|
| Социоложка вдига рейтинг. |
Дотук - добре. Само че - какво е олимпиада? Стига бе! Нима - целият свят! Ако наистина беше така - жална ни майка! Свят, в който хората само се надбягват, млатят по главите прости, ритат по слабите места, опитват се да се съборят един друг на гръб?
Хайде, да не говорим за света - прекалено е голям за нашите скромни познания, ще вземем нещо да оцапаме.
Доколкото милата родина е част от света, значи, и тя също би трябвало да е олимпиада. Има нещо вярно в това твърдение - изборите ни са в повечето случаи на всеки четири години, точно както олимпийският цикъл, участниците са безсмислено много, повечето - само заради участието (и субсидията, ако минат бариерата от един процент, естествено), спечелилите махат възторжено от стълбичката на победителите пред Народното събрание, победените искат допинг контрол на електората, някой уж го прави, но данните се засекретяват за следващата изборна кампания, защото тогава разобличенията по хващат дикиш, общо взето - съвсем като на истинските игри.
Иначе - на олимпиада като на олимпиада!
Започва се с тържествено представяне на отборите, концерти, фойерверки, ентусиазирани срещу двайсет кинта дневни мобилни автобусни агитки по площадите, кандърми и клетви за феърплей (онова, на което англичаните му викат честна игра).
След което започва същинската част.
Отборите излизат на терена, разменят си флагчета и започва истинският кьотек. В момента, в който някой се откъсне напред, след него тичат поне трима, за да му строшат пищялките.
По телевизиите десните и леви лидери си разменят десни и леви тупаници, а социолозите броят точките. Светкавично се намира разследващ журналист, който да докаже кой колко лева за точка е взел, срещу него моментално се насъсква друг, от правилната медия, който да разкаже на всички какви ги е вършила сестра му през не толкова далечната 1985 година.
Специализирани в тежката атлетика социологически агенции повдигат и изтласкват рейтинги - кой от кой по-голям. В един момент някой изпуска рейтинга, той пада с трясък на подиума, но това не се зачита, защото следва втори опит на по-голяма тежест - и тоя път - успешно! Всички са във възторг, бурни, дълго нестихващи овации огласяват правилните медии. Неправилните грухтят недоволно, но и те не са капо - на следващия ден тяхната правилна агенция повдига с пет пункта повече, така че и те могат да се отчетат пред спонсора с успешно провеждана кампания.
Из по-малките градове на страната се провеждат мазни борби - дисциплина, за която баналните олимпиади само могат да сънуват - омазани до уши в това, онова, и другото кандидати опитват да съборят опонента в другото, онова и това, та да го омажат окончателно и отвратят публиката от кандидатурата му, защото в нашата олимпиада точките ги дава и публиката.
Маратонът, както и в олимпиадата, се провежда в последния ден - само че за разлика от аматьорите, тичащи айляк четиридесет километра насам-натам, нашите участници тичат с чували, пълни с бюлетини - от секцията - до където трябва - и оттам - до другото място, където трябва да се отчетат. Фалстартове не се отчитат, всички си го знаят, че тука е така - кой превари - той натовари.
Накрая победителят излиза целият в бяло и се покланя, победеният... Всъщност - това е и една от основните разлики - в нашата олимпиада нямаме победени. Всички са победители - кой реален, кой морален, кой - номинален, кой - ощетен, всички получават аплаузи и субсидия и се разотиват по централите, за да се подготвят за следващия цикъл.
И - още една разлика - онази олимпиада се харесва на всички. Нашенската - на никого. Но пък - всички участваме по някакъв начин в нея! Сега даже се говори, че щели да го направят участието задължително - хептен на спортна нация ще ни обърнат!
И ще ми се хвалят с олимпиадата си!
Да ви имах олимпиадата!