Варим кафето в джезве, пием го и се забавляваме. А понякога при нас идва и кварталната хиромантка. Гадае на кафе, естествено. Понякога познава, понякога - не. Но и в живота е така - вместо "зиг", правиш "заг" и отлиташ. Над една чаша гадателката дълго стоя, дълго мълча, а после рече на госпожата, която трепетно чакаше:

- У вас стъклото на балконската врата е счупено?

- Мъжът ми - рече госпожата, - този нещастен страхливец е виновен!

- Не мога да разбера как...

- Ами наведе се точно, когато метнах голямата ваза по него!

После онази я пита:

- Той ще ме обича ли още, когато ми побелеят косите?

Гледачката й рече:

- Разбира се, че ще те обича, мила. Нали те обичаше, когато косите ти ставаха червени, черни, сини, виолетови...

А един льохман й се обадил по джиесема:

- Зная, че много ви хвалят в квартала, така че моля да ми се даде квалифициран отговор - защо момичетата винаги затварят очи, когато се целуват?"

Гледачката направо му рекла:

- Изпратете ни ваша снимка. Тогава може би ще успеем да ви дадем отговор.

Онзи ден идва при гледачката един, а тя го пита колко кафета пие на ден:

- Много - вика той и започна да пресмята на пръстите си - едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем девет, десет, вале, дама, поп!

Истина е, че при нас най-много са тези, които пият кафе. Пият го всякак - с чаша вода, с бира, с мента и мастика, с най-обикновена ракия. Хората не се уморяват да пият кафе. Иначе много ментета върлуват по нашите земи. Напитките уж са скъпи, уж са маркови, ама на другия ден ти трябва една кофа аспирин, неотложна медицинска помощ и куче водач.

Скоро бяхме на една дегустация. Дегустацията изглежда сложна работа - едни типове със сериозни лица отпиват от чаши разни напитки, мижат срещу тавана, жабуркат замислени и после казват какво са разбрали от мижавата глътка. Ако въобще нещо са разбрали.

Седим ние на такава една дегустация и гледаме сеир. Наливат на дегустатора от напитката, той отпива, клати глава, излива чашата в една кофа и казва тържествено:

- Бензин!

- Отлично! - казва водещият на дегустацията. - Сега определете годината на реколтата...

Нашата гледачка в свободното си време мие коли отсреща в автомивката.

- Поне да са чисти - вика тя - когато решат да ме бутнат на улицата.

Веднъж на полугодие тук идват всякакви врачки, гледачки, хиромантки, гледачки на карти и знахарки - седят, говорят си, обменят тайни и явни неща.

- Не че не си изкарваме прехраната, но нашият е много тежък занаят - мърмори една от видните знахарки. - Хора всякакви, с големи претенции и условия.

- Даа - вика една хиромантка. - Идват при мен и направо си носят списък. И ми казват: ако не ми предскажеш тези хубави неща, дето сме ги написали, въобще не започвай!

- Само в това да е белята - съгласява се друга от врачките. - Лошо ни приемат, карат ни да изпълняваме невъзможни неща, да пренебрегваме знания и морал, обиждат ни.

- Това е, защото сте млади и неопитни - казва с достойнство нашата гледачка и отпива от кафето си. - Аз вече толкова години гледам на кафе на хората, върша и надомна работа, посещавам кантори и офиси. Какво ли не се е случвало: гонили са ме, ритали са ме, ругали са ме, викали са полицията, но да ме обидят - никога!

А една от квартала се оплака, че отишла при психиатъра и му рекла:

- В последно време мъжът ми се държи доста странно. Като изпива кафето си, изяжда порцелановата чаша. Оставя само дръжката.

Доктора я погледнал й казал:

- Наистина странно! Та тъкмо дръжката е най-вкусна!

Гледачката ни направи пауза и философски обобщава:

- Даа, винаги смисълът е в гледната точка.