последващи плащания или с възстановяване на средства след приключване на проекта. Сега хазната прибягва към принудително изпълнение през НАП на суми, които не е успяла междувременно да събере. Извън този механизъм финансовото министерство на свой ред предостави безлихвени заеми за 50-60 млн. лв. на общини, отново във връзка с приключването на стария програмен период, които кметовете сега ще трябва да връщат.

"Тези санкции са непосилни за редица общини, редно е централната хазна да се намеси и да се намери общо решение, вместо да се прилага индивидуален подход", коментира по този повод депутатът от ДПС Йордан Цонев. Според Цонев голяма част от наложените финансови корекции са резултат от грешки, които не са допуснати по вина на кметовете. Цонев не даде конкретен пример. В същото време още през 2014 г. бяха регламентирани случаите, в които бенефициентите не носят вина за наложени корекции като например съобразяване с получени отвън указания, изпълнение на текстове в ЗОП, които впоследствие са се оказали проблемни, случаи, в които КЗК и АОП не са установили нарушения. Не е ясно каква част от несъбраните санкции са налагани преди този период и каква част - след него. Обичайният срок за изтичане на давността при случаи на установени нередности е 4 години.