Тони Блеър е осъден. В миналото ставахме свидетели на пълното оневиняване на управляващите - от кървавата неделя в Северна Ирландия през 1972 г. до трагедията на стадиона в Хилзбъро; истината все се смекчаваше в полза на интересите на управляващите. Но не и този път. Разследването" Чилкот" вече се превръщаше в шеговит синоним на разтакаване и прекалено дълго време, нужно за изпълнение на задачата, но сър Джон със сигурност ще остане в историята с издаването на най-задълбочената и унищожителна присъда за съвременен премиер.

Ние, които демонстрирахме срещу войната в Ирак, не се чувстваме реабилитирани, а само виновни, че не успяхме да предотвратим катастрофата, отнела живота на стотици хиляди хора, сред които и на 179 британски войници; бедствието, коeто травматизира и прокуди милиони хора и което отгледа екстремизма до катастрофални размери.

Една от ползите на доклада "Чилкот" трябва да остане куражът



да предизвикаш властта,



да се съмняваш в официалните твърдения, да устоиш на агресивната кампания на медиите. Поддръжниците на войната сега ще кажат, че трябва да си научим урока. Но нека не им го позволяваме. Уроците бяха ясни на мнозина от нас дълго преди бомбите да завалят.

Чилкот показа, че твърденията на антивоенното движение не бяха теории на конспирацията или празнословия. "Все повече започва да изглежда, че имаме правителство, което търси претекст да влезе във войната, вместо да я избегне", каза депутатът лейбърист и антивоенен активист Алън Симсън седмици преди инвазията през 2003 г. И наистина, както разкрива Чилкот, през юли 2002 г. Блеър казва на Джордж У.Буш: "С теб съм, каквото и да става".

Това, както го тълкува Чилкот, не е прибягване до война като крайна мярка. Това е избор на война, предприета "преди мирните възможности за разоръжаване да бъдат изчерпани". Симсън казваше: "Ние произвеждаме досиета за масова заблуда, фактите в тях се оспорват и оборват бързо и лесно". Сега Чилкот се съгласява, че войната наистина е основана на "погрешни разузнавателни данни и оценки, които не са оспорени, а би трябвало да бъдат". В навечерието на войната Нелсън Мандела обвини Блеър и Буш, че подкопават ООН. В доклада Чилкот пише: "Смятаме, че Великобритания е подкопала пълномощията и властта на Съвета за сигурност на ООН".



Толкова много предупреждения



Месец преди инвазията американският сенатор Гари Харт каза, че войната ще увеличи опасността от тероризма. "Ще разрушим стършелово гнездо, а не сме готови за последиците", предупреди той. Или пък написаното в антивоенния сайт Dissident Voice месец преди конфликта: "Американско нападение и последваща окупация на Ирак ще даде ново вдъхновение и нова вълна сподвижници за "Ал Кайда" или други терористични организации и ще стимулира дългосрочен увеличен риск от тероризъм или срещу територията на САЩ, или срещу американски граждани в чужбина". В доклада "Чилкот" четем: "Блеър е бил предупреден, че едно нападение ще повиши терористичната заплаха от "Ал Кайда" или други групировки".

Бившият премиер твърди, че ужасяващите последици станали ясни твърде късно, но организацията Christian Aid предупреждаваше тогава за "хаос и страдания в Ирак дълго след прекратяване на военните удари". Една благотворителна организация бе прогнозирала събитията далеч по-точно от генерал, който в реч пред студенти, на която присъствах, твърдеше, че 99 на сто от населението на Ирак ще посрещне с цветя нахлуващите чужди войници. Както пише Чилкот: правителството "не взема предвид значимостта на задачата по стабилизиране, администриране и реконструкция на Ирак".

Винаги сме твърдели, че иракската война е



основана на лъжи



Повлиявахме се и от предвоенни статии като "Лъжите, които ни казват за Ирак" в "Лос Анджелис таймс". Докладът "Чилкот" не обвинява Блеър в лъжа. Но в него се отдава голямо значение на този въпрос. Блеър е бил твърдо решен да влезе във война. Разчита на спорни доказателства като аргумент за тезата си. Но дали е измамил себе си или обществото, или пък е бил задвижван от месиански комплекс? Той направи всичко възможно да влезе във война с мрачна перспектива, за която мнозина, включително и 139-те депутати лейбъристи, бяха наясно, че ще приключи катастрофално. Това е достатъчна присъда.

Затова нека аплодираме разследването "Чилкот", задето подпечата официално истините, които отдавна знаем. Всъщност очевидността на това, което предстои да се случи, породи най-мащабно антивоенно движение в историята, макар да бе омаловажено от медиите, които в преобладаващата си част подкрепяха устрема към войната. Колко извратено бе, че тези, които се противопоставяха и критикуваха войната - от политици до шефовете на Би Би Си, загубиха работата си, докато Блеър продължи своята лъскава кариера, работейки за диктатори.

И ужасът продължава - 250-те иракчани, убити миналия уикенд в бомбени експлозии, са кошмарното напомняне за хаоса, за който Блеър трябва да понесе отговорност. Това не бе просто грешка - каквото и да казва законът, от морална гледна точка това е едно от най-тежките престъпления на нашето време. Отговорните за него ще са завинаги осъдени и проклети. След доклада "Чилкот" можем да ги посочим и да ги назовем поименно.