Мантрата на този мандат на премиера Бойко Борисов е преизпълнението на приходите в бюджета и борбата с контрабандата. Борисов не се умори да повтаря, че от контрабандистите хазната е изкарала 3 млрд. лв. - почти вярно число, но само математически. Съдържателно погледнато - силно манипулативно. Борисов обаче няма друг полезен ход, защото от опозицията го замерят с друга зашеметяваща сума - 16 млрд. лв. планирани дългове за три години. И това число е почти вярно, и то е манипулация.

В тези две крайности обикновено се вихри всеки разговор за финансовото състояние на хазната. В пропастта между тях потъват всякакви детайли, а аудиторията се разделя на две - прегръщайки една от двете версии. На този фон за втора поредна година финансовият министър Владислав Горанов изпитва видим комфорт при изпълнението на бюджета. Той побърза да запълни фискалния резерв през по-свободно поемане на дългове с аргумента, че това е жизнено важно на фона на кризата с КТБ, и за втора поредна година изпълнява бюджет с лекота, за която ключов принос имат не контрабандистите, а хитростта. Кабинетът се е подсигурил с много буфери в хазната и ако реши да ги използва всички, може да докара дефицита до много ниско ниво. Това хитруване става все по-проблемно като поведение - защото дълговете започнаха да тежат, а резервите в бюджета не помагат по никакъв начин за оптимизиране на разходите. Какво гарантира спокойствието на финансовия министър за тази бюджетна година?



Преизпълнение на приходите - чия е заслугата



Не може да се отрече, че агенция "Митници" при този кабинет работи видимо по-добре със събирането на акцизите. За по-висока събираемост натиска и НАП. Резултатът от тези усилия обаче е твърде далеч от 3-те милиарда приходи от контрабандистите. По линия на изпълнение на приходите се прилага традиционен трик, като преизпълнението на постъпленията се отчита спрямо събраното за същия период на миналата година, а не спрямо планираното за тази година. Така числата звучат по-добре, макар да не дават реална представа за изпълнението на годишния план. Какво се получава, ако сменим подхода? За 2016 г. в бюджета е заложен ръст на данъчноосигурителните и неданъчните приходи в размер на 1.95 млрд. лв. спрямо събраното през 2015 г. Ако махнем от тях 600 млн. лв., колкото е очакваното еднократно постъпление от концесията на летище София (макар че тази сделка най-вероятно ще остане за 2017 г.), планираният ръст за годината е в размер на 1.35 млрд. лв. Към момента хазната почти е изпълнила този план - данъчните и неданъчни приходи по последни данни към май надхвърлят с 1.246 млрд. лв. събраното за същия период на миналата година. Това е повод МФ да си отдъхне, защото сме още средата на годината и изпълнението на плана към този момент е знак, че ще има преизпълнение, но какво ще е то, в момента трудно може да се каже.

3-те милиарда на премиера се получават от други пера - преизпълнение на приходи извън държавния бюджет и по-високи постъпления от еврофондовете, благодарение на приключването на стария програмен период и възстановяването на суми в рамките на тази година. Така или иначе, излишъкът от 2.7 млрд. лв. към май е факт и е интересно да се види каква част от него ще се задържи.



Еврофондовете - плюс от стария период, бавен старт на новия



В момента според официално гласувания бюджет разходите по оперативните програми за 2016 г. трябва да стигне 2.96 млрд. лв. Заедно със земеделската програма те се качват на 3.7 млрд. лв. Това е далече от нивото на усвоеното до момента. Както "Сега" писа, по оперативните програми от началото на годината досега са похарчени около 200 млн. лв. Колкото и успокоително да се изказват от кабинета, че стартът не е бавен, числата опровергават това. За сравнение - само авансовите плащания от ЕК по програмите, планирани да бъдат получени през 2016 г., са в размер на 408 млн. лв., тоест още не можем да достигнем нивото на авансите. Към края на май постъпленията от ЕС възлизаха на 1.5 млрд. лв., като огромната част от тези суми са за стария програмен период и на практика при този ход на програмите голямата част от тях ще продължат да стоят като плюс. Ще има и икономии по линия на националното съфинансиране. При тези нива на усвояване икономисти прогнозират, че в крайна сметка по еврофондовете ще има излишък, а не дефицит от 150 млн. лв., какъвто е планиран в момента.



В разходите - възможност за алтернативни харчове за 600 млн. лв.



Основният резерв в разходната част е в частта капиталови разходи, които тази година възлизат на рекордните 2.5 млрд. лв. По данни към края на април от тази сума са изхарчени едва 100.2 млн. лв. - ниско ниво, макар че по принцип капиталовите разходи си наваксват към края на годината заради необходимостта от приключване на процедури по обществени поръчки. Така или иначе, минимум 600 млн. от тези разходи няма да се осъществят - поне не за това, за което са планирани. Това е сумата, която трябваше да отиде за спасяване на БДЖ от концесията на летище София. Концесията е спряна в момента заради обжалване. Това обаче не означава, че планираният разход няма да бъде пренасочен към нещо друго. Финансовият министър Горанов на няколко пъти увери, че преизпълнението на приходите ще отиде за намаляване на дефицита и няма да се допусне ръст на разходите. Това на практика означава да няма актуализация на бюджета за 2016 г., защото разходи не могат да се завишават без решение на парламента.



Дългове и фискален резерв - къде е балансът



Извън резервите в приходната и разходната част на бюджета, буфери тази година има и по линия на новия дълг. Фискалният резерв в последните две години чувствително се повиши в резултат от поемането на дългове, като тук обяснението е, че държавата не може да си позволи да няма ликвидност и да държи резерва на нелепо ниски нива. Този аргумент гарантира на Горанов спокойствие през 2015 г. след кризата с КТБ, но през 2016 г. въпросът за лекотата, с която се поема дълг, започва да стои по-остро. Какво показват числата за тази година?

От началото на годината хазната пое 3.9 млрд. лв. нов дълг на международните пазари и още 500 млн. лв. дълг на вътрешните пазари, или общо 4.4 млрд. лв. нов дълг. Срещу тези заеми стоят следните плащания - 1.41 млрд. лв. падежи по стар дълг и дефицит от 1.73 млрд. лв. - общо 3.14 млрд. лв. Тоест и към момента по линия на дълга е осигурен буфер от около 1.3 млрд. лв., предвиден за всеки случай заради течащата оценка на активите на банките. Ако държавата усвои оставащия лимит за вътрешния дълг от 300 млн. до края на годината, този буфер ще нарасне.

1.3 млрд. буфер (дано остане неизполван) тази година са аргумент да се внимава с размера на дълга, който ще се заложи за догодина. През 2017 г. предстоят плащания на стар дълг в размер на 3 млрд. лв. плюс планиран дефицит от 1.34 млрд. лв. Буферът от тази година би покрил дефицита, а извън него фискалният резерв е на достатъчно високо ниво. Изкушението и догодина да се вземе смело дълг е налице - от тригодишната програма за теглене на заеми на международните пазари в размер на 15.6 млрд. лв. до момента са усвоени 9,96 млрд. лв. 2017 г. е последната за реализация на програмата, неусвоената част от сумата е 5.7 млрд. лв.



Фискалният резерв - къде трябва да е минимумът



Във фискалния резерв тази година вече постъпи едно допълнително крупно плащане - 450 млн. лв. върнат заем от Първа инвестиционна банка, а до края на годината могат да постъпят още 600 млн. лв. - предсрочно погасяване на заема от 1.7 млрд.лв., отпуснат от хазната на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По последни данни - към април, размерът на фискалния резерв е 12.3 млрд. лв., включително 910.2 млн. лв. бъдещи вземания от ЕС. Тези нива повдигат въпроса адекватен ли е лимитът за размера му към края на годината и докога резервът следва да се пълни с дългове. Лимитът за резерва е 4.5 млрд. лв. и не е завишаван от години, въпреки че в обхвана на фискалния резерв бяха включени и чаканите постъпления от ЕС. Това ниво е ниско и ако политиците са искрени, че искат да имат гарантирана ликвидност, ще го завишат. Подобни предложения имаше миналата година, но летвата не бе вдигната.

Само финансовият министър си знае какви допълнителни буфери и трикове има в бюджета. Едно е ясно - тази година правителството може да си подготви добре почвата за догодина, когато все повече експерти очакват предсрочни избори. Правителството с лекота може да постигне по-нисък дефицит тази година и да се готви за избори с нови трикове в бюджет 2017. Да му мислят контрабандистите и данъкоплатците.