Попът на пернишко село се зарече пред прелитащия да разговаря с миряните само за билки, защото отвори ли дума за нещо друго (особено за политика, пази Боже!), все някой ще му се разсърди. Вестниците, и те като селския поп, наблягат на билките. Образец е "Стандарт", който ни съобщава за "300 000 семейства в бизнеса с билки", а след това развива изобилно темата на 1-ва, 2-ра и 3-та стр. За такова нещо няма кой да му се разсърди, даже може да бъде поощрен по линия на някоя комуникационна стратегия на правителството.

"24 часа", който също не се отказва от комуникационни поощрения, е разлял темата за билките на 2-ра и 3-та страница под заглавие "3000 лева на месец изкарват берачи на билки в Родопите". Очевидно няма друг отрасъл в икономиката, който да заслужава подобно внимание. Но трябва да се отбележи, че събирачеството на готови блага от природата е най-примитивната икономическа активност на хората, която изключва нуждата от държава. Каквото пусне Господ, на това се разчита. Любезната преса много рискува, защото създава впечатление, че хората могат да минат и без услугите на властта.

По-обиграните медии знаят, че трябва да популяризират без задръжки добрите дела на управляващите. "Леят асфалт на всяка трета улица в столицата", тържествува "Монитор", който знае мистичната мощ на думата "асфалт". А пък асфалтбашията ще се възкачи на президентския пост, стига да го пожелае.

И не е вярно, че държавата е прогнила от корупция. Доказателство от "Труд": "Неподкупен митничар има на Дунав мост". Вижда се, че при повече старание може да се открие поне един неподкупен служител на възлов пост. Публикацията звучи като приказка: "Митничарят от Дунав мост отказал 2625 евро подкуп от турски шофьор на камион, в който били скрити 41 имигранти".

Приказният ефект се засилва от загадъчния подход на вестника, който пропуска да ни съобщи как се казва митничарят, сякаш е неродена мома насред мълчана вода.