На колко и какви почивки имам право като работник? Кои са задължителни за работодателя ми?
В.В., София
В Кодекса на труда (КТ) има специален раздел, озаглавен именно "Почивки". Те са регламентирани извън материята за отпуските и не се включват в тях.
Първата регламентирана в КТ почивка е тази в самия единичен работен ден. Според чл.151 от КТ "работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки". Изрично е посочено, че работодателят е длъжен да осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
Необходимо е да се натърти, че почивките не се включват в работното време. Само в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.
КТ регламентира и междудневна почивка. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Именно това правило позволява например някой да работи не 8, а 12 часа. Например в магазин или като охранител. Но правилото е задължително да има 12 часа почивка на ден. Останалото трябва да се счита за нарушение.
В кодекса е регламентирана и седмична почивка. Според чл.153 при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е поначало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Има и едно почти математическо правило. При него при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2 т.е. 36 часа, но не по-малък от 24 часа в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.
За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа, пише още в КТ.
В този раздел "Почивки" на КТ са регламентирани и празничните дни, които през годините са променяни няколко пъти. Така официални празници към момента са:
1 януари - Нова година;
3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България;
1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
КТ дава право на Министерския съвет да може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.
Те да вземат да почнат да работят и да служат, че засега и работата и службата има е повечето почивка, заради което сме на това дередже с БВП.
Където погледнеш, вместо работещи се виждат пушещи кибици.