Ако смятате, че Динко от Ямбол е респектиращ, не ви е отваряла вратата жената на комшията. Разбираемо, бях два етажа по-долу още преди да заглъхне из стълбището ехото на нейното "В мазето е!"

- Какво ровичкаш из празните буркани, комши? - подвикнах малко по-късно.

Той изправи гръб, изпука с врат и сподели:

- Отварям място за реактора.

Погледът ми погали дамаджаните с ракия и успокоен, че безценните са добре, затърси общочовешките признаци на лудост в очите на комшията. Казах меко, терапевтично:

- Какъв реактор, пиленце?

Моят човек отри чело с власатата си китка, пък кимна към обърнатите кофи:

- Да седнем!

Мазето на комшията е оборудвано като по учебник за в случай на апокалипсис по причина на мигранти, зомбита или законна съпруга, тъй че за нула време нарязахме домата, който до този момент съхранявах до сърцето си и надигнахме чаши с тройнопрепечена всичковица.

- Сутринта ми звънна телефонът - подхвана комшията, - някакъв мъж хленчеше в слушалката, после друг мъж ми каза, че иранците не са купили ядрения реактор, а лихвите си текат и какво правим сега?

- Телефонни измамници! - загрях веднага.

- Като по учебник! - потвърди комшията. - Казах им, че е трябвало да мислят, като са го поръчвали.

- Заигра им играта значи? И те какво?

- Казаха, че правителството е решило на мен да го продадат, да съм приготвел хиляда лева, пращали таксиметров шофьор да ги вземе.

- Класическа схема! А реактора - какво?

- Бил още в Иран на сгледа, сега го чистят, някаква камила го била наплюла.

- Ей, каква правдива версия са измислили!

- Нашите големци винаги измислят правдиви версии.

- Не, аз за телефонните измамници говоря.

Комшията стана, помами ме с ръка:

- Ела да видим бакшишът какво прави!

Излязохме в коридора и отидохме тихо до прозорчето на мазето. Надникнахме - от другата страна на улицата бе спряло такси, от онези, дето наименованията на компаниите са изписани с правописни грешки. Шофьорът - български гражданин с потник и шкембе по рождение, бе отворил вратата, пушеше и оглеждаше минувачите. С комшията го погледахме, похихикахме, пък се върнахме при домата, чукнахме се, отпихме.

- Мислил ли си, комши, какво щеше да го правиш този реактор, ако наистина ти го дадат?

- Разбира се. Слагам го до качето за зеле и го пускам в експлоатация!

- Това като как? - проявих научно-популярен интерес.

- Прочетох в учебника по "Звяр и природа" за четвърти клас на детето, че този тип реактори били с два контура. Значи във вътрешния контур пускам да се дестилират джибри, а по външния контур пускам зелев сок от качето да охлажда, хем ще се претака.

- Ами отработеното ядрено гориво какво ще го правиш? В найлоново пликче и през балкона?

- Руснаците ще го преработват, те имат традиции в това отношение още от времето на Петър Велики.

- Тази работа пари струва!

- Като им дам две шишета от олио с тройнопрепеченица, веднага ще отнесат ядрените неща. Срещу лимонадено шише от същото ще ми дадат някоя и друга буца обогатен уран да напълня реактора, колкото да църцори по малко ток. Взимал си назаем цимент и арматура от строеж, знаеш какви са основите на натуралното стопанство в славянския свят!

- Много хубаво си го измислил! - признах с половин уста, че с другата половина замезвах. - Жалко, че тези нямат реактор, нали са измамници!

- Дреме ми, аз пък нямам хиляда лева! Ще ми вземат...

И комшията спомена основното оръжие, на което разчитаме в борбата срещу измамници, властимащи и други естествени врагове на българския народ.