В сайта "Всеки ден" видяхме карикатура, от която ни се изправиха косите. Не смеем да я препечатаме, защото сюжетът й е повече от скандален - костюмар (може би политик) с глава-тиква седи в стол с надпис EU; към дръжката на главата-тиква е привързан етикет: Made in Bulgaria. Това дори ни е страх да го разтълкуваме, само можем да си плюем в пазвите и да речем - пази, Боже! Тиквата е немил-недраг образ в българския обществен живот. Ласкавото име "Боко Тиквата" бе прононсирано в изданията на г-н Пеевски в едни далечни времена - преди парламентарните избори 2009, предшестващи първия кабинет "Борисов". Естествено, в съответните издания след изборите през 2009 Боко Тиквата се превърна в г-н Борисов. Но въпреки специфичното развитие на тези медии символът "тиква" се намести трайно и устойчиво във фолклора.

Затова се стреснахме от тази карикатура с тиква - нима палачинката отново виси със страшна сила във въздуха? Нима вятърът сменя посоката?

Нямаме причини да се съмняваме в курса и правата линия на "Всеки ден" - това е образцов информационен сайт, за който не бихме казали "близък до тоя, близък до оня", както е прието да се определя линията на коя да е отделно взета медия или медиен конгломерат у нас. Можем да кажем само - близък приятел на Правдата и свинското с тиква. Понякога препечатваме оттам ярки мнения на интересни личности.

И сега изведнъж тази карикатура!

Бързо се окопитихме и продължихме да сърфираме из сайта - гледаме, че всичко си е както трябва - "Бойко голям оптимист след разговора с Путин", "Путин към Бойко: Всичко ще направя, каквото кажеш", "Борисов към министрите: Излишъкът не означава пари за харчене". И още едно заглавие - "Дончев опроверга Първанов: Борисов не го е страх!"

Защо тогава е тая оскърбителна карикатура с тиква-политик, произведена в България?

Разгеле, открихме мотивацията! В същия сайт съществува и статия "Ще учим ЕС как се садят тикви".

В прединфарктно състояние вече очаквахме да прочетем филипика срещу Тиквоний Първи...

Успокоихме се, когато прочетохме, че в статията се анализират емоционално данни, според които насажденията с тикви в България са се увеличили; за тях има субсидии, пък се гледали лесно - "Внезапно се оказа, че тиквите са най-предпочитани за отглеждане от производителите, които получават земеделски субсидии".

Дотолкова рентабилно станало тиквопроизводството, че само за година отрасълът бележи ръст от 504 процента! Но както знаете, преразказът не ни е любимата дисциплина, така че даваме думата на авторката, която достатъчно добре е изразила тезата си в тиквената статия:

"...Не защото сме минали изцяло на печена тиква, а за гарнитура цъкаме непрестанно тиквени семки. Нито от цял свят ни молят да им изнасяме тиквеници.

Друга е причината - финансова! Само за година имаме ръст от 504% на заявените площи с тикви. И огромният интерес се обяснява с прост, но пък доходоносен мързел. Огромният интерес към тиквената селскостопанска култура се дължи на това, че те не са трудни за отглеждане и не изискват кой знае к'ви инвестиции.

А в същото време субсидиите от ЕС си текат като за много трудоемките и изискващи куп пара за отглеждане земеделски и животновъдни производства. Ето и пример в родни условия: разходите за отглеждане на тикви са по 60 лв. на декар, а за картофите - по 1000 лв. на дка.

Освен че се правим на тиквеници, още по-лошото е, че си размножаваме като зайците поколенията си, чиста измама..."

Последното изречение го включихме заради приятния синтаксис и ясното послание.

Тоест нищо не разбрахме, но звучи поетично.

И ако ни се дояде печена тиква, обещаваме да не си кривим душата като Душко Добродушков.