Днес е много трудно да си припомним въодушевлението, което цареше, когато Барак Обама стана първият чернокож президент на САЩ. Та нали именно той трябваше да стане онзи, който да пребори расовите бариери в Америка и да премахне първородния грях на бившето робство, който да покаже, че в страната няма значение какъв цвят е цветът на кожата. Събитията от миналата седмица, когато двама съвсем нормални чернокожи бяха застреляни без повод и причина от полицаи, както и последвалото убийство от желание за мъст на петима бели полицаи в Далас показаха колко малко са се оправдали тези надежди за промяна. Седем и половина години след като Обама пое президентския пост, пропастта между чернокожите и белите е по-голяма откогато и да било. Множеството случаи на прекомерно, а много често и смъртоносно полицейско насилие срещу чернокожи доведе до създаването на ново движение за граждански права. Убийството на белите полицаи в Далас пък повдигна въпроса дали страната отново е заплашена от расови бунтове, както беше през 60-те години на миналия век, когато черни активисти и хулигани опустошаваха цели градски райони. Как се стигна до сегашното положение, и то при чернокож американски президент?



Именно затова си струва отново да се прочете известната реч на Обама по расовия въпрос,



която той държа като кандидат за президент през 2008 г. Това се случи, след като станаха известни радикалните схващания на неговия дългогодишен пастор. Става дума за една прекрасна реч на държавния глава, която бе проверена във времето. Това обаче е и най-депресиращото в нея, тъй като анализът на президента за различните светове, в които живеят чернокожите и белите американци, все едно е писана вчера, а не преди повече от осем години. Тази реч започва с встъпителните думи, които са залегнали в Декларацията за независимост на САЩ: "Ние, народът, заявяваме, че искаме да създадем един съвършен съюз...". По този начин Барак Обама разбира Америка като един проект на случващото се, който постоянно се развива, за да става все по-добър. През 1776 г. един от бащите основатели на страната Томас Джеферсън формулира един от най-важните постулати на западната цивилизация след написването на Библията. "Според нас следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие."

Но тези декларирани тогава намерения не се отнасяха за черните роби и за жените.

Именно затова много хора повярваха, че именно управлението на Обама ще изпълни тези обещания. Като един вид преход, който започна с Декларацията за независимост, премина през премахването на робството от Ейбрахам Линкълн, движението за граждански права на Мартин Лутър Кинг през 60-те години и ще завърши с управлението на Барак Обама. Чернокожите видяха в негово лице истинския стремеж за равноправие. Много бели също го избраха, за да се превъзмогне първородният грях на бившето робство. Самият Обама обаче още тогава беше скептично настроен. "Независимо от това, което казват моите опоненти, както чернокожи, така и бели, аз никога не съм бил толкова наивен да смятам, че въпросът с расите ще може да бъде решен за един предизборен период или само с кандидатурата на един човек", каза той в своята известна реч. А тогава той дори още не беше официален кандидат за президент на своята партия. Два президентски мандата по-късно показаха колко прав е бил, дори при положение че именно надеждата за промяна го закара в Белия дом. Прогресът на едно общество не е линеен процес. Той по-често прилича на скокове - два напред и един назад.



Съпротивата срещу Обама прие натрапчиви форми



Да, избирането и преизбирането на Обама бяха важен момент в американската история. Обама преобърна стереотипите какво означава да си черен в Америка. Но първият чернокож президент предизвика и контрареакция.

Разбира се, може и да става дума за градивна критика на някои негови политически действия. Но противопоставянето на Обама през годините взе натрапчиви форми, чиято изостреност не се обяснява само с политически различия.

Те бяха задвижени от ирационален и несъзнателен мотив - страховете на белите от загуба бяха от същия калибър като конспиративната теория, че Обама не е християнин или че е нелегитимен президент, защото не бил роден в САЩ.

Малка част от консервативния сегмент обговаряше тези страхове и теории, но затова пък беше много шумна. Доналд Тръмп също бе един от "родителите" на мита за рожденото място на Обама и яхна вълната на гнева на белите, насочвайки се към президентския пост. Страната изглежда отново разделена. Нима всичко е било напразно?

Трябва да се избегне такова историческо пораженчество. Да, някои от надеждите за преодоляване на расовото разделение не се осъществиха. Белите и чернокожите все още живеят в различни квартали, световете им рядко се засичат. Но Обама умело противопостави образа на успелия чернокож на криминално проявения обитател на гетото в общественото съзнание. За първи път много чернокожи бяха назначени в ръководството на отделните министерства.

През двата си президентски мандата Обама управляваше по свой, готин начин, без да пренебрегва белите си предшественици. Повечето от социалните му реформи бяха директно ориентирани към прослойката на чернокожите. А в Демократическата партия вече има консенсус, че законите за реда от времето на Клинтън трябва да бъдат реформирани, тъй като благодарение на тях зад решетките се оказаха огромно количество чернокожи.

Изглежда непонятно, че именно по време на управлението на чернокож президент възниква ново движение за граждански права. Но нерядко Black-Lives-Matter несправедливо поставя под абсолютно подозрение цялата полиция и общество.



Обама разшири хоризонта на очакванията на чернокожите



В крайна сметка става дума за американските идеалисти, които смятат, че Америка няма достатъчно високи идеали и трябва да ги подобри. Обама разшири хоризонта на очакванията на чернокожите - такъв, какъвто трябва да е за всички американски граждани. И това е причината защо една нова генерация чернокожи протестира срещу липсата на равноправие и напомня на Америка обещаното й преди 240 години.

"Този съюз вероятно никога няма да бъде съвършен, но всяко следващо поколение показва, че винаги може да стане по-добре", каза Обама преди повече от 8 години. Трагичните случаи от миналата седмица показаха ясно - все още има много за вършене.