Българският лекарски съюз и Българският фармацевтичен съюз получават сериозно финансиране от фармацевтичните компании, сочат цифрите от публикуваното за пръв път т.нар. оповестяване на данни от 22-те фирми, които членуват в Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Всяка от иновативните мултинационални компании е изнесла данните какви средства и за какво е платила на лекари и здравни организации през 2015 г. Обобщението сочи, че на лекари за конгреси и хонорари са платени 21 млн. лв., а организациите са получили 7 млн. лв.

Българският лекарски съюз, в който са длъжни да членуват всички лекари у нас, е получил през м.г. 15 000 лв. от "Астра Зенека" дарения и грантове за подпомагане медицинското или научното образование и напредъка на медицинските и научните изследвания. Дарението от "ГлаксоСмитКлайн" е за 25 000 лв. Най-щедри са от "Новартис" - 65 000 лв. "Ново Нордиск" са отделили за БЛС 32 000 лв., а "Санофи" - 5000 лв. От лекарския съюз обясниха, че с парите - общо 142 000 лв., се плащат голяма част от стипендиите за млади лекари, които съсловната организация дава на 60 млади лекари. Специализанти и докторанти получават по 450 лв. на месец от БЛС. Отделно са спонсорирани и две научни конференции.

Даренията за Българския фармацевтичен съюз са по-скромни - общо 48 000 лв. Българският зъболекарски съюз е дарен със само 4000 лв. от "ГлаксоСмитКлайн".

67 000 лв. от "Пфайзер" е получило Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, плюс 16 000 лв. от UCB, 19 000 лв. от "Мерк" и по-малки суми от други компании. "Участието в семинара не е вид реклама. Когато се подкрепят организации като нашата, за да прави своите конгреси, е нормално да имаме спонсори. От рекламата по телевизията също се правят внушения. На лекаря обаче не се плаща. Няма скъпи, няма евтини лекарства - има такива, които помагат. Това обаче се обсъжда с пациента. Ако знам, че пациент не може да си купи лекарство, дори да е най-хубавото на света, как да го предпиша", коментира пред Нова телевизия председателят на сдружението Любомир Киров.

Иновативните компании са доста щедри и към научните дружества по специалности. Членството в дружествата е доброволно, но те се занимават с национални програми, обучение на лекари и при нужда консултират МЗ и НЗОК. Всички компании спонсорират почти всички дружества, основно за посещение или организиране на научни събития, но сред най-даряваните е Българското дружество по ревматология. Те са получили 93 000 лв. от "АбВи", 23 000 от "Амджен", 63 000 лв. от "ГлаксоСмитКлайн", 84 000 лв. от "Пфайзер", 42 000 лв. от "Рош". Случайно или не, една от основните пробойни в бюджета на здравната каса за лекарства е именно за все по-агресивно навлизащите медикаменти за т.нар. биологична терапия, като там за няколко години разходите са нараснали в пъти до близо 70 млн. лв. за 2015 г. Други дружества, на които се даряват големи суми, са тези по дерматология, кардиология, неврология, белодробни болести, хематология. "Новартис" са дарили 120 000 лв. на Българското медицинско сдружение по хематология, отделно са дали и доста на болницата по хематология в София - 259 000 лв. "Пфайзер" са помогнали с 96 000 лв. на Българското дружество по невромускулни заболявания.

Компаниите дават усилено и на болници, лекарски практики и дори лаборатории, като най-впечатляващи са 241 000 лв. хонорари, платени от "Рош" на лаборатория "Цибалаб". Догодина се очаква и генеричните компании да обявят на каква стойност е взаимодействието им с медиците.



ДРЕБНИ СУМИ

Около 60% от всички лекари, които са били спонсорирани от компаниите, са се съгласили данните им да бъдат оповестени. Смята се, че около 10 000, или една трета от всички доктори у нас, са получавали дарения от фирмите. Според данните обаче медиците, които са ходили на конгреси за над няколко хиляди лева, са единици, като най-високата сума, дадена за един лекар, е 15 000 лв. Масово спонсорствата са от 60-70 лв. до няколко хиляди.