Не само ние се чудим кои ще бъдат кандидатите за президент в протичащата анонимна предизборна кампания. ДПС също се чуди и дори настоява да разбере по-бързо. В специална декларация от парламентарната трибуна партията призова колегите си да не се ослушват, ами да извадят час по-скоро имената. Изглежда, сякаш от ДПС нямат твърде големи претенции към профила на бъдещия държавен глава. На тях им стига да бъде обратното на Росен Плевнелиев и да бъде "чувствителен" към правата и свободите на гражданите.

Лидерът на ДПС говори тези неща не само в Народното събрание, но и из страната. На събрание близо до Търговище Мустафа Карадайъ очерта "важната и отговорна задача", която стои пред тях. Много партии ще издигнат кандидати, каза той, но на ДПС се пада отговорността да каже кой да е президентът. Онзи, когото ще избираме, явно няма да е само чувствителен към правата и свободите, но и коронясан от формацията с "права и свободи" в името. И ако някои види в думите на Карадайъ съвсем нормално преувеличение за нуждите на агитацията, ще сгреши. Кметът на Кърджали Хасан Азис повтори буквално същото, със същите думи. Ето че



ДПС излиза пред публиката в любимата си роля на kingmaker,



на политически стрелочник, който решава дали влакът да завие наляво или надясно и до коя гара да стигне. Около тази роля на движението в годините на прехода обрасна цяла митология. Безброй пъти беше повторено, че без ДПС не може да бъде избран президент, следователно първо правило на кандидатпрезидентската кампания е да си осигуриш благоразположението на партийното ръководство.

Но така ли е наистина? При избора на Желю Желев навярно да. Разликата между него и Велко Вълканов беше малко над 300 000 гласа и поне донякъде може да се обясни с прилива на гласове от ДПС към бащата на българската демокрация. При първия избор на Георги Първанов през 2001 - също така навярно да. Първанов би Петър Стоянов с под 300 000 разлика, които отново можем да припишем на електоралната инжекция от страна на ДПС. Само че незаменимата позиция свършва дотук. През 1996 г. Стоянов отнесе Иван Маразов с над 800 000 гласа. През 2006 г. Първанов се наложи над Волен Сидеров с над милион и 400 000 и пак едва ли ДПС е било единствената сила зад тази ножица. А през 2011 г. ДПС чисто и просто подкрепи загубилия кандидат срещу печелившия. Независимо обаче от цифрите, които са ясни и недвусмислени, в обществото, в медиите и даже в значителна част от политическия елит дълбоко е залегнало убеждението, че не само не можеш да бъдеш избран за президент против волята на ДПС, но и ако бъдеш избран, това би било само защото ДПС те е подкрепило.

Карадайъ произнесе и една многозначителна фраза, после, на друго място, я повтори. При пестелив на думите човек като него това не е маловажно. Фразата е:



"Непотърсена подкрепа ДПС няма да даде"



С други думи, това е израз на недоволство, че времето си тече, а никой още не е дошъл при тях с конкретни оферти за подкрепата им. В същото време в публичното пространство вървят слухове, че офертите отдавна са направени и преговорите текат. ГЕРБ нямат още кандидат, защото го договарят с ДПС, пусна поредната си сензация Радан Кънев. ДПС се е разбрало с БСП за президентския вот, опонират му различни анализатори.

Да се намига във всички посоки, да се държат отворени врати и вляво, и вдясно, е вече условен рефлекс за ДПС. Същевременно в настоящия случай партията сякаш е по-склонна да заложи вляво, а не вдясно. Без да има някакво окончателно решение, разбира се, тенденциите сочат натам. За ДПС голямата битка за идентичност и позиции е с нерегистрирания, но крайно гласовит ДОСТ. Почти няма да срещнем хората на Карадайъ из медиите. Вече месеци те са се потопили под водата, обикалят страната, потягат структурите и мобилизират избирателите. И действат с подозрението, че Местан съумя да развие такава мащабна дейност не без дискретното съдействие на властта. Следователно, тази власт все повече се разглежда като анти-ДПС власт. Вярно, че и Местан, още преди да бъде изгонен, си позволяваше критики и предупреждения срещу ГЕРБ, но от Коледа насам тонът решително се изостри. ДПС твърдо иска предсрочни избори - включително и защото за тях е добре колкото може по-рано да се види що е Местан и има ли той почва у нас. Изявленията са пряко прицелени срещу "тази власт", в която участват "фашисти и националисти", и която трябва незабавно да бъде сменена.



Едва ли става дума за тактическо говорене



Вероятно ДПС наистина разглежда президентския вот като сигнална ракета за бъдещ парламентарен и усилено се готви за поредния си завой.

Само че за да се получи завоят, на ДПС му е необходима силна БСП, и то след като дадоха всичко от себе си, за да я направят слаба. Толкова силна БСП, че да бъде флагманският кораб на един политически обрат. И затова можем да върнем лентата два месеца назад, към националната конференция на АБВ. Както си спомняме, Йордан Цонев отправи приветствие към хората на Първанов и дебело подчерта, че "АБВ и БСП трябва да осъзнаят отговорността си пред левите избиратели", че те трябва да "изградят силна левица". Крайно съмнително е Цонев да е огласявал собствените си размишления. Какво е нужно на левицата, е отделен въпрос, но явно на ДПС е нужно тя да бъде обединена, за да бъде подходящ контрапункт на хегемона ГЕРБ. Така и Карадайъ ще може да реализира вътрешноелекторалните си цели, и самото ДПС ще изпъкне като още по-влиятелен балансьор между двама големи.

Но големите очевидно мълчат и не идват на килимчето на ДПС. И на ДПС му се налага да напомня, че го има, защото мълчанието продължава по-дълго, отколкото издържа търпението му.