0.61%. 0.64%. 0.78% от БВП. Така пълзи в последните три години, за които има готови отчетни данни (2012-2014 г.) финансирането на научноизследователската и развойна дейност у нас. България е далеч от целевото си ниво за 2020 година - 1.5% финансиране от БВП за този сектор, като причините за това са много. Нито едно правителство в последните години не отдаде приоритетно място на науката в гласуваните годишни бюджети и изредилите се министри дори не се опитваха да твърдят, че го правят. Покрай купищата органи, заети с писането на стратегии и управление на сектора, връзката между наука и бизнес си остава скъсана.

Новият програмен период и наличието на отделна оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" запали някаква светлина в тунела. По нея за научни изследвания и технологично развитие има заложени 286.3 млн. eвро. Сериозни възможности за финансиране на наука и иновации има и по общоевропейската програма "Хоризонт 2020", която за периода 2014-2020 е с рекорден бюджет от 80 млрд. евро. Ако се съди по изготвения одит от Сметната палата на степента на участие на български учени и фирми в тази програма обаче, перспективата хич не е розова. Одитът онагледява ясно структурните проблеми както в управлението на този сектор, така и липсата на потенциал и самочувствие сред фирми и учени. До какви изводи стига Сметната палата в одита за приноса на програма "Хоризонт 2020" към целите, които България преследва?



Управлението на науката - кадруване и хаос



Одитът на Сметната палата, който покрива три години - от 2013 до 2015 г., вади на показ пълния хаос в държавната администрация покрай честите смени на правителства. През рулетката на партийното кадруване за три години са се извъртели стотици кадри, което не помага с нищо на и без това тромавата и неефективна администрация. Показателен е броят на преминалите през поста директор на дирекция "Наука" в просветното министерство - органа, който отговаря за координацията на българското участие в "Хоризонт 2020" - числом и словом шестима директори. Същият кадрил е бил и на експертно ниво. Още по-скандална е картината в икономическото министерство, което носи отговорността за политиката в областта на иновациите и предприемачеството, тоест за връзката с бизнеса. Оказва се, че в отдела, който отговаря за това, изобщо няма хора, натоварени с функции по програма "Хоризонт 2020". Икономическото министерство е пропуснало да излъчи свой представител и в националната контактна мрежа по програмата, в която участват представители на институции с отношение към науката. Икономическият министър просто го няма в цялата схема.

Любопитен е и извършеният от палатата анализ на консултативните органи в областта на науката, които уж би следвало да улесняват координацията и връзките между държава - наука - бизнес. С тази дейност са натоварени цели четири съвета - Съвет за икономически растеж към Министерския съвет, Съвет за иновации към икономическото министерство, Съвет за наука и иновации към МОН и от миналата година - Национален икономически съвет. Националният икономически съвет е създаден след приемането на иновационна стратегия за интелигентна специализация, като идеята е била да обедини дейността на двата съвета към МОН и МИ за иновации и да няма дублиране. Нищо от това не се е случило и броят на съветите просто е набъбнал с 1. Поне новият съвет работи - през 2015--а той се е събирал 5 пъти. За сравнение последните три заседания, установени в одита на Сметната палата на съвета по иновации, са били през 2013 - 2, и 2014 - 1. За периода на одита последните три заседания на Националния съвет за наука и иновации към МОН също са били през 2014 г.



Резултатът - нещо като нищо



Какво са успели да свършат хората, преминали през различните позиции по програма "Хоризонт 2020", е реторичен въпрос. Сметната палата е установила, че до ноември 2015 г. българският сайт на програмата не е бил актуализиран периодично. Важната рубрика "Често задавани въпроси" и по време на одита, и сега е на английски език. И тогава, и сега рубриката "Национални инструменти за подкрепа" стои празна, добрите практики също са на английски. Това не следва да е непреодолим проблем, след като по програмата се работи в интернационални екипи, но все пак става въпрос за български сайт. Палатата изтъква, че не е изградена и база данни с представители на неакадемичния сектор и български фирми, които биха могли да са потенциални участници в програмата. При проведени анкети бенефициенти по одобрени проекти и автори на неодобрени са се оплакали, че са срещнали трудности с осигуряването на информация на национално ниво.

Още по-плачевна е картината с осигуряването на подкрепа за подготовка на проекти. За предоставяне на консултации в правилата на контактната мрежа по програмата е предвидено да се предоставят финансови стимули на лицата, които го правят. Това си останало на хартия, както и самото консултиране на проектите. Част от кандидатите по програмата са ползвали подобни консултации, но други са опрели до помощта на консултантски фирми. Показателно е, че в просветното министерство липсват отчети за дадените консултации, механизъм за контрол на тази дейност не е съществувал. В тази посока като добра практика е посочена Полша, в която е създадена програма за безвъзмездно финансиране на проекти, в които кандидатстващата страна има водещата роля на координатор. МОН обещава подобна подкрепа, включително и по новата оперативна програма, но засега тя не е факт.

Не е изненада, че при тази организация българските представители не са били активни на провежданите заседания в ЕК по програмата. Те не са дали предложения за съдействие или решаване на проблеми, което е разбираемо на фона на липсата на механизъм за одобряване на официални позиции на България по програмата.

От активно участие нужда има, изтъква Сметната палата. Новите страни членки са онеправдани спрямо старите заради обвързаността на възнагражденията на учените с основната заплата, която по принцип получават. По тази линия трябва да се търси решение на общоевропейско ниво. При възнагражденията България е на опашката, на опашките дори и спрямо новите членки, като Сметната палата открито препоръчва промяна във възнагражденията на учените.



Имат ли учените и бизнесът сила за повече?



В тази средства представянето на българската наука и бизнес по програмата е разочароващо. Одобрените български проекти са само 91, като отпуснатото за тях финансиране възлиза на 13 898 848 евро, или едва 0.15% от финансираните до края на 2015 г. проекти. Дотук по програмата на общоевропейско ниво са финансирани 5306 проекта на стойност 9.6 млрд. евро. Освен че проектите са малко, българските учени и фирми по повечето от тях са партнираща, а не водеща организация. Българският партньор е координатор по едва 10 от одобрените проекти. Тук обяснението не може да се търси само по линия на липсата на подкрепа от държавни институции, изтъкват от Сметната палата. Координацията на проекти изисква финансов и счетоводен опит, познаването на бюрократичните изисквания, добро боравене с английски език, доверие на партньорите. Уви, България няма висок имидж в ЕС, а българските научни организации не са достатъчно добре популяризирани като потенциални партньори.

Не са подготвени и самите фирми. Броят на малките и средните предприятия в България е над 300 хиляди, или 99.8% от всички предприятия, като иновационната активност е малка. Тук се изтъква и липсата на достъп до евтини заеми за осигуряване на съфинансирането при проекти с участие на фирми. В тази посока през новия програмен период се очаква подобрение, работи се и по механизъм на подкрепа на проекти, които са оценени добре от ЕК, но не са успели да се класират. Статистиката при фирмите показва подобрение, макар и с бавни темпове. Основен принос за отчетения малък ръст в парите за наука и развойна дейност през 2014 година има сектор "Предприятия", където разходите по това перо са се увеличи за една година със 109.6 млн. лв., или 34.4%. Основният източник на допълнителните разходи са инвестиции от чужбина, включително от еврофондовете.