Новите драстично по-ниски глоби за ГМО са "определени в разумен размер, така че да бъдат реално приложими и събираеми, като същевременно се запази и техният възпиращ и възпитателен ефект". Така министерството на земеделието мотивира вчера промяната, приета в сряда от правителството. Както "Сега" писа, министрите одобриха нов Закон за храните, според който глобите за пускане на пазара на храни с ГМО без разрешение от министерството на земеделието и без специално обозначение на етикета, както и за влагане на ГМО съставки в храни за деца са от 2000 до 4000 лв. и от 4000 до 6000 лв. за юридически лица. Досега санкцията беше от 25 000 до 35 000 лв., а за юридически - от 50 000 до 70 000 лв.

"Практиката показва, че глобите с такива високи размери се налагат изключително рядко. През 2015 г. е установена една пратка соя зърно с произход Украйна със съдържание на ГМО над допустимата прагова норма 0.9%. Съставени са 2 акта за установяване на административно нарушение", допълниха оттам. "В специалния закон - Закона за генетично модифицирани организми, са предвидени изключително високи санкции по отношение на пускането на ГМО на пазара, етикетирането и опаковането им" е другото обяснение на министерството за намаляването на глобите над 10 пъти. В същото време в мотивите към закона пише, че с него се завишават глоби за други нарушения при храните, тъй като по-ниските санкции нямат ефект.

Специалният закон за ГМО касае основно производството, но има и текстове за пускането на пазара и дори за етикетите на храни с ГМО. Според него глобата за пускане на пазара на подобни продукти без разрешение е огромна - от 300 до 500 хил. лв. Почти същата е санкцията за продажба на продукти извън точно определеното по лиценз - от 200 до 500 хил. лв. В закона е описано и какви трябва да са етикетите на храни с ГМО - например съобщението, че продуктът е с генномодифициран организъм трябва да заема поне 25% от опаковката. Нарушението за етикетирането се санкционира с 200 до 500 хил. лв.

Не е ясно обаче защо една и съща материя е описана в два закона, но с коренно различни санкции. Няма логика и в обяснението, че глобите по Закона за храните са прекалено високи, за да са събираеми, докато огромните санкции в Закона за ГМО си стоят високи и се ползват като обяснение за намалението на глобите в другия закон. Не е ясно и най-важното - по кой закон ще санкционират занапред министерството на земеделието и агенцията по храните, които осъществяват контрола над храните с ГМО и според двата закона. От агенцията по храните обявиха, че досега има само един случай на открити ГМО храни в нарушение на закона - случаят със соята от Украйна. Там са наложени 2 глоби - на производителя и на доставчика за 1000 и за 2000 лв. Соята е била разрешена за внос, но на етикета не е написано, че съдържанието на ГМО е над допустимите 0.9%. Глобата очевидно е по Закона за храните.

ГЛЕДНИ ТОЧКИ

"Законът за ГМО касае основно отглеждането и производството на такива продукти у нас", обясни пред "Сега" Евдокия Манева, бивш министър и зам.-министър на околната среда. Затова и според нея текстовете за пускане на ГМО на пазара в този закон касаят основно произведени у нас продукти. Със същия закон обаче на практика беше наложен мораториум върху всякакво производство на ГМО у нас. Вносът е разрешен, стига да е на някой от 30-те продукта, разрешени за внос в ЕС от Еврокомисията. В ЕС е разрешено и производство на един вид царевица.

Според Борислав Сандов от "Зелените", когато става дума за контрол над храни, основният закон трябва да е този за храните. И той като Манева смята, че Законът за ГМО касае основно производството. "Трябва синхрон, не трябва санкциите да са различни", допълни той.