Съвместната декларация на четирите работодателски организации, с която те отказаха да участват в тазгодишните преговори за определяне на минимални осигурителни прагове по икономически дейности, не е изненада. Още през септември миналата година излязохме с обща позиция относно административното разпростиране на минималните осигурителни доходи, което беше направено против нашата воля, и с процент, който не съответстваше на договореностите между социални партньори. Тогава направихме изявление, че ако това не се промени, ще преосмислим изобщо участието си в договарянето на прагове, тъй като ние договаряме едно, а най-накрая се налага административно друго, което не отчита нито икономическата логика, нито договореното между социалните партньори.

Минималните осигурителни доходи отдавна изиграха своята роля и в момента се превръщат в пречка, а не изпълняват целите, с които са въведени. Няма друга страна в ЕС, в която да има минимални осигурителни доходи. Би следвало осигуровките да се плащат върху реалния размер на възнагражденията, а не върху някакви прагове. В България дори се прие и промяна в законодателството и се инкриминира укриването на осигуровки, тоест ако някой работодател осигурява не върху реалните доходи, той попада под ударите на Наказателния кодекс. Защо тогава трябва да има прагове и защо трябва те да се разпростират административно в икономически дейности, които не са договорени? Защо контролните органи не си свършат работата?

Вместо това минималната работна заплата изкуствено се увеличава с 10% всяка година без оглед на това, че икономиката расте с 2-3%, а не с десет процента.



Имаме дефлация, а не инфлация



Това увеличение е икономически необосновано. В някои икономически дейности тя е по-висока от средния осигурителен доход. Над 300 хил. заети българи от 10 икономически дейности се осигуряват върху сума, по-малка от минималната заплата. Това се случва в хотелиерството, в ресторантьорството, текстил и облекло, хранителна дейности, производство на мебели, селско и горско стопанство. В редица области в страната съотношението между минималната заплата към средната заплата надвишава 80%. Средното съотношение за ЕС е 42%, у нас - е над 50% и продължава да расте. Всичко това води към демотивация за повишаване на квалификацията и образованието на заетите, към бягство в сивия сектор.

Ние предложихме минималната работна заплата да се договаря между работодатели и синдикати по икономически дейности. За някои икономически дейности тя може да е много по-висока от сегашната установена за страната, но за други ще е по-ниска. А там, където няма организации, ще важи минималната договорена работна заплата въобще. Даже само в една-единствена дейност да се договори такава - тя ще е общата за страната. Това беше възприето от предишното ръководство на министерството на труда, от сегашното не сме чули позиция по тази тема. Този регламент съществува в редица страни в ЕС, и то не случайни - Германия, Австрия, Швеция, Дания, Норвегия, Финландия, Италия. Това е добра практика, която искаме да заимстваме.

Ние ще отправим призив към всички наши браншови организации да не участват в преговори тази година. Ще искаме да постигнем консенсус по реда и начина на установяване на минимална работна заплата в България между трите страни - правителство, работодатели и синдикати. Не може да има автоматично действащ механизъм за определяне на минималната работна заплата - може да има препоръчителни критерии. Двете страни - работодатели и синдикати - знаят най-добре какво е състоянието на секторите, какви са перспективите и те



ще договорят адекватните нива



Кои сме ние, че да им казваме какви да са те? И кои сме ние, че да ги променяме, когато те са ги договорили? Впрочем това се правеше досега - те договарят едни равнища, а правителството установява под натиска на синдикатите други равнища за минимални възнаграждения за нискоквалифициран труд и съответно се записва "служебно" това, което правителството е постановило. Работодателските организации се обявяваме срещу този административен произвол.

Когато праговете не са адекватни и се определят административно, а нивото им е завишено до такава степен, че не могат да бъдат постигнати, масово се пристъпва към назначаване на половин работен ден, или на 3/4 работен ден, формално по договор, а хората знаят, че ще работят на пълен ден. Това е най-масовото проявление на сивия сектор на пазара на труда, който е следствие на този административен произвол. Нашето изследване всяка година за икономиката на светло показва, че икономиката на светло расте в сегмента, който е относим към ДДС, акцизи, външна търговия и единствено намалява в сферата на пазара на труда, тоест там сивата икономика расте.

Работната заплата в България расте с най-бързи темпове от всички страни в ЕС и изпреварва производителността на труда. И това не е само през последната година, а в последните 10 г. Точно в тая насока са упреците на ЕК, че така рискуваме дисбаланси и загуба на конкурентоспособност. Тоест ние плащаме повече, отколкото работим. Потребяваме повече, отколкото заработваме. И това не е само в макроаспект - на ниво държава расте външният дълг, а и в компаниите - производителността расте по-бавно, отколкото възнагражденията.

Ако на този фон МТСП излезе с позиция, че трябва да се договарят и тази година минимални осигурителни прагове, ще трябва да си създаде работодателски организации, с които да ги договарят.