Предстои България да председателства ЕС, защото председателството е ротационно и идва ред на България, на Великобритания, но председателството на България може да бъде ускорено или отложено поради Brexit. Изтръпвам от страх, да не се препънем в един и същи камък два пъти, защото помня как потъвах в земята от срам, когато на Стоян Ганев, Бог да прости, му дадоха да поеме ротационното председателство на Общото събрание на ООН и преводачите му изписваха английските думи с български букви, за да може да ги каже. Сега правим обратното, по джиесемите, българските думи на латиница, което също е срамно. Ганев беше юрист, школуван в СССР и когато се направи на демократ, искаше да съди СССР за следвоенната ни история. Отпечата си визитки, на които пишеше "президент на общото събрание на ООН", после - "президент на компания за книжни салфетки".

Не подценявам и сегашния български президент Росен Плевнелиев в говоренето на глупости. Той в свой предишен живот бил ирландска пастирка, в сегашния продавал хороскопи, преди Brexit каза на англичаните да останат в ЕС, защото ако съюзът се разпадне, ще избухне война. Да върви на Запад да продава хороскопи.

Арлекино беше дървено човече, в театъра на стария Було, но изгорял от любов, не от глупост...

Не подценявам глупостта на форумното омразниче, което написа, че Мохамед живял преди приказките "Хиляда и една нощ" на Шехерезада.

Не подценявам и дамата редакторка във в-к "Сега", която от женско благоприличие спря предишната моя писаница. Вярно, сега стана както едно време във в-к "Работническо дело". Не можеш да съдиш "Работническо дело", не го и помисляй. Можеш да съдиш само журналиста, който е посмял да пише против теб. Нося отговорност, подсъдим съм за моите писаници, аз нося отговорност за каквото казвам, не вестникът. Вярно, предишната ми писаница беше хомофобска. Но то е понеже не подценявам световното влияние на педерас'ите. В Англия на техния гей прайд те обвиниха лидера на лейбъристите - Ти си виновен за Брекзит, Джеръми, вяла ти беше кампанията да останем в Европа, в САЩ - траур за 49 гейове, застреляни от гей, обиден, че не го обичат.

И собствената си глупост не подценявам. Отидохме с Томски в Берлин да заснемем как Кристо опакова Райхстага. Трябваше да си държа устата затворена, а аз разговарях с жена му Жан-Клод, издадох се, че говоря френски и разбирам какво тя казва на Кристо да каже на Томски. Това беше непростима грешка за стар репортер и шпионин като мен. Възмутен съм от себе си.

Като дамите не ми харесват писаниците, много им здраве. Като шопа, който рекъл: Мога да копам, мога и да не копам. Никой никога не се е осмелявал да ми запуши устата, нито когато по телевизията единствен в източния блок съобщих за Чернобил, нито когато казах на властващия премиер Иван Костов да не ме поучава , щото съм два вагона книги преди него. Само са ме уволнявали, но неуволняваният журналист не е журналист.

Иначе не съм против редакторките, те са ми приятелки и ми помагат. В телевизията Хачо Бояджиев ме пързаляше - Джимо е Димитри Иванов, а иска редактор. Исках приятеля ми Петьо Тодоров да ми помага. Той ми звънна онзи ден - Айде бе, капитане, ела. Знаеш, че имаш а Standing invitation. - Петьо си купи къща на Камен бряг и живее там. - Имаш ли още лодка, Петьо? - Имам и я карам. А ти казваш, че вече не караш кола. Добре ли си физически? - И физически и химически съм добре. - Какво пиеш сега? - Бърбън. Кола не карам по естетически съображения, бърбън пия по политически съображения, да не казват простаците, че съм антиамериканец. Помниш ли как след изпита акостирахме на кея и в кръчмата ядохме калкан, защото капитан Ангелов се беше погрижил за всичко? - Помня. И после, като се напи, падна от перваза долу в храстите и курсантите го търсихме и го намерихме. Ела в Камен бряг, бе кептън. Когато се наканиш. Standing invitation.

Редакторите на старите географски карти не допускали Искър да пресича Стара планина, понеже не може река да пресича планина. Не можело стенописите в Боянската църква да са по-ранни от Ренесанса в Италия.

Аплауз за българските "политолози", които казваха, че Brexit ще е подарък за Путин. Какъв подарък, какви пет лева. След английския референдум паднаха паунда и петролните цени, а те определят газовите, пък Русия изнася газ. Сега е сгодният момент България да направи референдум дали да е в НАТО, защото ни вкараха, без да ни питат. Но няма български държавници с топки, имаме само женчовци келепирджии и ревльото Соломон Паси. Макар изклинчил от войниклъка, той след crash course of military training става. Президентът Плевнелиев също става за soldier of fortune. За премиера Бойко Борисов да не говоря, той е спортист, бистришки тигър, мутра, той си е направо готов. Те тримата да вървят да се бият за НАТО.

Но България ще продължи да се омаскарява с участие в натовски операции някъде на майната си, както се опозорихме с участието си в операцията на Варшавския договор в Чехословакия през 1968-а, както НАТО се опозори като бомбардира Белград и поръси западна България с обеднен уран.

Какво ще стане? Нищо особено. Защото няма Brexit. Ще се проточат срокове, договаряния, усуквания. Това, което става на политическата сцена е театър, а и в най-реалистичния театър актьорите не се дуелират и убиват наистина.

На англичаните театърът им е в кръвта. Векове преди Шекспир. Понеже англичаните били неграмотни, камо ли да разбират месата на латински, християнизирали ги чрез театър, разигравали им библейски сценки. The Mysteries. The Religious dramas.

През 16-и век Henry VIII забранил тези драми. Казал, че те застрашават протестантството; всъщност искал да сложи ръка на имотите на църквата, понеже му трябвали пари.

Английският театър е много добър. Той има вековна история. Започнал е преди Шекспир. Брексит е театър. Няма Brexit. Когато на сцената се дуелират, те не се убиват наистина. Обичам да гледам театър.



DI copyright