От 14 юли до 28 август

Национална галерия



Първото мащабно представяне на мариниста Георги Велчев организира Националната галерия в клона си "Двореца". Колекцията "Класик на морския пейзаж" включва около 100 творби, разкриващи всички периоди, стилови насоки и характерни мотиви от творчеството на художника. Почти до края на ХХ век той остава слабо известен за специалистите и ценителите. С възстановяването на неговия музей във Варна през 1996 г. започва по-активно популяризиране на творчеството му.

Георги Велчев е един от новаторите в българското изкуство и е сред най-големите майстори на морския пейзаж. Роден е на 18 ноември 1891 във Варна. От 1910 до 1920 г. (с две прекъсвания поради Първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Още в най-ранните си творби проявява склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации. Той е в едно поколение с художниците Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 20-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм. В периода 1920-1922 г. Велчев живее в Париж. Маслените и гвашовите му творби, създадени тогава, показват привързаността на художника към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите, които създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека. През 1923-та се мести в Германия, живее в Мюнхен, Берлин, Бремен; изложбите му в Карлсруе и Висбаден са добре приети. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен. През 1924 г. вече е в Ню Йорк, където пребивава до 1931-ва и устройва осем изложби. Рисува още в Австралия и Китай. В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Използва разнообразни техники и сюжети, но най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив. Предпочита да интерпретира изпълнената с богата символика среща между морската шир и самотния скалист бряг. В тези му пейзажи витае особено напрежение, идващо от автентичността и сетивното въздействие на изобразената природна среда. Свободният и експресивен живописен жест, богатите и сложни колоритни хармонии свидетелстват за силно емоционалния темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ. С бохемското си поведение той предизвиква тежки обвинения от страна на тоталитарната власт след 1944-та. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и на 16 април 1955 г. умира беден и изоставен. Най-известният му автопортрет от 1948-а, включен в експозицията, показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование.