Credo Bonum

До 26 юни



"Шамарената фабрика" е озаглавил Георги Господинов първата си видеоинсталация, която ще бъде представена утре в столичната галерия Credo Bonum. С творбата си писателят се обръща към образи и ситуации от стари български филми, за да събуди размисъл за насилието над деца. Издърпването на ухо, шамарът, унижението все още са традиционна част от методите на домашното възпитание. А според изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение от 2012 г. близо 70% от българите одобряват т.нар. минимално насилие. Явявайки се в едно ново, неочаквано амплоа, Георги Господинов изненадва, но и ни предлага радикално продължение на интереса си към детството и социализма, които познаваме от романа "Физика на тъгата" и от проектите "Аз живях социализма" и "Инвентарна книга на социализма". Заедно с това инсталацията "Шамарената фабрика" отдава почит на българското кино от 60-те и 70-те, което остро и чувствително е запечатало сцени на "минимално насилие" над деца, някои от тях класически за българските кинозрители. Наред с това визуалният проект на писателя е социално ангажиран към настоящето, провокира към откровен разговор за насилието над деца и между деца у нас. Според автора "шамарените фабрики" продължават да работят на пълни обороти, а някогашните деца са днешните възрастни. Дали с порастването си не сме преминали от другата страна на шамара, е въпросът, който задава инсталацията. Техническата реализация на проекта е на Калин Серапионов, а озвучаването - на Досьо Амуджев.

Георги Господинов (1968) е един от най-четените и превеждани български писатели. Сценарист е на няколко късометражни филма, сред които "Ритуалът" и "Омлет", селектирани съответно за престижните фестивали "Берлинале" и "Сънданс". Сред най-новите му книги са "Невидимите кризи", "Сватби на животни и неща" (в съавторство с дъщеря му Рая Господинова) и стихосбирката "Там, където не сме". През 2015 г. е гост-професор в Хумболтовия университет (Берлин), където един от курсовете му е посветен на идеологии и детството през ХХ век.