Само преди няколко дни едно решение на Конституционния съд (КС) мина някак "по терлици" през публичното пространство и веднага след това изтече безшумно към архивите на конституционната доктрина и практика. Става дума за акта на висшите съдии, с който те отказаха да отменят като противоречащ на конституцията текст от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Въпросната разпоредба, която бе атакувана пред КС от състав на Върховния административен съд (ВАС), определя, че решението за обявяване на банката в несъстоятелност, даващо и началната дата на неплатежоспособността, може да бъде оспорено само от квесторите, временните синдици, БНБ и прокуратурата.

Въпросният чл. 16 ал. 1 от ЗБН лишава акционерите от право на жалба, въпреки че са страни в делото за несъстоятелност. По делото се атакуваше и чл. 11, ал. 3 от ЗБН, който пък предвижда, че само квесторите и синдиците представляват банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност.

По делото бяха приложени и няколко становища. Министерският съвет, Българската народна банка и Фондът за гарантиране на влоговете в банките бяха на мнението, че искането следва да се отхвърли. Висшият адвокатски съд пък подкрепи искането на ВАС, че въпросните норми трябва да се обявят за противоконституционни.



8 от всички 12 съдии



обаче отхвърлиха искането ва административните съдии и на практика обявиха, че акционери на банки с над 5 процента може да бъдат ограничавани със закон да използват право на защита. И това не противоречи на конституцията.

Ясно е, че в конкретния случай става дума за Корпоративна търговска банка. И че въпросният оспорван текст от ЗБН бе вкаран и бързо гласуван в парламента именно заради тази банка и обявяването й в несъстоятелност. И досега неяснотите около това кой, как, защо и какво направи, че КТБ на практика фалира, си остават. Има някакво наказателно дело, точещо се дело по несъстоятелност, продължаващи взаимни обвинения между отделни лица и групи хора и институции кой е виновен и кой невинен ...

Това в случая обаче е без никакво значение. Защото не става дума за конкретен случай, за конкретна банка, за конкретни игрички, а за законов текст. Дали той е противоконституционен или не? Дори тук не се питаме колко добре или колко зле точно заради един конкретен казус да се пише и приема скоростно промяна в закона. Става дума за простичкия въпрос дали може да има ограничение на практика на защитата на частна собственост и граждански права. Защото утре или вдругиден може да има друг подобен казус и той ще бъде решен по същия начин. И защото има конкретен законов текст, който ограничава възможностите за съдебна защита.

Според мнозинството в КС



"производството за банкова несъстоятелност цели справедливо



удовлетворяване в най-кратък срок на вложителите и другите кредитори на банката, като се взема предвид и обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система". Тук ще оставим настрана обществения интерес, дали бързо и дали изобщо са удовлетворени справедливо и бързо интересите на отделните физически и юридически лица. Защото и това е конкретност, а въпросът е наистина принципен. И при него отговорът на КС е, че в такива случаи трябвало да се бърза, както и че дори правомощията на съда били ограничени. "Затова и правата на участниците в процеса ще са твърде ограничени и ще се отличават от правата на участниците в исковия процес", смята още КС. Висшите съдии твърдят и че в случая



не е налице неравно третиране на встъпилите в съдебния процес акционери,



защото за тях липсвал правен интерес от обжалването. Още повече, че законът не предвижда право на жалба на наистина заинтересованите от датата на неплатежоспособност лица - кредиторите на банката в това число и фондът, който е страна в процеса, пише още в решението на мнозинството в съда.

За това дали акционерите имат право да представляват банката в делото за фалита всички са били на мнението, че възлагането на това правомощие на квесторите и синдиците, първите назначени от БНБ, а вторите от Фонда за гарантиране на влоговете, не нарушава Конституцията.

За правото на жалба на акционерите с над 5 на сто от капитала на банката в производството по несъстоятелност



обаче трима от членовете на КС са застанали на особено мнение



Единият от тях е докладчикът по делото Константин Пенчев, който бе и председател на Върховния административен съд. А другите, които не са споделили позицията на мнозинството, са Таня Райковска (тя ръководеше търговската колегия на Върховния касационен съд) и Георги Ангелов, съдия от Върховния административен съд. Без да подценяваме и омаловажаваме останалите членове на КС - точно те обаче са от малкото, които разбират от въпросната материя - несъстоятелност, административен процес. Останалите членове са основно специалисти по наказателно право, бракоразводно право, наследствено, гражданско право. Пенчев, Райковска и Ангелов са именно хората, които в случая може да се нарекат тесни специалисти. И точно те смятат, че въпросната спорна разпоредба е противоконституционна. Особените им мнения са разделени на две - едното е сборно на Пенчев и Ангелов, другото на Райковска.



"Въведеното ограничение по своята същност е негодно



средство за постигане на неясна, илюзорна цел, несъвместимо с принципите на правовата държава, правосъдието и правото на защита, поради което се явява обществено неоправдано и нетърпимо, а с това и неконституционосъобразно", е написала например Райковска. "Осигуряването на равенство на всички страни в процеса и условия за състезателност би помогнало за установяване на обективната истина (чл. 121, ал. 2 от Конституцията), което безспорно е в интерес както на страните, така и на вложителите и другите кредитори на банката", пишат пък Ангелов и Пенчев. Те посочват и че аргументи в подкрепа на тълкуването пред КС законодателно решение не се съдържат нито в мотивите на законопроекта, нито в обсъжданията на закона в Народното събрание.

В същото време двамата припомнят, че Европейският съд за правата на човека на два пъти се е произнесъл по повод вземане на лиценз, от една страна, и невъзможност за съдебен контрол, от друга. Едното е от 2005 г. по делото "Капиталбанк" срещу България. А другото от тази година - Международна банка за търговия и развитие срещу България. И от двете става ясно, че в конвенцията за защита на правата на човека право на достъп до съд и състезателен процес предполага възможност за ефективно участие на страните в производството. Именно от тях става ясно, че



при непризнаване на право на жалба на акционерите



има нарушение на конвенцията.

На практика малцинството се произнася в полза на ефективен съдебен контрол върху решенията на БНБ. И едва ли някой може да е против подобна теза. Мнозинството от КС обаче приема, че нямало никакви проблеми с ограниченията от съдебна защита. Дали обаче това е правилно разбиране за частна собственост, за защита на частна собственост, за граждански права, за права на бизнеса? Не е ли редно КС да работи именно за тези хора, за фирмите, за частната собственост, за всички прогласени в конституцията принципи и защити? И няма ли пак да остане лошият привкус, че всичко в тази държава е въпрос на конюнктура и конкретни случки?