Дейвид Камерън ще напусне премиерския офис и ще седне на депутатската скамейка, след като кариерата му бе прекъсната при възможно най-унизителните обстоятелства. Минути по-късно Тереза Мей ще заеме мястото му начело на правителството на Нейно величество. Така фунционира британската политика. След това Мей ще се придвижи до "Даунинг стрийт" със съпруга си Филип и ще влезе на номер 10 за пръв път като премиер, където ще я брифира най-старшият държавен чиновник - секретарят на правителството. После Мей ще даде заповед на военните какво да правят в случай на ядрено нападение.



Какво могат да очакват Великобритания и Европа



от тази резервирана и в известен смисъл скромна англичанка с най-сериозната задача за премиер след Втората световна война?

Първата работа на Мей на "Даунинг стрийт" ще е да състави новия кабинет. Това дава на премиерите възможност да демонстрират и утвърдят властта си, но крие и голяма политическа опасност - зад всеки избран стои някой, който е загубил.

"Хората, които тя ще издигне, ще са най-добрите за постовете", твърди министър, който е работил в тясно сътрудничество с Мей. "Ще се върнем към подходящия състав на правителството. Хората ще го одобрят, защото ще усетят, че имат възможност да се докажат. Тя няма свой кръг приближени".

Това изказване отразява неприязънта сред торите към практиката на Камерън



да назначава стари приятели



и съюзници на апетитни постове. Обяснява и подкрепата, която Мей получи сред старите депутати консерватори като Крис Грейлинг, Дейвид Дейвис и Лиъм Фокс, които усещат, че може да се завърнат във властта.

За разлика от Камерън, Борис Джонсън и Джордж Озбърн Мей няма свои хора. Тези, които попаднаха в екипа й, са забележителни в своята обикновеност и са преминали през ситото на парламента. Основните хора в екипа й могат да бъдат определени като "тихите успяващи", казва неин привърженик сред торите. От Мей може да се очаква да назначи в кабинета лоялни консерватори като Саймън Кърби и Джордж Холингбери, както и Гавин Уилямсън, шеф на кампанията на Мей. Министърът на планирането и жилищното настаняване Брандън Луис също може да заеме ключов пост.

Неминуемо в правителството й ще има немалко жени на ключови позиции. През 2005 г. Мей оглави кампанията Women2Win за избиране на повече жени консерватори в парламента. "Тя помогна на много жени в парламента, това е голям плюс за Тереза", коментира депутат от торите. Очакват се назначения за Амбър Ръд, Прити Пател и Карън Брадли.

Мей получи подкрепа от почти всички, с които е работила в правителството, а това е атестат за лидерските й качества, коментират съюзниците й. Всички от екипа й във вътрешното министерство подкрепиха кандидатурата й, а бивши служители дори



напуснаха работата си в частния сектор,



за да станат доброволци в кампанията й.

Шефът по комуникациите на екипа й Кейти Периор си взе отпуск от пиар фирмата, в която работи, в кампанията се включиха и бившите съветници на Мей Фиона Кънингам и Ник Тимъти. "Не е лесно да спечелиш доверието й, но щом го сториш, тя застава като скала зад теб. Другото, което ме изумява, е колко бързо хората развиват огромно уважение към нея. Когато дойдеш на работа, тя вече е там, и когато си тръгваш, тя също е там", коментира министър, работил с нея.

Депутатът Гай Оперман обяснява лоялността към нея с факта, че който я познава отблизо, знае, че тя е далеч по-приятна и топла в отношенията си с хората. Разказва, че когато научил, че страда от мозъчен тумор, е получил множество картички с пожелания за скорошно оздравяване от колеги. "Получих едно единствено писмо, написано на ръка, и то бе от Тереза Мей. Нямаше нужда да го прави, аз не работех с нея. Всъщност почти не я познавах. Тя обаче ми предложи да ми помогне, с каквото може," казва той.

Лоялността на хората от екипа и най-близкото й обкръжение обаче може да създаде "манталитет на бункера", опасяват се бивши служители на "Даунинг стрийт". Нейното министерство е единственото, за което на "Даунинг стрийт" знаели, че не могат да контролират, и служителите й често влизали в сблъсък и спорове с тези на Камерън.

Мей има репутация на твърдоглав човек, дори на инат.



"Тя е дяволски трудна жена",



изпусна се в интервю ветеранът депутат Кен Кларк. Коментарът му веднага бе възприет като комплимент от екипа на Мей, откъдето залагат на това, че репутацията й е уверение за сила, а не е слабост в бурните политически времена.

"Тя е единственият човек, който съм виждал да се противопоставя и на Джордж Озбърн, и на Дейвид Камерън в кабинета", възхищава й се бивш колега. Заради репутацията й вече често я сравняват с бившия премиер Маргарет Тачър, която побърка Брюксел, докато не извоюва правото Великобритания да си връща от вноските в бюджета, и която обяви, че няма да отстъпи пред мащабните протести срещу икономическата й политика. Поддръжниците на Мей твърдят, че тя е непоклатима, щом вече е взела някакво решение.



Тя не е и заклет консерватор.



Мей си спечели одобрението на бивши колеги либерал-демократи заради подкрепата си на гей браковете, за законодателната инициатива срещу съвременно заробване и трафика на хора, за реформата в полицията.

В последната си реч като министър на вътрешните работи Мей изложи плановете си като премиер. Това не бе просто навлизане в центъра на играта, а гигантски скок. Тя призова за стратегия за индустрията, атакува работата на Джордж Озбърн като финансов министър и обеща повече подкрепа за обикновените семейства, а не само за "малцина привилегировани".

"Не вярваме само в индивидуализма, а и в обществото", каза още Мей в пълен контраст с прочутата фраза на Тачър, че "няма такова нещо като общество".

Въпреки твърдия подход на Мей към миграцията, левичарският й уклон не е новост. В реч през 2013 г. тя призова правителството да действа срещу корпоративността и да се фокусира върху справедливостта.

Каквито и уклони да проявява от време на време, нищо не може да промени факта, че Мей смята да съкруши Лейбъристката партия, срещу която се бори още от тийнейджърка. Мей работи за това да стане премиер още от студентските си години. Тя вярва безусловно в компетентното правителство, което според нея не може да бъде съставено от лейбъристи.