Вече има доста белези за оживление на имотния пазар. Цените на апартаментите неумолимо вървят нагоре - по-бавно, отколкото искат продавачите, и по-бързо, отколкото се харесва на купувачите. Така или иначе, в момента те са доста по-ниски от върховете, които бяха покорили през 2007-2008 година.

Българският пазар на жилища беше сред най-тежко ударените от глобалната финансова криза. Макар че първите видими признаци на кризата в САЩ се проявиха още през 2007 г., у нас имотният бум продължи и достигна своя апогей през третото тримесечие на 2008 г. Последва голямото пропадане. Цените на жилищата у нас се сринаха с 38%, преди да ударят дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали само с 8%.

Защо движението нагоре е толкова бавно и кога цените на къщите и апартаментите ще достигнат висотите отпреди кризата? Няма да е скоро. Просто защото двигателите на растежа тогава и сега са различни.

Имотният бум, който продължи до есента на 2008 г., беше



движен от бурния растеж на българската икономика,



подхранван от влизането на България в ЕС и от рекордния приток на чужди капитали. Глобалните инвеститори бяха подпомогнати от ниските лихви, изобилната ликвидност и измамното усещане за стабилност. Интересът на чуждестранния бизнес към България достигна своя връх през 2007 г., когато в страната се вляха рекордните 9.1 млрд. евро. Но след пика инвеститорският интерес отслабна многократно и в периода 2010 - 2015 г. преките чужди инвестиции се движеха в скромните граници между 1 и 2 млрд. евро. Успоредно с това тежестта на парите, които българските емигранти изпращат на своите роднини в страната, нараства. Емигрантските пари днес изглеждат поне толкова значими, колкото и преките чуждестранни инвестиции.

Притокът на задгранични капитали играеше основна роля в имотния бум у нас преди кризата. А в последните няколко години картината е съвсем различна - ръстът на жилищните цени се дължи на вътрешни, а не на външни причини. Поскъпването на апартаменти и къщи напоследък е



движено от оживлението на пазара на труда



Само през 2015 г. доходите на заетите лица са се повишили с близо 10%. Това увеличение означава, че жилищата стават достъпни за по-широк кръг кандидат-собственици, още повече че в момента цените остават сравнително ниски - те са с 33% под предкризисните равнища.

Покачването на трудовите доходи и значителното понижаване на лихвите направиха и ипотечните заеми достъпни за повече хора. Обемът на новите жилищни кредити, които банките отпускат на физически лица, нараства от 2013 г. насам, а през 2015 г. се увеличава с двуцифрени темпове. Резултатите са видими - през 2015 г.



продажбите на недвижими имоти скачат с 6% годишно



Сключените имотни сделки обаче все още са 30% под предкризисните стойности. (Цитираните проценти са по данни на Агенцията по вписванията, които обхващат всички видове недвижими имоти - жилища, земя, административни, търговски и индустриални имоти.)

Въпреки всички тези развития през последните години жилищният пазар все още е много далеч от предкризисните показатели - и като цени, и като брой сделки. Цените се движат нагоре, но с доста ниска скорост. В момента притокът на чужди вложения към Източна Европа, в т.ч. и България, е ограничен, а глобалните инвеститори са изправени пред множество предизвикателства. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика. Можем да добавим и последните тревожни събития в Турция. Всичко това означава, че не можем да се надяваме на някакъв внезапен и огромен инвеститорски интерес към България. А без нов свеж поток от чужди капитали цените на жилищата у нас ще се повишават с бавни темпове и няма изгледи скоро да се доближат до нивата преди кризата.